---

Петър Андронов е назначен за член на УС и изпълнителен директор на Си-Банк през юни 2007 г., а от март 2008 г. е главен изпълнителен директор.Член е на УС на Асоциацията на банките в България и неин представител в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация.
Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство.От 2002 г. до май 2007 г. Е главен директор на управление "Банков надзор" в БНБ. Андронов е завършил специалност финанси, профил банково дело в УНСС.

---

-Г-н Андронов, докъде според вас стигна кризата в България и доколко е засегната икономиката на този етап?
-Икономиката е сериозно засегната, щом отчитаме поредица от спадове в размера на БВП. Ако индустриалното производство в Германия се е свило с 20%, ако свиването на БВП на водещи страни от ЕС е между 2 и 12%, България не би могла да остане изолирана и да не понесе последствията от глобалния финансов катаклизъм. Стандартните проявления на кризата - освен редукцията на БВП - като повишена безработица, слабо потребление, необслужвани заеми и спад на преките чуждестранни инвестиции също са налице у нас. Особено тревожно е неизпълнението на бюджетните приходи при сериозно нарастване на разходите. Дефицитите от последните месеци са важен сигнал, че навлизаме в най-тежката фаза на кризата и за съжаление не бихме могли да кажем, както се говори за много други страни, че най-тежкото е отминало. Не споделям оптимизма на официалните власти и смятам, че спадът в БВП на страната ще е значително по-висок от планирания. Единственото положително нещо освен досегашната устойчивост на валутните резерви на БНБ и на банковата система е свиването на дефицита по текущата сметка близо два пъти. Многобройните анализатори, които ни сочеха с пръст заради него, трябва вече да са се убедили, че той не е голямата беда на България.
Що се отнася до СиБанк - потърсихме възможностите да съкратим разходите, преструктурирахме неефективните единици, ограничихме новите назначения, пренасочихме капацитет от продажбите към събирането на вземания, адаптирахме стратегията си към кризисната реалност.

Все повече кредитирането за граждани и фирми намалява. На какво се дължи това - само на предпазливостта на банките ли?
-Безспорен факт е, че кредитирането намалява, но не забравяйте, че в повечето страни от ЕС кредитната контракция е значително по-остра. Разбира се, че банките са много по-предпазливи. От една страна, те засилиха критериите си за подбор на проекти за финансиране. От друга страна, заработи обективен процес, който може да наречем капан на цикъла. Съгласно вътрешните правила на кредитните институции, както и следвайки логиката на регулаторните норми, заеми се предоставят на компании с добро финансово състояние. Разбирате, че в условия на криза предприятията с добри резултати са значително по-малко. Втората причина са преценките на самите кредитополучатели. Болшинството от тях отложиха или отмениха инвестиционните си намерения – фирмите да разширят или да започнат нови производства, гражданите да придобият или подобрят имоти. Продажбите на предприятията значително намаляха заради по-ниското търсене и потребление както вътре в страната, така и навън. Несигурността на средата убива предприемаческия апетит. Третата причина е цената на кредита, която значително се повиши като следствие от поскъпналите депозити и влошаването на портфейлите на банките.

-Можем ли да говорим за опасност от криза в банковата система?
-Най-добре на този въпрос може да отговори централната банка. Все пак от публично достъпните данни може да се заключи, че досега банковата система се справя сполучливо с трудностите. От първите признаци на кризата у нас до сега собственият капитал на банките се увеличи с над 1 млрд. лв., а регулаторният с 1.6 млрд. лв. Капиталовата адекватност на сектора е една от най-високите не само в ЕС, но и в целия свят. Консервативното регулиране от последната дузина години, нерядко критикувано като бариера пред икономическия растеж, сега се отплаща.

