-Г-жо Славова, какво очаква агробизнесът от новия екип, който ще управлява земеделския отрасъл?
-Аграрният сектор дълго е страдал от липсата на внимание и проблемите често не са срещали достатъчно обществена подкрепа. Затова ми се иска отново да напомня, че между 44 и 47% от бюджета на ЕС отива в селското стопанство. Мегаотрасълът обхваща много сектори – от самото земеделско производство до храните. В сравнение с останалите сфери на икономическия и социален живот аграрният бранш в ЕС е обхванат от най-много регламенти и директиви. И това е обяснимо, защото Европа обръща особено внимание на безопасността на храните. Въпросът за проследяемостта от полето до масата е издигнат в култ. Нашият министър на земеделието и храните представлява пред европейските институции политиката на страната в тази област. Той участва поне два пъти месечно в срещите на европейските министрите на земеделието, където се обсъждат много важни проблеми. Радваме се, че земеделието беше изведено като приоритет в политиката на една вече управляваща партия и се надяваме проблемите да се разрешават чрез диалог с бизнеса.
Много е важно да има прозрачност в работата, исканията към Брюксел да бъдат разумни, а министърът и неговият екип да водят адекватен диалог с представителите на ЕК. Надяваме се най-после българската аграрна политика да покаже собствена физиономия и присъствие в европейските институции.

-Секторът мляко е в най-трудно положение заради икономическата криза. Как смятате, че може да се решат проблемите на бранша?
-Млечното животновъдство наистина е най-деликатният сектор, в който има доста проблеми, трупани от години. Ясно е, че те с магическа пръчка не могат да се разрешат. В Националната асоциация на млекопреработвателите сме разработили мерки за защита на българското мляко и сме ги представили на новия министър. На първо място поставяме необходимостта от адекватен диалог с ЕК и възстановяване на доверието в българските институции. Смятаме, че трябва да бъде прието предложението на ЕК и да има авансов превод на директните плащания до 16 октомври. Борбата със сивата икономика трябва да е безкомпромисна. Необходимо е да се създаде гаранционен фонд, който ще осигури допълнително обезпечение на земеделските производители при изпълнението на проекти, финансирани от ЕС. България трябва да подкрепи инициативите на Чехия за скъсяване на срока, в който ще се изравнят субсидиите между старите и новите държави - членки на общността.
Спешно да се активира Националната идентификационна система, за да се реализират директните плащания на глава животно и да се разпределят млечните квоти. Предлагаме и система за субсидиране на производители, които се кооперират и създават индустриални ферми. Настояваме ДДС за млякото и млечни продукти да стане 10%. Смятаме, че е много необходим закон за планинските региони.

-Точно в планинските райони млекопроизводителите имат най-сериозни проблеми, защото никога не могат да са конкурентни на едрите промишлени ферми.
-Затова настояваме да има специални мерки за планинското животновъдство в Програмата за развитие на селските райони. В останалите страни - членки на ЕС, има добри практики. Създадени са специални конвенции, например Алпийската и Карпатската. В тях са включени държавите, в които се разпростират планинските вериги и има специални механизми за защита на тези региони. Например хората, които живеят там, могат да кандидатстват директно с проекти в ЕС. Ние предлагаме да бъде създадена конвенция за Родопите заедно гръцката страна, където се разпростира планината. Много се надяваме, че тази идея ще срещне подкрепа, защото вече има приети директиви в ЕК и процедурата ще бъде улеснена. Има и решение на Европейския парламент да се обърне специално внимание на планинските райони.

-Кое е първото, което искате да направи новият екип на ведомството за млечния сектор?
-На 1 август изтича срокът, в който държавите членки съгласно чл. 68 на регламент 73/2009 трябва да подадат предложения за преразпределение на част от директните плащания (до 10%) между фермери, сектори и региони. Предлагаме да бъдат завишени мащабите на държавната помощ към млечния сектор.


Интервюто взе Маргарита Димитрова