---

Визитка: Капитан Никифор Герчев е роден на 20 юли 1937 г. в с. Маламир, Ямболско. Завършил е висше образование и специализации във Висшето военноморско училище и в Техническия университет–Варна. Бил е 18 години щурман, помощник-капитан и капитан на кораби в БМФ и ВМС. Работил е 11 години в държавни предприятия като отговорник по морска безопасност и спасяване. Консултант на Националната следствена служба за морски инциденти и катастрофи. Носител на държавни отличия за спасяване на хора и кораби и на специалната награда на фондация „Паница“ - „За гражданска доблест” 2007 г. Основател и председател на неправителствената доброволческа спасителска организация БУЛСАР.

---

- Капитан Герчев, няколко браншови неправителствени организации от години наред остро критикувате морската ни политика, особено в сферата на безопасността в морския транспорт. МТ обаче не ви обръщаше внимание. Какви действия ще предприемете сега?
- Преди всичко да си припомним един пасаж от изводите, посочени в извършения през 2008 г. от ИМО (Международната морска организация) одит на МТ- ИА “Морска администрация” (ИАМА): „Беше констатирано, че държавата няма стратегия за изпълнение на всички задължения и отговорности, съдържащи се в задължителните инструменти на ИМО, по които Република България е страна.”
Това е един много сериозен шамар за държавата ни и най- вече за МТ и МВнР, които се направиха, сякаш докладът не се отнася за тях. Ние от години тръбим същото, което каза ИМО, но никой не ни обръщаше внимание. Естествено, това състояние повече не може да продължава. Морският поминък е на привършване поради провежданата години наред неадекватна политика в парламента, МТ и другите министерства, ангажирани с морската индустрия.

- Смятате ли, че ръководството на морската администрация трябва да се прехвърли в някой от морските градове?
- Никога не сме искали механично „преместване”, а радикално преструктуриране и възстановяване правомощията на регионалните звена. „Морска администрация” по смисъла на приетата международна терминология означава само и единствено „правителството на съответната държава”. Ясно е, че правителството няма да се мести на морето. В над 120- годишната история на тази инспекция нейната шапка винаги е била в София. Задължително обаче трябва да има съкращения на надутия до пръсване щат на ИАМА в София, където наличието на истински морски специалисти е екзотична рядкост.
Хронологично погледнато, преди 20-ина години щатът им в София се състоеше от 5-6 души, сега са десет пъти повече. През 1998 година ИАМА, ликвидирайки Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП), усвои от това предприятие над 120 щатни бройки, с които си играеше доскоро на фиктивни съкращения на чиновническия си персонал. Вследствие на това практически националната морска спасителна служба бе ликвидирана. Сега плачат, че не им стигали средствата. Според мен 7,5 млн лева годишен бюджет за ИАМА е изключително голям и недопустим разкош.

- Какви са персоналните ви искания за промени в ИАМА?
- На първо време незабавни мерки за възстановяване статута и състава на спасителния кораб „Перун”, за да може той да поеме отговорност за спасяване в предстоящия зимен сезон и реално изпълнение на държавните задължения по международни конвенции. В момента България разполага с няколко броя катерчета, които не могат да осигуряват адекватно дори крайбрежната част на района ни, който е с размер приблизително на 1/3 от сухоземната територия на страната.
Друг сериозен проблем е заиграването със Звеното за разследване на морски произшествия. То бе създадено като независимо само на книга, а на практика поставено под чехъла на самата администрация. По международните изисквания това е недопустимо. И именно заради такъв натиск напусна основният разследващ на потъването на “Толстой” и “Ванеса” - капитан Христо Папукчиев. А историята, макар да остана малко незабелязана у нас, получи широк международен отзвук в световната морска преса.
Нека да се върна към сагата със спасителния кораб „Перун”. Дълбоки съмнения за сериозна корупционна сделка, за която въпреки многобройните предупреждения и сигнали до транспортното министерство нищо не се случи. Сериозен конфликт на интереси – председателят на комисията за отдаване на “Перун” под наем и главен секретар на ИАМА Сергей Църнаклийски в същото време е и служител на фирмата наемател. Абсолютно престъпление, но там за прокуратурата има много работа и е време да се заеме сериозно с тях. Възмутени сме от престъпната мудност на директора на ИА “Морска администрация” г-н Николай Апостолов и още неколцина ангажирани лица, които с действията си по време на инцидента с кораба „Толстой” носят отговорност за гибелта на неколцина от членовете на екипажа, както и за хаотично
разходване на огромен материален и финансов ресурс без какъвто и да е резултат.

- Като стана дума за “Толстой”, какво смятате да направите, за да излезе истината за гибелта на екипажа му наяве?
- Специално за този случай в момента е поета инициатива за набиране средства за извършване на водолазен оглед от международен екип водолази, след което ще извадим на бял свят още конкретни факти. Имаме още доста сериозни въпроси, като например къде са парите, планирани за изграждане на инфраструктура за стоянки на катерчетата по програмата ФАР. Искаме да попитаме къде потъна разследването за гибелта на кораба „Ванеса”- там има сериозни основания за виновност на самата ИАМА. В публичното пространство се говори за друг интересен момент за разработки по „Седма рамкова програма”, например „Специфични поддържащи дейности”. Има дадени консултантски пари около 350 000 лв., а ние искаме да ни се обясни за какво може да послужи представеният материал от консуматорите на сумата? Откъде бяха платени парите, за каква извършена работа са платени, кому са платени. Все въпроси за проверка. Питате ме какво може да поискаме? Ние многократно сме заявявали, настоявали и държим за незабавно отстраняване на ръководството на ИАМА начело с Николай Апостолов, главния му секретар Сергей Църнаклийски и групичката служебни лица, замесени в горепосочените случаи, както и разследване на досегашните зам.-министри Красимира Мартинова и Даниела Никифорова, които позволиха това да се случи. Ако това не стане, за каква промяна може да се говори?

-Какво е състоянието на морския бизнес в момента?
-В момента българските корабособственици са притискани от изкривено законодателство, българското знаме не е привлекателно нито за българските, нито за чуждестранните корабособственици и инвеститори. Законодателството е объркано и неадекватно, изпълнено с противоречия и взаимно изключващи се клаузи.
Като цяло правителството трябва да помогне на българския морски бизнес в момент на криза. Защо например, след като притежаваме една четвърт от компанията за тръбопровода Бургас – Александруполис, не поставим въпроса 25% от танкерните превози на нефт да се извършват от наши морски компании? Приходите от морските навла при това положение ще надхвърлят неколкократно парите, които ще получаваме от транзита през тръбата.

-Смятате ли, че новото правителство ще има сили да се справи с морските проблеми?
-Ние имаме усещането, че новото правителство има политическата воля да възстанови доверието на народа в държавните институции, и сме готови да им помагаме със знанието, опита и високия професионализъм, който притежават морските хора на България.
След последните избори спряхме всякакви протестни прояви. Нужно е да се даде време на новия екип да се запознае с обстановката и да отреагира в съответствие с обявените намерения. Много важно е новият министър на транспорта и заместниците му да успеят да се опазят от влиянието на бюрократичния чиновнически елит. Опазил ги Бог от съветите на некомпетентни хора, довели морската дейност до тъжно състояние.
Мисля, че нещата няма да продължават така, защото премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че правителството ще бъде безкомпромисно към корупционните прояви. Освен това той подчерта ролята и значението на гражданското общество. За първи път от много време се обръща подобаващо внимание на гражданския сектор като коректив на държавната власт.


Интервюто взе Михаил Рангелов