Дефлация за трети пореден месец отчита Националният статистически институт (НСИ). През юли индексът на потребителските цени спрямо юни е -0,6%, тоест у нас има ново, трето поред месечно поевтиняване на стоки и услуги. През юни потребителските цени отчетоха спад от 0,4%, а през май - с 0,3%.
За юли 2009 г. спрямо декември 2008 г. индексът е 100%, т.е. инфлация няма. На годишна база обаче цените са се увеличили с 1,6%, а инфлацията за периода януари-юли 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 4,5%.
Най-сериозно понижение през юли са отбелязали плодовете и зеленчуците, като прасковите и кайсиите са поевтинели с 34,4%, доматите - с 19,2%, а хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 1,5% за месец. При алкохола и тютюневите изделия се забелязва увеличение с 0,4%.
През юли спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки, на облеклото и обувките, на жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), на водата, електроенергията, газа и на други горива са намалели съответно с 1,5 на сто, с 1,8 на сто и с 1,6 на сто. Цените на жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности и обичайното поддържане на дома, и в образованието остават на равнището от предишния месец.
Цените в здравеопазването, в ресторантите и в хотелите пък бележат ръст съответно 0,3 на сто и 0,2 на сто, а в транспорта и съобщенията намаляват съответно с 0,2 на сто и с 0,1 на сто. Предвид сезонната цикличност на родната икономика в групата на нехранителни стоки най-голямо е поскъпването при комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 23,8%.

Индустрията в еврозоната неочаквано се сви

Данните за еврозоната също са песимистични. Производството на фабриките, мините и компаниите за комунални услуги във валутния съюз неочаквано се сви с 0,6% на месечна база през юни и записа петия си спад за последните шест месеца. В сравнение със същия месец на 2008 г. продукцията се понижава със 17 на сто, показват данните на Евростат. Те изненадаха икономистите, които очакваха индексът на индустриалното производство да се повиши с 0,2% на месечна база и да ограничи годишния си спад до 16,4%.
Икономиката на еврозоната вероятно се е свила с 0,5% през второто тримесечие в сравнение с първото, когато икономиката отчете спад от 2,5%, според проучване на „Блумбърг“ сред икономисти. За всички страни от Европейския съюз индустриалното производство се понижава с 0,2% на месечна и 15,6% на годишна база. Най-силен годишен спад отчита индустрията на Естония (-30,1%) и Словения (-22,2%), а най-слабо понижение се наблюдава в Полша (-4,3%) и Румъния (-7,8%).
На месечна база има ръст на индустриалното производство, който е най-значителен в Ейре (9,3%), Холандия (2,1%) и Полша (1,7%). В обратната скала лидери са Дания, регистрирала спад на обема с 2,7%, Италия (-1,2%) и България (-1,1%).
Английската централна банка (АЦБ) от своя страна призна в последния си инфлационен доклад, че икономическата криза във Великобритания се е оказала по-силна от очакваното и прогнозира, че инфлацията в страната ще остане под таргет нивото от 2% през следващите две години. Най-новата прогноза на икономическия екип на АЦБ показва, че ръстът на потребителските цени ще възлезе средно 1,4% на годишна база за следващите две години, в случай че основната лихва се повиши до 1,2% през първото тримесечие на 2010 г., каквито са пазарните очаквания. АЦБ очаква икономиката да се върне към растеж през втората половина на тази година, който да достигне близо 3% след две години.