---

Кънчо Кънчев е магистър по икономика и мениджмънт на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и университет „Еразмус“ – Ротердам, инженер-магистър от университет “Св. Иван Рилски” в София и специалист по Международни икономически отношения. Работил е като консултант за множество международни компании в България и Югоизточна Европа. Бил е програмен мениджър за USAID/PLEDGE и е отговарял за 54 български общини при разработване на инвестиционни проекти.

---

- Г-н Кънчев, колко индустриални зони имате планове да изградите до края на тази година?
- Прави се оценка на възможностите, които са в рамките на републиканския бюджет. Принципалът на нашето предприятие министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков също преоценява своята инвестиционна програма, защото трябва да се свиват разходи. Но мога спокойно да кажа, че до края на годината ще бъдат обособени поне пет индустриални зони.

- Къде ще бъдат разположени?
- Три от зоните са изградени на местата на свободните безмитни зони. В момента преценяваме и още няколко проекта. Имаме предоставен терен край Варна, а предстои апортиране на земи в наша полза край Карлово и Телиш. Обсъждаме също няколко интересни общински проекта, предложени от кметствата в Бургас и Ловеч, откъдето получихме инвестиционни писма. Много са интересни и двете предложения за партньорство с общинското ръководство, но в крайна сметка всичко е въпрос на преценка. В допълнение на тези планове има проект, свързан със зоните по програма ФАР. По него в момента се изграждат 13 малки индустриални обекта на различни места. Финансирането по предприсъединителната програма обаче е много частично и затова ние предвиждаме в нашата програма също оценка на потенциалните възможности и партньорство с някоя от общините, които са бенефициенти. В момента икономическата криза притеснява всички. Но смятам, че единственият път е заедно с общините да постигнем максимален ефект.

- Какви инвеститори очаквате да дойдат в тези нови зони и имате ли поне приблизителна представа за какви вложения става въпрос?
- Имаме интересни предложения от инвеститори, които са вече в България и искат да разширят бизнеса си. Например, една германска компания обмисля да построи завод за около 10 млн. евро. Имаме запитвания от тайвански фирми, които имат сериозна инвестиционна нагласа. Но те ще дойдат през септември у нас, за да разгледат какво предлагаме. Скоро се срещнахме с инвеститори от Абу Даби, които искат да влагат във фармацевтичния сектор у нас. Те в момента търсят терен с площ от около 5-6 дка за по-малко вложение.
В началото на седмицата получихме интересно запитване от службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Москва. Руснаците се интересуват да направят инвестиция в сферата на производството в България в рамките на 40 млн. евро, но ние все пак изчакваме официалното писмо.
Сериозна комуникация поддържаме и с една австрийско-унгарска фирма, която се занимава с изработването на бетонни компоненти. Те се интересуват от района около Варна. През тази седмица отново ще се виждаме с тях, за да преговаряме. Специфичното при тази компания е, че тя иска да инвестира в проектите си „на зелено”. Това не е проблем стига да се удовлетворяват интересите на българската страна.
Инвестициите, за които говорим, могат да се реализират тук в рамките на настоящата година. Това е намерението ни. Ние искаме да водим една проактивна политика. Уведомили сме за възможностите на нашата компания всички търговски аташета във всички страни, които са наша целева група. Провеждаме и поредица от срещи с разяснителен характер.
Ние предлагаме конкретни варианти на инвеститорите при определена бизнес среда у нас, има възможности за данъчни облекчения. В момента състоянието на съществуващите зони се преоценява, защото по-голямата част от материалната база не е най-добрата, сградите са строени преди 20 г. Оценката на тези планове за ремонт е почти готова. Имаме и ресурса, и стратегическото местоположение да хванем новия пик на световната икономика.

- Можете ли да прогнозирате какъв ще е размерът на вложенията тази година?
- Някъде около 30-40 млн. евро може би. Но докато не станат реалност, трудно можем да боравим с по-конкретни цифри. Инвестицията на западните компании зависи от кредитния ресурс, който те привличат. Други фирми пък започват с малко, тестват пазара и след това разширяват дейността. Целта ни е обаче да привлечем у нас компании, които произвеждат.

