---

Георги Табаков е роден на 4.08.1968 г. в София. Завършва френски колеж в Мароко, a средното си образование продължава във френската гимназия в София.
През 1989 г. е приет в International Relations State Institute в Москва. След това създава рекламна агенция Tabakov Advertising. От 1997 до 1999 г. работи в Министерството на търговията и туризма. От юли 1998-а до декември 1999 г. е зам.-министър на търговията и туризма.
През 2000 г. поема ръководството на Агенцията за чуждестранни инвестиции и е неин председател до 2001 г. След като напуска агенцията, е избран за председател на сдружение “Български икономически форум”.

---

- Г-н Табаков, новият кабинет вече е факт, кои са най-належащите мерки в областта на икономиката, с които правителството трябва да се заеме веднага?
- Най-належащо е да се направи преоценка на големите проекти, включително и на тези в енергетиката. Необходимо е да се придвижат забавените процедури по еврофондовете.
Новите министри бързо трябва да разберат, че администрацията беше тотално блокирала и не вземаше никакви решения по нормалните процедури през последните 6 месеца. Единствените решения, които се вземаха, бяха налагани от министрите.
Това се получи, тъй като на практика бяхме в предизборна кампания от Нова година до сега. Шест-седем месеца държавната машина не работеше добре, включително министерствата и ръководителите на европейските програми.
Поради тази причина се натрупаха много проекти, например по програма „Конкурентоспособност“. Те са важни и забавянето им може да ги елиминира.

- Какъв е ефектът от това изчакване?
- Твърде дълго се изчакваше промяната на властта. Забавиха се съвсем конкретни действия – пускането на инструкции, изясняването на правилата, сключването на договори. Затова е необходимо да се заработи много бързо.
Новите министри вече са в кабинетите си и ще им се налага да вземат бързо решения.
Лошо би било стартиралите проекти изведнъж да бъдат замразени, докато се направи преоценка или ревизия. Имам предвид предложенията за финансиране от еврофондовете на частния бизнес, общините и неправителствените организации.

- Като поддържате позицията на ГЕРБ за преоценка на големите енергийни проекти, имате ли предвид и „Белене“?
- Кое е по-важно – да направим „Белене“ или да имаме достатъчно ресурс, за да си завършим магистралите? Според мен е по-добре да работим по аутобаните. За тях вече има проекти.
От години говорим за паневропейските коридори, но те минават през страната на хартия. Дунав мост 2 трябва да е свързан с националната инфраструктура по модерен начин. Както и да бъдат завършени магистралите в страната и тези, които ни свързват с Гърция и Турция.

- В какво още има смисъл да инвестираме?
- В много сектори трябва да се правят инфраструктурни инвестиции. Ще посоча като пример регионалните депа за отпадъци и пречиствателните станции. Те са необходими на населението в съответния район, а от изграждането им зависи усвояването на европейските фондове в максимална степен.
Не е маловажно това, че рискуваме и Брюксел да ни наложи санкции.

- Все пак трябва да отбележим, че по отношение на регионалните депа общините са бенефициенти и също носят отговорност за изграждането на сметищата.
- Да, но този, който определя правилата на играта, е българското правителство. То може да промени законите така, че да принуди общините да действат по-бързо. Да не забравяме, че държавата ни е силно централизирана и въпросите, по които общините имат свобода да действат сами, не са много. Така че не следва да се прехвърлят чужди вини върху местната власт.
По отношение на отпадъците ни липсва истинска национална стратегия, което е отговорност на екоминистерството. От това зависи инвестиционният процес в сектора.

- Т. е. предлагате държавата да налага политиките си с по-твърда ръка?
- Държавата не трябва да нарушава законите и в същото време е време да предприеме всичко възможно, за да се работи в рамките на нормалните законови процедури.
Една проблемна тема е отчуждаването на имоти при големите инфраструктурни проекти, например при строителството на магистрали.
Правителството в много кратки срокове трябва да възстанови доверието към България от страна на европейските партньори. Това ще доведе до нови частни инвеститори в страната. А те са ни крайно необходими.

- Очаквате ли действително нови инвеститори предвид продължаващата криза? Големите компании ограничиха сериозно плановете си за вложения и придобиване на нови активи?
- Бизнесът не е спрял да работи. Проектите се замразяват, но дружествата търсят изход от създалата се ситуация. България може да се окаже за някои от потенциалните инвеститори добро място, така че в средносрочно бъдеще те да са на печалба.
Факт е, че много фирми се изтеглиха от Централна и Източна Европа. Но те ще започнат да се връщат. Нашата задача е да направим така, че да се върнат в България, а не на други места.
Привличането на капитали е един от големите проблеми в световен мащаб. Имаме шанс да станем отново привлекателна дестинация, ако наистина предложим реални мерки срещу корупцията, бавните административни процедури и лошата инфраструктура.

- Необходима ли е актуализация на бюджета?
- Това могат да го кажат финансовият министър и експертите му.
Правителството трябва да води консервативна във финансово отношение дясна политика. Няма друг път, защото България не разполага с огромен ресурс, който да пилее по различни социални програми със съмнителна ефективност.
Затова единствената посока е ограничаване на бюджетните разходи и работа в посока те да са максимално ефективни.
Другото направление е запазването на финансовата стабилност и на валутния борд до влизането ни в еврозоната.

- Работодатели предлагат за пореден път ускорено връщане на ДДС и премахване на лицензионните режими като антикризисна мярка.
- Задържането на ДДС необосновано дълго време по сметките на държавата всъщност отнема ресурс от бизнеса в условията на криза. По няколко линии държавата в момента провокира междуфирмената задлъжнялост и проблемът не се осъзнаваше от администрацията и управляващите през последните години. Блокирането става по три начина: данъците не се възстановяват с необходимите темпове, а обществените поръчки и европроектите се изплащат бавно. Понеже фирмите не разполагат с парите, те или трябва да теглят кредити, или да задлъжняват към поддоставчиците. В същото време големите държавни фирми са длъжници помежду си – например „Топлофикация“ към „Булгаргаз“. Те обаче дължат пари и на частния сектор.
Така че ускореното връщане на ДДС го искат всички представители на частния сектор.

- Подходящ ли е моментът за промени в осигурителните плащания?
- Моментът е подходящ и цялото общество очаква намаляването на осигурителните вноски. Най-вече хората, които произвеждат брутния вътрешен продукт на страната – бизнеса и работещите. Тази мярка ще редуцира съкращенията в частния сектор.

- След като вече имаме правителство, настъпи ли времето за непопулярни мерки?
- Най-непопулярните мерки ще бъдат свързани със съкращенията в администрацията. Нека да се види къде е била раздута, най-вече за да се угоди на някого от коалиционните партньори. Но не да се подхожда в стил „съкращаваме с 15%“ и всички звена да се орежат с по толкова.
Още нещо – големите социални системи не са реформирани и продължават да гълтат пари. Например училища и болници в съвсем малки населени места. Където има неефективни разходи, трябва да се види защо се е получило така.
Българската администрация е в дълг към обществото. Тя трябва да предоставя стоката, наречена административна услуга. Тази стока обаче е под всякаква критика.
Затова ще поканим всички министри, които имат отношение към икономиката, да представят програмата и приоритетите си. Това ще стане на форум през ноември в София.


Интервюто взе Надежда Бочева