---

Иван Хиновски е завършил топло- и ядрена енергетика в Техническия университет-София. Специализирал в областта на безопасността на ядрената енергетика в САЩ, Япония, Канада, Франция, Англия, Италия и МААЕ-Виена. Понастоящем е директор „Енергийна ефективност и ВЕИ” в „Енкон сервисиз“ ООД. От септември 2005 г. до януари 2008 г. е главен експерт по енергетика в 40-ото Народно събрание, а преди това е управител на консултантски фирми, разработващи енергийни проекти. В периода 1997-2002 г. е бил директор на „Енергопроект“, изпълнителен директор на НЕК и заместник-председател на борда на АЕЦ „Козлодуй“.

---

- Г-н Хиновски, вярна ли е информацията, че 400 млн. евро са потънали в площадката на АЕЦ „Белене“? За какво са били използвани тези пари?
- Тези пари по всяка вероятност са били предназначени за авансовото плащане на оборудването на централата. Част от тях са за строителство на инфраструктура, жилища за руските специалисти и нов културен дом. Основната част от средствата обаче са отишли за разчистване на площадката, където според мен са направени огромни преразходи.
Имам информация за завишени двукратно и трикратно разходи именно за площадката. Там съществува един основен абсурд – архитект-инженерът на проекта прави конкурсите и при част от договорите предварително се определят победителите в конкурса. А това си е чист конфликт на интереси. Аз мисля, че архитект-инженерът не е положил необходимото, за да се минимизират разходите по строителството на централата. Това е другата причина да има такива огромни загуби.

- Това означава ли, че тази централа вече се е оскъпила с 400 млн. евро?
- Да. Това е разход, направен до момента за АЕЦ „Белене“, без да е положена и една тухла. Ето какъв абсурд има в строителството при този проект.

- Подизпълнители на архитект-инженера обясниха, че проектът ще струва над 8 млрд. евро. Вярна ли е тази информация според вас? Колко ще струва тогава токът от АЕЦ „Белене“?
- Над 8 млрд. евро ще струва проектът. А това ще бъде най-скъпата електроенергия, която се продава в Европа. По всяка вероятност цената на тока оттам ще бъде над 8 евроцента за киловатчас.

- Тогава тази цена очевидно няма да бъде конкурентоспособна.
- Няма да може да се продава тази скъпа енергия. Още през май миналата година връчихме нашия икономически анализ за проекта „Белене“ на президента и на министър-председателя. Той бе конфиденциален с оценка на икономическите разходи. Там казахме, че минималната цена при използване на старото оборудване е 7,5 евроцента/квтч, като се допуска поскъпване на проекта. П ри сегашните нива на лихвите и при сегашната цена на оборудването, която се очаква да бъде с 20% по-висока, цената на тока от АЕЦ „Белене“ отива на нива от около 10 евроцента/квтч.

- Коя ще е тази фирма, която ще си вложи парите в подобен проект?
- Аз не мисля, че немската компания RWE ще участва в този проект (компанията бе избрана от НЕК за стратегически инвеститор, но още не е подписан договор - бел. ред.). Не вярвам, че компанията ще участва във финансирането на проекта. Този проект е губещ според мен.

- Какво предлагате вие за АЕЦ „Белене“ тогава – да го спрем ли?
- Ние сме обсъждали различни варианти за развитие на проекта с енергийните експерти на партия ГЕРБ – варианти за прекъсване или възможност за продължаване. Според нас е по-добре да загубим тези 800 млн. лв. сега, а не 8 млрд. евро след 8-10 години. Личното ми мнение е, че този проект трябва да бъде прекратен.
По-добре ще бъде да се направи нов проект при открита процедура и при ясен график на изпълнение. Най-големият риск при този тип проекти е точно графикът на изпълнение. Трябва да се знае какъв е бюджетът и кога ще бъдат пуснати блоковете. При нашия проект нито едното, нито другото е ясно, а това е абсурдно. Тези принципи са основни при изграждането на големите интернационални проекти по света. Няма финансова институция, която да отпусне парите при подобни неясноти. Трябва да бъде ясен бюджетът от началото до края, ясна лихва и дата на пускане на блока в експлоатация.
Сегашният архитект-инженер е влязъл в един объркан проект от самото му начало. В момента той се мъчи да го комплектова, но аз не виждам как може да стане това и ролята му е обречена на неуспех. Неуспехът е породен от неясните условия и все още неподписаните най-важни анекси към основния договор.