- Вече е ясно, че в държавната администрация трябва да има съкращаване на разходи. При вашата компания какви съкращения може да се очакват?
- Имаме разработена концепция за развитие с песимистичен, реалистичен и оптимален сценарий. Предоставили сме на министъра бизнес концепция за развитие. Доброто при нея е, че там сме записали няколко варианта за развитие и имаме поетапност на прогреса. Тоест има възможност на политическо ниво, освен на икономическо, да се вземе и решение затова как ще се развиваме. Решението ще бъде съобразено с националната политика и възможностите на бюджета. Сигурен съм, че финансовият министър Симеон Дянков ще вземе правилното и балансирано решение.
При най-лошия сценарий очакваме развитие на наличните активи в рамките на трите сегашни зони – Русе, Видин и Свиленград. При най-добрия възможен вариант ще изградим повече от пет индустриални зони в рамките на тази година.
Изследванията, които досега сме правили, показват, че България е в късата листа за инвестиции на стратегически компании. Но в крайна сметка, като дойдат големите фирми те винаги искат да започнат работа бързо. А затова няма готови индустриални терени. Да се направи една добра инфраструктура се изисква много време, а световните инвеститори си правят сметка за вложенията в дългосрочен период. Не е сериозно да обясниш на един инвеститор от такъв ранг, който иска да започне строителство, че трябва да изчака 2-3 години, за да се извърви целият административен път за подготовка на инвестицията. И това е една от целите на нашата компания – да се съкратят тези процедури и да помогнем на сериозните компании да разберат, че ние сме добро място за инвестиране не само като добра бизнес среда, но също и като технологичен процес. Целта ни е да помогнем на инвеститорите с дейности, които не са свойствени за техния бизнес.

- Държавата изпуснала ли е досега големи инвеститори?
- Разговорите ни с Българската агенция за инвестиции показват случаи, при които се е случвало да загубим голям инвеститор. Пример за това е, че на няколко пъти световни автомобилни гиганти имаха планове да работят у нас. В крайна сметка тези компании избираха Румъния, Словакия или Унгария, но никога не се спряха на нас.
Причината е, че не можеш да тръгнеш да планираш инвестиция за десетки милиони евро и това да бъде отложено с години във времето. Заради липсата на подходящи терени и изградена инфраструктура дори и месеците забавяне са от значение. Затова искаме продуктът, който предоставяме, да бъде нов, различен и модерен.

- Възможно ли е според вас индустриална зона да бъде създадена в района на „Кремиковци” край София, ако металургичният комбинат бъде затворен?
- Предполагам, че има потенциал за това. Видях, че архитектът на София Петър Диков има интересни идеи за този район. Имаме потенциал за партньорство със Столична община. Сега съществува възможност и по европейската програма за развитие на технологични паркове. По нея се финансира предпроектното проучване на такива паркове, а партньор са бизнесът и научните среди. Стратегията ни е отворена и имаме готовност да се възползваме от всяка една подобна възможност. За София освен край „Кремиковци” интерес за изграждане на подобни зони виждаме, че има в районите на Елин Пелин и Горна Малина.

- Какъв е проблемът с предприятието „Автоелектроника” край Пловдив и защо то не може да стане индустриална зона?
- В „Автоелектроника” има сериозен потенциал за развитие. Българската и руската страна обаче имат въпроси, които трябва да изчистят, а те са се наслагвали през последните 20 години. Но в момента трябваше да се вземат решения за това на политическо ниво. Не знам докъде са стигнали преговорите. В момента, в който проблемите бъдат уредени, ние можем да седнем и да сметнем дали тази инвестиция ще е икономически ефективна. Тази зона е със стратегическо местоположение, но всичко е въпрос на добра преценка.

Интервюто взе Георги Велев