Политически атаки заплашват финансовата система, заяви в анализ за Novini.bg икомомистът Михаил Кръстев.
Нека започнем с добрата новина. 2020 година недвусмислено доказа стабилността на българската финансова система, дори в условията на развиваща се финансова криза и най-тежката рецесия, регистрирана от десетилетия.
Частните финансови институции, гръбнак на всяка пазарна икономика, показаха своята резистентност, придобита най-вече ма базата на натрупания горчив опит по време на финансовата криза от 2008 година, когато именно те поеха основния удар на рецесията.
Показателен пример в това отношение са данните, публикувани от Българската народна банка преди дни, според които родните банкови институции са завършили годината с печалба от 815 милиона лева. Въпреки, че тази печалба е с 51.4% по-ниска от предходната година, данните все пак са оптимистични за стабилността на сектора, а чрез него и на българската икономика, която разчита на нормалното функциониране на търговските банки и кредитните институции за бързо възстановяване от коронакризата.
Доказателство за тази свързаност се оказа и двукратно наложения мораториум върху кредитите на част от физическите лица и фирмите, което позволи отсрочване на задълженията на засегнатите от кризата.
Дотук с добрите новини. Защото колкото по-стабилна и резистентна изглежда българската финансова система, толкова по-нестабилна и опасна е политическата обстановка. Традиционните политически кризи, които не са чужди за най-новата ни история, сами по себе си са достатъчно притеснителни и могат да доведат до дестабилизациа на икономиката. Когато те са обвързани с неприкрити послания от левия популистки политически спектър, то рецептата за катастрофа е налице.
Вглеждайки се в политическите платформи на мнозинството от претендиращите да поемат управлението на държавата, виждаме именно такъв ляв популизъм.
Без икономически, финансов и юридически анализ се предлагат мерки и политики, които с лекота могат да заличат споменатата вече крехка стабилност. Бизнес, предприятия и банки, а най-общо капиталът, традиционни “врагове” на лявата политическа пропаганда биват и тепърва ще бъдат употребявани в предстоящата политическа кампания и е достатъчно да разгърнем програмите на малкото осмелили се да ги обявят на този етап, за да получим категорично доказателство за това твърдение.
Каква е формулата за противодействие на този ляв популизъм? Отговорът на този въпрос е едновременно сложен и въпреки това изключително прост. Единствено и само обектът на лявата пропаганда може да й противодейства, поставяйки под съмнение примамливите, но лишени от логика твърдения на популистите.
Всяка една атака срещу финансовите институции и частния сектор оттук нататък, особено по време на предстоящата изборна кампания, трябва да бъде възприемана като политическа атака и да се търсят мотивите зад нея.
Не бива да се съмняваме, че политическите играчи са склонни да рискуват цялата финансова система, за да постигнат целите си. Виждали сме го многократно през последните 30 години. Тук, както в много други ситуации, важи принципът Cui bono? Когато видим атака срещу бизнес или финансова институция винаги следва да се питаме: кой и как печели от нея? За съжаление обикновените граждани никога не са сред печелившите.
