---

Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност финанси във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на "Хърсев КО".

---

- Г-н Хърсев, няколко дни след встъпването в длъжност финансовият министър Симеон Дянков обяви, че има дупка в бюджета за над 2,5 млрд. лв., и веднага разпореди свиване на административните разходи. Това ли е правилният начин, за да бъде преодолян дисбалансът?
- Това е правилният начин за изпращане на стария кабинет. За въпросната дупка от 2,5 млрд. нямам логично обяснение как така я изчислиха. Подозирам, че е някаква прогнозируема сума, а не касов дефицит.

- И кои са спешните решения, които кабинетът трябва да вземе? Чуха се критики, че орязаните командировъчни няма да имат голям макроикономически ефект...
- Ще имат много сериозен ефект, защото става въпрос за многолюдна, хищна и доста ящна администрация. По последни данни става дума за над 130 000 души, а общо от бюджета ядат 400 000. Това е огромен брой хора, където има сериозно поле за съкращаване. Правителството трябва да постъпи така, както всеки един от нас, когато не му достигат парите. Колкото стотинки има в портмонето, толкова да харчи. Хипотезата, че това е много страшно, е неправилна. При справка колко е бил бюджетът на България от 1997 г. до сега става ясно, че държавата е функционирала и с една трета по-малко средства. Все пак в момента става въпрос за прогнозируемо намаляване на приходите с 16%, което, съчетано с тренда към покачване на цените на петрола, се топи. Т.е. колкото повече скача черното злато, толкова повече прибира държавата под формата на ДДС и акциз по границата. Така че правителството не трябва да ни задава подобни „гатанки“ във вид на числа.

- Как да се увеличат приходите?
- Държавата „отхапва“ под формата на приходи малко над 40% от БВП. Според мен намаляване на този дял ще се отрази положително на цялата икономика. А що се отнася до събираемостта – това е задача на прекалено голямата данъчна администрация.

- Споменахте НАП. Новите управляващи си поставиха за цел обвързването на данъчните и Агенция „Митници“. Какво е вашето мнение?
- Проблемът според мен не е толкова информационен. По-сериозно предизвикателство е контролът по стокооборота и т.нар. вдигане на бариери по границата. С две думи по-строга дисциплина и повече работа на държавните бирници.

- Кои да бъдат приоритетите на правителството?
- Правителството трябва колкото се може да не пипа, да не мърда. Най-добрата държава е най-малката държава. Кабинетът може да си провежда политиките, свързани с ЕС, за да се усвоят парите по еврофондовете. Но намеси в икономиката от типа на тези в САЩ биха били ужасяващи. Нито имаме достатъчно развита администрация, а в същото време винаги ще има подозрения за корупция, за скрити интереси и т.н. Не дай Боже, има екстремни ситуации, когато се налага екстремна правителствена намеса. Например в Англия - установява се неплатежоспособност на банките – тогава се действа на мига. При нас засега няма данни за подобни тенденции. Повечето икономически показатели са по-оптимистични спрямо предишните данни. Неслучайно вече се направиха изявления на няколко държавни глави, че в момента икономиката се намира в следкризисната фаза. Като че ли периодът на драстично свиване е преодолян. Наскоро излязоха данните от Германия за 30% ръст на покупките на нови автомобили на годишна база. В България закъснението на събитията е около 3 месеца. Дори смятам, че през есента ще установим, че третото тримесечие е било преломното, и допускам, че ще имаме известен, макар и мъничък, ръст. Но трудно се правят прогнози без конкретни цифри. Все пак това е един от най-добрите периоди в сезонната цикличност на българската икономика. Всякакви потресаващи цифри се чуват, особено за туризма, но не ми се виждат верни. Но дори и да продължи спадът, със сигурност той няма да е толкова драстичен като в началото на годината. Твърденията, че кризата ще продължи две години, са по-скоро презастраховане от страна на международните финансови институции. Там се мисли с клишета – Франция – хубава държава, там всичко се оправя бързо, България – лоша държава, всичко става по-бавно.

