Моника Стоянова
Българската банка за развитие приоритетно да финансира експортно ориентирани производства, а национални кампании трябва да насърчават потреблението на български стоки. Това са част от предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, включени в пакета от антикризисни мерки за подобряване на социално-икономическата среда. Документът ще бъде предоставен днес на председателя на Народно събрание Цецка Цачева, на председателите на парламентарните групи, както и на премиера Бойко Борисов.
За да се запази макроикономическата стабилност и да се подобри бизнес средата, трябва да започне ускорено приобщаване на България към еврозоната. Придържането към валутния борд през целия подготвителен период е задължително условие, смятат още от асоциацията.
Ускорено възстановяване на ДДС, уреждане на междуфирмената задлъжнялост и намаляване на лицензионните и разрешителните режими предлага бизнесът. Работодателите настояват също да се промени Законът за обществените поръчки, така че да е възможно да се анексират средносрочните договори при рязка промяна на конюнктурата.
Обществен съвет с участието на гражданското общество пък ще се грижи за ограничаване на неформалната икономика. Засиленият контрол върху данъчния, осигурителния и митническия режим (особено върху вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост), трябва да е сред първите действия на кабинета.
От АИКБ настояват да се диверсифицират енергийните източници и доставчици. Предприемачите са против кръстосано субсидиране на цените на еленергията, защото това ощетява бизнеса. Монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия трябва да разкриват информация, както го правят публични компании. Максимално да бъдат опростени всички процедури и услуги, осъществявани от изпълнителната власт, а част от регистрационните режими да бъдат прехвърлени към браншовите организации. Тези мерки реално ще намалят административния персонал. Разширяване на обслужването на „едно гише” и “без гише” може да се разглежда като начин за пресичане на корупцията. Процедурите за възлагане на обществени поръчки ще са по-прозрачни, ако се разкъса връзката между възложителя и органа, който извършва класирането. Да бъдат замразени заплатите в бюджетния сектор до регистриране на оживление в икономиката, настояват още от асоциацията.
Предстоят срещи между АИКБ, БСК и БТПП, за да координираме посланията и да обсъдим съвместни антикризисни мерки, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България: С малко помощ от държавата ще ограничим съкращенията
- Г-н Велев, предлагате пакет от антикризисни мерки, но кои са първите стъпки, които трябва веднага да предприеме новото правителство?- Преди всичко трябва да се запазят човешките ресурси. Намаляването на осигуровките ще доведе до по-малко съкращения. Да се увеличат лимитите за неплатен отпуск и да могат хората да се трудят на намалено работно време и съответно с по-ниско възнаграждение. Предлагаме да се преразгледат някои санкции при забавяне на плащанията на осигуровки. В момента наказателната лихва е над 20%. Това е непоносимо за изрядния бизнес. Всички лихви по държавни вземания са основен лихвен процент /ОЛП/ плюс 10 пункта, защо само при осигуровките е ОЛП плюс 20?
По оперативните програми „Конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ има доста схеми, които са одобрени от комитетите за наблюдение . Трябва спешно да се предостави финансов ресурс по тях, защото бизнесът е пряк бенефициент и има остра нужда от тези средства.
- Бизнесът страда от липса на пари, какво може да направи правителството?
- Много бързо да се увеличи ресурсът на Българската банка за развитие (ББР). Предоставените 500 млн. лв. на банката вече са изразходени. Необходим е нов транш, по нашите сметки от около половин милион лева. Този ресурс е по силите на държавата и така ще се облекчи достъпът до кредити с по-поносими лихви.
- Предлагате да се актуализират договорите с „Булгаргаз“, обяснете по-конкретно?
- Заради кризата фирмите консумират доста по-малко природен газ. Ако не се направи предоговаряне, ефектът върху бизнеса ще е много негативен, защото компаниите са застрашени от сериозни санкции.
