Маргарита Димитрова

98 фирми, които са реализирали проекти по програма САПАРД, са включени в списък на длъжниците. Според процедура на ЕК, дори без да има доказателства за нарушения, Брюксел може да поиска обратно предоставените субсидии, щом компаниите са в подобен списък. Това съобщиха представители на браншови организации от хранителната индустрия. От вчера у нас е мисията на Генерална дирекция „Агри“ на ЕК и ОЛАФ и до 31 юли ще проверяват 98 съмнителни проекта. „Ние сме поразени, защото в документа фигурират имената на производители, за които няма доказани нарушения. Искаме да разберем по кои критерии и кой точно е направил списъка", коментира д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България /АМБ/.
18% от хранителната индустрия се падат на месопреработката. В този бранш са заети над 16 хил. души, а годишният оборот е около 1,5 млрд. лв. Прокуратура и митници са се договорили да има референтни цени за новите проекти по САПАРД, но за въпросните 98 проекта, които са реализирани от 2003 г. до 2005 г., няма подобно условие. Налагането на нови правила със стара дата напълно противоречи на принципите на пазарната икономика, смятат от асоциацията.
Преди повече от 6 месеца тези проекти са подадени в прокуратурата и собствениците на фирмите са давали обяснения в следствието. Досега обаче няма заключение за доказани нарушения. „Да каже прокуратурата възможно ли е само на базата на съмнение да бъде съсипан цял един бранш“, заяви Костадин Чорбаджийски, председател на АМБ и собственик на „Мес-Ко“. Той обясни, че в кореспонденцията между ДФ“Земеделие“, ОЛАФ и ЕК се говори за „възможни нередности“. Българската месопреработваща индустрия е инвестирала около 300 млн. лв. за покупка на машини и съоръжения в ЕС, сега трябва да върнем около 140 млн. лв. /65 млн. лв. субсидии плюс лихви/, коментира още Чорбаджийски, който обяви, че преработвателите ще предявят съдебен иск към ДФ “Земеделие“. Съдебната процедура ще трае поне 1-2 години, а през това време производителите ще загубят фабриките си и ще фалират. Рязко ще паднат и приходите в бюджета, а на пазара ще се наместят храни на западни компании.
„Нямам проект по САПАРД, защото през 2001 г. бях в комисията, която приемаше правилата, и още тогава разбрах, че това е програма капан за българските производители“, каза Кирил Вътев, собственик на „Тандем“. Според него в нарушения са заподозряни двете фирми - доставчици на технологично оборудване - „Сидоренко“ и „Несто“, които представляват най-мощните западноевропейски компании в бранша. Вътев смята, че проблемите не бива да се търсят само в България. Който ще фалира, да фалира по пътя на лоялната конкуренция, но не по този насилствен начин, обобщи собственикът на „Тандем“. Заради покупка на машина за пакетиране фирма „Жоси“ също е в този списък. Инвестицията е по-малко от 5% от цялото вложение на предприятието, но заради съмнения към доставчика сега ще търпя санкции, обясни собственикът Симеон Присадашки.
200 фирми, които са реализирали проекти извън набедените 98, още не са получили средствата си по САПАРД, защото Брюксел замрази 140 млн. евро. Бенефициентите са пред фалит, понеже не могат да погасяват банковите кредити, съобщи Красимир Киряков, консултант на европроекти. Според него фирмите в черния списък ще имат и проблеми с банките, а най-лошото е, че няма да могат да участват в други програми на ЕС.
Действително от ГД „Агри“ настояват проверяваните 98 фирми да бъдат включени в списъка на длъжниците и субсидиите им да бъдат изискуеми, съобщиха от аграрното ведомство. Днес министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще предложи на чиновниците от ОЛАФ в рамките на един месец, докато прокуратурата направи повторни проверки, да не бъдат предприемани действия за възстановяване на субсидиите.