- Кой е виновен за тези проблеми според вас?
- Основната вина за всичко това носи държавата. Тя позволи и вкара НЕК в този проект и възложи на компанията да бъде инвеститор. Този проект е сбъркан от А-то и Б-то си. Казвал съм го това още когато енергиен министър бе Милко Ковачев. Казвал съм го и на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Галина Тошева. Това е един сбъркан проект и той така и ще завърши. Преди 8 години заявих, че ако в този си вид завършим АЕЦ „Белене“, ще се прекръстя на Хасан Хиновски.

- Значи е добре да се започне изцяло наново?
- Да – нов търг с друг архитект-инженер. Ясен и открит европейски търг с прозрачни и добре написани условия за търга и допускане на всички големи компании до равнопоставено участие в наддаването. Подчертавам думата равнопоставено, а не предварително избрана технология или фирма доставчик, какъвто е сегашният случай с АЕЦ „Белене“.

- Смятате ли, че тогава строителството на VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“ е по-разумният вариант?
- Това е по-евтиният и разумен вариант за страната. Там условията са значително по-добри, отколкото на площадката на АЕЦ „Белене“. Само от това, че има готова работеща площадка с инфраструктура, на нея ще се спестят 600-700 млн. евро. А при АЕЦ „Белене“ тази инфраструктура тепърва трябва да се строи.

- Какво е мнението на експертите на ГЕРБ за това ваше виждане? Говорили ли сте с тях по този въпрос?
- Те разглеждат строителството на два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“ като една възможност, но не са проучвали проекта задълбочено. Експертите от Българския енергиен форум са направил разчети колко ще струват двата блока. Направен е анализ и има изготвен проектобюджет за двата реактора.
Има и място за изграждане на двата блока. Още през 2001 г. проектантите на „Енергопроект“ избраха място за новите реактори и то отговаря на всички условия. Площадката на АЕЦ „Козлодуй“ има издадените необходими лицензии и няма спорни моменти като при АЕЦ „Белене“ от физична гледна точка. Там има построени достатъчно строителни бази, има система за радиационен мониторинг и инфраструктура за обработване на отработеното ядрено гориво. Милиони и дори милиарди могат да бъдат спестени, ако се построят два нови блока в централата в „Козлодуй“, отколкото, ако се изграждат на площадка „Белене“.

- Смятате ли, че НЕК отива към декапитализация и причината за това е АЕЦ „Белене“?
- Да, и основната причина за това е този проект. В него НЕК налива огромни средства и строителството на АЕЦ-а е воденичният камък за държавната компания. А вместо да се наливат средства там, основен приоритет на обществения доставчик трябва да бъде рехабилитацията на преносната енергийната система. Само от такава инвестиция, значително по-малка от тази, която се прави в АЕЦ „Белене“, ще се намалят сериозно загубите по елмрежата. Така ще се спестят хиляди мегавати мощности.

- Възможно ли е строителство на енергийната каскада „Горна Арда“ да бъде възобновено скоро?
- Напълно е възможно това да стане. Идва му времето и на този проект. Друг важен обект, на който трябва да се обърне внимание, е хидроенергийната каскада „Яденица“. Това е проект, който ще помогне за стабилизиране на елмрежата при производството на електроенергия от вятърни централи.

- Преди около месец от НЕК и Електроенергийния системен оператор се оплакаха, че не могат да поддържат системата при производство на повече от 1200 мвт ток от вятъра. Как може да се компенсира това?
- Това е абсурдно изказване на хора, който не са прочели добрите европейски практики. Един вятърен парк има автоматизация и съвременните технологии позволяват по-добро регулиране на енергията, произведена от вятъра. В Долна Австрия 75% от електроенергията се добива от вятър и там няма проблеми с мрежата.
При нас при 5% производство на ток от вятърни централи и вече се смята, че се създават проблеми. Но на пазара има нови генератори. А хората, които поддържат сега мрежата, правят анализ на базата на остарелите вятърни турбини, които се използват у нас. Тепърва предстои новите технологии да навлизат у нас.

Интервюто взе Георги Велев