-Лихвите по депозити не стигнаха ли вече своя пик? Отскоро все повече банкери започват да говорят за разразяването на “депозитна война”...
-Депозитната война беше един от първите признаци на кризата у нас и тя започна още през първите месеци на 2008 г. През януари тази година с колеги от другите банки си говорихме, че може би наистина лихвените проценти по депозитите стигнаха пика си и вероятно пазарът ще се успокои и стабилизира. Уви, това не се случва. Причините са основно две – част от банките продължават да се опитват да покрият кредитните си портфейли с местни депозити, а други чрез депозитите си купуват и ликвидност, която е трудно достъпна в условия като сегашните. И ако допреди година наблюдавахме паралелност в движението на лихвите при еврото и лева, от началото на кризата това се промени. Причината е, че ако преди нашият финансов пазар изглеждаше напълно интегриран в европейския и равновесните лихвени проценти се определяха от вътрешно и външно търсене и предлагане. Сега пазарът ни е във висока степен изолиран включително по причини, независещи от нас, и равновесните лихвени проценти са функция само на вътрешни фактори.

-КЗК внезапно направи проверка в Асоциацията на българските банки, като съмненията са за картел между трезорите. Можем ли да говорим за картел на лихвите по депозити?
-Без да оспорваме мисията, правата и задълженията на КЗК, ние, представителите на банките, смятаме, че извършваната проверка страда от два недостатъка. Първият е, че не беше обоснована и подготвена подходящо, и вторият, че акцентира върху показността. Изобщо не се притесняваме от факта, че КЗК привлича и други структури от ЕС, напротив. Убедени сме, че никой не може да открие нещо, което не съществува. А и спомнете си предишния ви въпрос – как е възможно да има едновременно депозитна война и картел по лихвените проценти? Едното от двете твърдения не може да е вярно и е очевидно кое е то.

-Според вас от какво беше продиктувана тази проверка?
-Ако пренебрегнем обяснения, които лесно хрумват на всички, като например наскоро проведените избори и очакваните вследствие на тях промени, остава, надявам се, другото основание – подадени сигнали от недоволни клиенти на банките и по-конкретно от малка група хора, които търсят начини и средства да оправдаят неплащането на задълженията си към банките. Смятам, че една авторитетна държавна институция като КЗК не може да бъде употребявана от маргинални частни интереси. Допускам и друга причина. В няколко други случая в чужбина беше установен картел между - обърнете внимание! - много малко на брой банки за съгласувани цени по услуги, които нямат нищо общо с лихвените проценти. Помните насоро българския случай със застрахователното споразумение, което КЗК санкционира. Вероятно това кара специалистите от комисията да не изключват някаква скрита договореност между нашите банки. Точно затова много важно е да се подготвят предварително такива проверки както с подробно проучване на публичнодостъпната информация, така и чрез консултации с БНБ.

-Какви трябва да са приоритетите на новото правителство? Кои са конкретните неща, които според вас имат нужда от промяна?
-Не смятам, че е редно да говоря за приоритетите във всички области с изключение на темите, които тормозят всеки у нас - борбата с корупцията и ефективността на съдебната система. Няма да открия топлата вода, като кажа, че по-конкретно във финансовата сфера е необходимо да се предприемат необходимите антикризисни мерки, които да обезпечат стабилността. Всички сме единодушни, че трябва да се направи точна преценка на възможностите за постигане на балансиран бюджет, че трябва да се ограничат всички излишни разходи и да се подобри събираемостта. Усилията за по-скорошно влизане в еврозоната също трябва да се подновят с пълна сила. Отпушването на паричните потоци към страната от еврофондовете е третото ключово направление. Запазването на стабилността на банките е следаващото важно усилие, като него дори бих поставил на първо място.

-Каква е вашата прогноза за отминаването на кризата? Стигнахме ли дъното, или можем да очакваме още срив в икономиката и финансовата стабилност на държавата?
-Не ми се иска да повтарям тезата, която непрекъснато се коментира напоследък, но ми е трудно да споделя сравнително оптимистичните прогнози на официалните власти за равнището на БВП и дълбочината на рецесията у нас. Общодостъпните числа и факти не ни дават основание да затворим страницата на кризата. Не споделям и виждането, че която страна последна е влязла в криза, ще излезе първа. За съжаление кризата у нас има още нереализиран потенциал и ефектите от нея ще се проявяват тепърва. Ако погледнем страни със сходни макроикономически параметри или близки териториално до нас, ще видим, че магнитудът на сътресенията може да се разгърне много сериозно. Затова смятам, че мерките, които споменах, са задължителни условия, за да намалим щетите.

Интервюто взе: Людмила Куюмджиева