Рая Атанасова

Кризата се оказа най-тежка за фирмите, които реализираха инвестиционни проекти, преструктурираха се, за да бъдат конкурентоспособни. Те можеха да го направят със заемни средства, а не със собствен ресурс, коментира за „Класа” Румен Радев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) след първата среща на бизнес организации, синдикати и представители на правителството миналата седмица.
Трите страни са се разбрали да представят отново антикризисните си предложения, което подсказва, че всичко започва от начало. Според зам.-председателя на АИКБ фирмите сега се затрудняват да обслужват лихвите, какво остава за главниците по кредитите. Банките се възползват от ситуацията да коригират условията. Инвеститорите са принудени да плащат лихви от 8,5% вместо 6%. Дори кризата да свърши още тази година за част от българските предприемачи, те дълго време ще работят за банките, твърди Радев. Според него ще се увеличи и сивият сектор, защото бизнесът първо реже от официалните си отношения с фиска, когато започне да загива.
Необходимите количества газ да се предоговарят на три месеца, а държавата да уреди това в договора с „Газпром”, предлага Радев. През септември миналата година е трябвало да се планира консумацията на синьо гориво, но никой не предвиди тогава газовата криза. През февруари реалният сектор ще плаща санкции заради кризата тази година, смята заместник-шефът на АИКБ.
Според него трябва да се възобнови идеята за приватизация на големите монополи през борсата. Ако се пуснат пакети от акции, компаниите ще станат по-прозрачни, предвидими, ще имат и по-добра отчетност.
Режимът на трудовото законодателство трябва да е максимално гъвкав, смята още Румен Радев. Трябва да се променят лимитите за неплатен отпуск и намалено работно време. Извънредният труд трябва да се удвои. В период на криза има различна ритмичност на поръчките. Неплатеният отпуск може да се удължи, а надхвърлените дни за годината да се броят за трудов стаж. За това време осигуровките да се поемат, ако не напълно, то поне частично от държавата, предлагат от работодателската асоциация и настояват запазването на човешкия ресурс да бъде основна антикризисна мярка. Предходното правителство предостави 120 лева за служителите, преминали на непълно работно време, но мярката продължи само три месеца. В Германия срокът на такава мярка е 24 месеца. За високо квалифицирания персонал тази сума трябва да е поне 20 - 40% от заплатата. Предприемачите, които осигуряват своите служители на реални заплати, да получат данъчни облекчения. Ако работникът е осигурен над минималните прагове, горницата да бъде поета от държавата, предлага Радев.

---

Пазарът се развива по инерция

---

Още няма еднопосочни сигнали за излизане от кризата, смята Румен Радев. Първо, пазарът трябва да се раздвижи, за да има по-добри поръчки. Затова финансовият сектор да отпуши ресурс, с който крайните клиенти да си позволят инвестиции в оборудване и машини. Второ, част от предприятията разполагат с ресурс, но отлагат своите инвестиционни намерения. Нещо трябва да се случи, за да стане това сега, а не след две години. Не е без значение и докъде пазарът може да преживее по инерция. По някои производства има свръхкапацитет. Ако той се ограничи и чуждата фирма е с по-добри цени и качество, ще оцелее за сметка на бизнеса на местния предприемач. Има и предостатъчно складови запаси. Когато те свършат и започне слабо търсене, ще се появят и първите минимални сигнали за излизане от кризата. В момента се работи на по-ниски обороти и за ограничен период от време. Много сме далеч от възстановяване на интереса към публичните предлагания. Фондовете за рисково кредитиране са най-готови за обратна реакция и за навлизане отново на пазарите. Българският бизнес може да продаде участия в подобни инвестиционни фондове, за да влезе свеж ресурс в предприятието, съветва зам.-шефът на АИКБ.