Българската икономика има нужда от микс от енергийно ефективни, екологично чисти горива и енергии, както и от законодателни промени за либерализацията на електроенергийния и газов пазар. Това препоръчват експертите от Икономическия институт на БАН, които са направили изследване за изпълнението на националната енергийна стратегия до 2020 г. и развитието на енергетиката у нас. Приоритетни в енергийния микс трябва да бъдат природният газ, ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), с акцент върху енергията от биомаса, слънчевата и вятърната енергия, смята д-р Веселина Григорова от института. Според нея са необходими законови и регулаторни промени, с които либерализацията на българския електроенергиен и газов пазар да се ускори. За да има функциониращ и конкурентен пазар в страната, трябва да се предостави правото на всички потребители да избират доставчик на електроенергията. От БАН препоръчват да се даде равен достъп на всички до пазара и да се създаде действаща електроенергийна борса.
В изследването си д-р Григорова обяснява, че ценовата рамка на регулирания пазар на електроенергия в България все още е неадекватна и затруднява развитието на свободния пазар. С изменения в Закона за енергетиката трябва да се променят критериите за определяне и отсяване на потребителите, които получават ток по регулирани цени.
Трябва по-добре да се регламентира и правото на крайните снабдители на електроенергия да купуват енергия по свободно договорени цени, както от обществения доставчик - НЕК, така и от други търговци и производители. Това ще стимулира конкуренцията между ЕРП-тата и ще гарантира равнопоставеност между всички участници на пазара, смята д-р Великова.

Либерализацията

на енергийния пазар у нас се бави заради спирането на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй", което „стопи" излишъка от генериращи мощности в страната. Проблем са и сключените дългосрочни договори на НЕК с някои термични централи, което не ги стимулира да привличат капитали и оптимизират разходите. Свободнияj пазар все още не е факт и заради изискванията да има защитени потребители на ток, поскъпването на горивата на международните пазари, задължителното изкупуване на скъпата енергия от ВЕИ. За забавянето на либерализацията вина има и НЕК, защото дружеството е повишило с около 40% през 2007 г. цените за потребителите си присъединени към високо напрежение. През 2008 г. повишението е било с 20 на сто. Учените от БАН са убедени, че за да се развива промишлеността у нас, тя има нужда от

прогнозируема цена на тока

за поне година напред. В изследването на института не е отчетено по какъв начин ще се отрази тази либерализация на цената на тока за потребителите.
По отношение на газовия пазар също е необходимо ускоряване на либерализацията, смята д-р Григорова. Според нея това трябва да стане, като се даде право на големите потребители в България да договарят пряко доставки, включително и от чужбина. Необходимо е да се въведат диференцирани продажни цени за различните категории индустриални консуматори на природен газ, както и да се наблегне на инвестициите в развитие на мрежи с ниско налягане. По този начин ще се разшири битовата газификация у нас. Изследването препоръчва да се разнообразят източниците за доставка на природен газ, да се развие когенерацията и междусистемните връзки със съседни страни.