- Беше лансира и тезата, че страната ни се нуждае от заем от Международния валутен фонд...
- ...Кому е нужна подобна стъпка? Ако хипотезата е, че подобни споразумения са безплатни, не е така. Безплатно е само сиренцето в капана за мишки. Ето го унгарския вариант – всеки може да отиде и да се убеди сам. Какво означава тезата, че МВФ няма да поиска да си увеличим данъците? В Унгария ДДС е 25%. Не мисля, че ако се стигне до подобно намерение, правителството у нас ще получи подкрепа. Дори и да я получи, това ще бъде по-сериозен удар върху икономиката в сравнение с целия ефект на кризата. Спадът ще е много по-голям. Има един подобен принцип при лекарствата - те не трябва да вредят повече, отколкото помагат. Ако, за да се справиш с 6% спад, вземеш хапче, което ти донесе 16% - не е нужно икономическо образование да се изчислят вредите.

- Поддържате ли тезата за намаляване на ДДС от 20 на 18%?
- Има възможност за намаляване на ДДС, но в условия на криза е нелогично да се прави. Хубавото у нас е, че като цяло българският гражданин е честен данъкоплатец. Това е наследено вероятно от предишната деспотична политическа система. Тук изключваме т.нар ДДС-ари – т.е. тези фирми, които се създават с единствената цел да крадат пари от държавата. Данните показват, че у нас има много висок процент на събираемост в сравнение с Англия, която е шампион по измами. Т.е. България не е измамническа държава.

- А различните ставки?
- В туризма например е по-различно формирането на ставките. Защото става въпрос за скрит износ – т.е. предоставяме услуги на граждани на други страни. Освен това конкурентните дестинации правят същото. А що се отнася за идеите за диференцирани ставки - това е огромна грешка. Теорията и практиката в ЕС показват тенденция към намаляване на различните нива на данъчно облагане при различните стоки. Те откриват възможности да се краде ДДС, защото получаваш по-голям данъчен кредит, а отчиташ услуги от един отрасъл, като ги пренасочваш към друг.

- Как ще се отрази оттеглянето на чуждите инвестиции в недвижими имоти върху икономиката ни?
- Няма такова нещо. Във финансовата сфера има оттегляне – на това се дължи и спадът на борсата. Но преки инвестиции в недвижимости, дори и спекулативните, просто нямат механизъм за оттегляне. Не бива да се надценява обаче значението на подобен род капитали. По-важни са производствените инвестиции – оттам се увеличава износът. Естествено, и вносът успоредно расте. Например фирмата X иска да строи завод за стъкло, но трябва да купи отнякъде машини. Кой у нас произвежда подобен род съоръжения? Пряката, както и местната инвестиция носи сама по себе си импорт.

- Споменахте стабилността на банковата система. При тези високи лихви по депозитите докъде ще стигнат лихвите по кредитите? Какви трябва да бъдат в момента лихвите на нашия пазар? И смятате ли, че „депозитната“ война разклаща банковата стабилност?
- Банковият пазар търси постигане на нова равновесна точка. Естествено, българите вече нямат толкова лесен достъп до евтин ресурс. Но не мисля, че сме достигнали някакви епохални нива в лихвите както по заеми, така и по спестявания. При съпоставка със съседни държави се вижда, че в Гърция например по депозитите нивата са по-ниски, което се дължи на исторически особености. При нас има изключителна ценова еластичност при спестяванията на гражданите. Наблюдава се и т.нар. депозитен туризъм – т.е. намалява степента на лоялност към банката.

- Смятате ли, че в тази връзка БНБ свърши своята работа?
- Правилно беше решението на премиера да запази гуверньора на БНБ, защото централната банка е една от добре работещите администрации у нас. Г-н Иван Искров използва максимално своите законови правомощия и с креативни решения охлаждаше банковата система в условията на кредитен бум. Бяха намалени задължителните минимални резерви на трезорите, въпреки че това автоматично водеше до изнасяне на капитали извън граница. Но така банките се облекчиха и се намали цената на кредита. Все пак сме във валутен борд, т.е. БНБ няма право да рефинансира.

- Кога ще сме готови за влизане в ERM 2?
- Отдавна сме готови. Така наречените маастрихтски критерии, на които отговаряме, нямат сериозна икономическа обосновка, за да се разглеждат като свещена крава. Разбира се обаче, че върху тях ще се задълбочава ЕЦБ. Тя в условията на криза си минимализира проблемите и затова не й трябват „опасни“ страни като България. Така че през цялото време ще ни се размахва пръст, както г-н Трише преди няколко месеца. Но влизането в еврозоната има символично значение от гледна точка на реалната икономика. За финансите ефектът ще е по-голям, защото намалява рискът - нямаме валута, която теоретично може да девалвира.

Интервюто взеха Диди Миткова и Люси Емилова