Страните от Източна Европа, окуражени от някои насърчителни признаци, стискат палци за излизане от кризата, но анализаторите смятат, че възстановяването ще бъде дълго.
"Излизането от рецесия за Източна Европа ще бъде бавно, но започват да се появяват окуражаващи цифри", посочи пред АФП румънският финансов съветник Богдан Балтазар, цитиран от БТА.
Макар че свиването на БВП продължи и през второто тримесечие в редица страни от Източна Европа, "спадът бе по-малък, отколкото през първото тримесечие", подчертава той.
Унгария и Румъния обявиха свиване на техните икономики съответно с 2,1 % и с 1,2 % в сравнение с предишното тримесечие след цифри от 2,6 % и 4,6 % в периода януари-март. Тези две страни получиха помощ от МВФ, за да преодолеят последиците от кризата. В момента очакванията са за спад от 6,7 % в Унгария и 8,5 % - в Румъния.
България, която навлезе в рецесия през първото тримесечие, очаква спад от 6,3 %. За сметка на това чешката икономика отбеляза растеж от 0,3 % през второто тримесечие в сравнение с първото въпреки спад от 4,9 % на годишна база.
Словакия има още по-добро постижение с растеж от 2,2 % от тримесечие до тримесечие. За една година икономиката й се е свила с 5,3 %.
Тези цифри са "по-добри от очакваното. Става дума за добра новина, съответстваща на тези, които получихме от Германия и Франция", които обявиха, че са излезли от критичното положение, посочи за АФП анализаторът от Татра Банка Юрай Валачи.
Сред страните от Източна Европа не всички са в едно и също положение, припомнят икономистите. Те подчертават, че спасението ще зависи както от подема на външната търговия, така и от вътрешните реформи на всяка от държавите.
"Полша и Словакия се справиха по-добре, отколкото техните съседи, балтийските страни са в най-тежко положение, докато между двете групи се намират Румъния, България и Унгария", каза за АФП румънският икономически анализатор Аурелиан Дочиа. Според него Полша се е възползвала от здрава икономическа структура, наред с голям вътрешен пазар, който отчасти е компенсирал спада на износа. Макар икономиката й да се опира в голяма степен на експорта на автомобили, Словакия е успяла да запази конкурентоспособността си. Фактът, че успя да удържи под контрол заплатите в очакване на влизането в еврозоната, също много помогна, подчерта Дочия.
Букурещ и София, които изпитват огромни бюджетни ограничения, се опитват да направят невъзможното, за да плащат навреме заплати и пенсии. България реши да съкрати с 15 % публичните разходи и да ограничи контрабандата, за да повиши приходите си. Румъния ще изпрати държавните служители в 10-дневен неплатен отпуск , като тази мярка ще й позволи да намали публичния дефицит с 0,3 % от БВП. Министерствата започнаха да обявяват тази седмица стотици съкращения на постове. Дочия се опасява обаче, че подобни мерки могат да се провалят заради съпротивата на синдикатите.
Според Балтазар, ако е "твърде рано" да се говори за подновяване на растежа, то може да се очаква "намаляване на спада" в следващите месеци. Възстановяване на растежа може да настъпи през 2010 г. , но по-скоро през втората половина на годината за България и Румъния, прогнозира Дочиа.