Диана Йосифова

Не трябва да се бърза с актуализацията на бюджета. Тя трябва да се направи най-рано през ноември, когато вече е внесен и бюджетът за следващата година. Това предложи на новите управляващи икономическият експерт Йосиф Аврамов по време на среща дискусия, организирана от Софийската търговско-промишлена камара. Според експерта до края на годината заложените буфери от 10% и дори 20% в някои сектори, както и фискалният резерв, който е 8,2 млрд. лв., ще са достатъчни.
Аврамов се обяви за отпадането на 5-процентния данък върху дивидентите и привеждането на ставката на едноличните търговци на 10% като на останалите лица, облагани по ЗДОФЛ, вместо 15%, заплащани понастоящем.
По повод евентуално споразумение с МВФ специалистът заяви, че такова може да се сключи догодина, след като излязат данните за изпълнението на настоящия бюджет. Според него новата власт трябва да лобира пред Европейската централна банка (ЕЦБ) за получаване на достъп от българските банки (директно или чрез т.нар. Банки майки) до евтиния финансов ресурс от 442 млрд. евро при 1% лихва, отпуснат от трезора за банковата система на Европа.
Според Аврамов не трябва да се правят прибързани стъпки в икономиката, като например да се замрази проектът „АЕЦ „Белене“, където досега са вложени 1 млрд. лв.
Атанас Тасев, който участва в комисията по проекта, също се съгласи с мнението, че енергетиката трябва да е приоритет в управленската програма на кабинета. Той заяви, че АЕЦ „Белене“ ще бъде реално първото публично-частно партньорства, при което 30% от парите ще остават в България, и предупреди, че от 2013 г. страната ни трябва да започне да купува 42,3 млн. тона парникови емисии. „Проектът има европейски сертификат и не е само държавен – 49% са за RWE, която досега е наляла 500 млн. евро“, обясни експертът.
Друга важна препоръка е за промени в Закона за ДДС, като настоящият по мнението на доц. д-р Ангел Порязов ликвидира износа през свободните зони към трети страни. Според него трябва да започне най-накрая да се прилага и Законът за персонална и административна отговорност на държавните служители, които с действията или бездействията си нанасят вреда на бизнеса. Подобен нормативен акт влиза в сила от 2006 г.
„Един от основните проблеми, които са на дневен ред, е преразпределението на финансовите средства в държавата. Например средствата от еврофондовете трябва да минават през браншовите камари и организации, които имат най-реалистичен поглед върху ситуацията в съответния сектор“, обясни председателят на Българската асоциация на микропредприятията Петър Стоянов. Експертите се обединиха и около мнението за изграждане на обществен механизъм за контрол и истинско гражданско общество.