---

Георги Дичев е роден през 1973 г. в София. Завършил е право в СУ „Климент Охридски”. От 1997 г. до 1999 г. е юрист в отдел “Приемна” на президента. След това е съдия-изпълнител в Софийския районен съд. Споделя, че е държал да мине през съда, защото правото не е наследствена професия в семейството му. Родителите му са лекари и е трябвало сам да прави първоначалните натрупвания в занаята. В средата на 2002 г. е избран за председател на Българския съюз на съдия-изпълнителите. От 26.11.2005 г. е председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.

---

- Г-н Дичев, преди седмица председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров съобщи, че държавата трябва да събира 1,5 млрд. лв. неустойки по приватизационни договори. Досега има съдебни решения за 300 млн. лв., но и тези пари трудно ще приберат, защото липсва капацитет. Възможно ли е частните съдебни изпълнители да се включат в това дело, от което много зависи и отънелият бюджет на страната?
- Много отдавна заявихме, че имаме възможност да помогнем на държавата в такива случаи. В момента Агенцията за следприватизационен контрол работи с частни съдебни изпълнители. Знам, че немалко от колегите и в София, и в страната са ангажирани вече. Няма никакъв проблем частните съдебни изпълнители да работят по тези дела. В тази криза, а и при очертаващата се бюджетна дупка колкото повече пари се съберат, толкова по-добре ще е за държавата.

- Битува едно схващане, че държавният съдебен изпълнител е по-бавен от частния. Така ли е наистина?
- Това е обективно и не зависи от професионализма на конкретния човек. Има много добри държавни съдебни изпълнители, но всичко опира до самата система. Частният съдебен изпълнител създава кантората си като предприемач, той наема служителите и създава организацията. Осъществява цялата работата със собствени средства. При всеки от нас са си и призовкарите, ние сме си осигурили достъп до информационни системи и модерни технологии. Държавните съдебни изпълнители са част от съответния районен съд, а там условията са доста по-лоши. Дори само да вземете факта, че призовкарите не са на подчинение на държавните изпълнители, обяснява защо не само за съдебното изпълнение, а въобще всички дела се отлагат във времето.
При частните изпълнители обаче хората, които разнасят призовките, са наши служители. Всеки ден ги контролираме и всеки ден те си отчитат работата. Дори само заради призоваването ние имаме по-голяма бързина. Разбира се, не е само това. Камарата изгради електронен достъп до редица регистри, които съществуват в страната. Благодарение на това можем да проучим един длъжник светкавично. Само за няколко минути получаваме представа какво имущество има, а тази информация е най-важната за нас. При държавните съдебни изпълнители всичко върви с писма, чака се дълго и се губи ценно време.

- Как например ще проверите моето имущество по законен начин?
- Имаме електронен достъп до имотния регистър. Мога да видя какви имоти сте прехвърляли, какво притежава съпругът ви, какво сте получили по наследство. В състояние съм веднага да разбера какво е семейното ви положение, защото според българското законодателство съпругът също отговаря за задължението до 1/2 от общото имущество. За секунди ще разбера също какви фирми има на ваше име. Ние плащаме на държавните институции за тази връзка. А държавният съдебен изпълнител няма достатъчна материална обезпеченост.

- Това звучи твърде абсурдно: държавата не може да има бърза връзка с държавните служби!
- Абсурдно е, но това е днешното състояние на нещата.

- Може ли да кажете какъв е срокът, в който приключвате изпълнителните дела?
- Много пъти са ме питали, но няма как да се отговори конкретно на този въпрос, защото всичко е индивидуално и зависи от длъжника. Първо, важно е той дали има имущество. Ако не притежава нищо, Господ не може да помогне. Освен това съдебното изпълнение не е репресия към някого, целта е, ако той не си плаща, да му се вземе имуществото, да се продаде и да се плати на кредитора.
Важно е и поведението на длъжника, защото той има възможности да бави процедурата с жалби. В чистия случай, когато има недвижим имот, процедурата може да приключи в рамките на три месеца. Ако длъжникът има банкови сметки и суми в тях, процесът може буквално да приключи и за няколко дни. Но има дела, които почнахме още през 2006 г. , не са приключили и на практика стават несъбираеми.

- Изпълнителните дела по неизпълнени приватизационни сделки, за които започнахме разговора, според вас тежки и бавни ли са?
- Пак е индивидуално. Тук става дума за търговски дружества. Зависи конкретната фирма в какво състояние е, дали е действаща, работи ли, има ли активи. По принцип хубавото е, че Агенцията за следприватизационен контрол по силата на промяна в закона вписва законни ипотеки върху имотите и вече има обезпечения. Така че в рамките на няколко месеца би могло да се приключи едно подобно дело. В момента няма никаква нормативна пречка частните съдебни изпълнители да работят такива дела. Нещо повече – официално изпратихме на предишния министър на финансите писмо, в което заявихме готовност да поемем публичните вземания – на НАП и на Агенцията за държавните вземания, защото там също имат проблеми и също става въпрос за милиарди левове.

- Работодателските организации алармират, че междуфирмените задължения нарастват като снежна топка. Каква е вашата оценка?
- Вижда се и при нас, че кризата се задълбочава, все по-трудно се събират вземанията и фирмите наистина са зле финансово. И е логично да се увеличава междуфирмената задлъжнялост, защото всичко е на принципа на скачените съдове. Получава се нещо като пирамида.

- Ще се ускори ли процесът, ако във фирмените договори бъде включена клаузата за решаване на споровете чрез арбитражен съд?
- Това е въпрос преди самото изпълнение. Първо, трябва да се сезира съдът, да се вземе изпълнителният лист и едва тогава идва ред на съдебните изпълнители. Арбитражният съд е една възможност търговците да не сезират предварително съда, а да разрешат споровете си бързо. Идеята е добра, тя не е от вчера. Разбира се, че я приветстваме, защото в условията на криза най-важното е бързината, с която се събират вземанията.

- Кой са най-масовите изпълнителни дела в момента?
- За потребителски кредити до 5000 лв. И това лесно се обяснява с бума на кредитирането през последните години. Хората масово взимаха заеми, дори по няколко. А сега, когато трябва да ги връщат, имат затруднения. Забелязва се увеличение на делата с ипотекирани имоти. Но в този случай се появява и една друга особеност - заради кризата и срива на пазара на имоти намалява броят на реалните купувачи. Около 10% от изнесените на търг недвижими имоти се продават. Преди една година всичко се продаваше и имаше по 20 души за един имот, сега идват по един-двама. Според законова промяна отпреди няколко месеца търгът започва при 75% от цената, която вещото лице е определило. Въпреки че има интерес, реални участници няма. От една страна, купувачите очакват, че цените още ще падат. От друга страна, в България силно и изкуствено бяха завишени цените. Абсурдно е апартамент в София да струва колкото в Париж. Но вече нещата започват да си идват на мястото, цените се възстановяват, а хората, които имат имат възможности, изчакват още понижение.
На сайта на камарата има национален регистър на публичните продажби, там може да се види всичко - и движими, и недвижими вещи, дори животни. Има максимална прозрачност на всичко, което е обявено за продан в България. Целта ни е да привлечем повече купувачи и да вдигнем цените, което е в интерес и на кредиторите, и на длъжниците.

- От три години съществуват частни съдебни изпълнители, колко пари са събрани и колко дела са решени за това време?
- 163 са частните съдебни изпълнители в цялата страна. От април 2006 г. до края на 2008 г. , когато е последната статистика, има събрани над 750 млн. лв., приключени са над 50 хил. дела.

Интервюто взе: Маргарита Димитрова