Станка Динева

Бюджетът за тази година вече е толкова далеч от истината, че човек трудно може да го свърже с гласувания в края на 2008 г. Не е вярна сумата, която българската икономика ще произведе и изтъргува тази година като стоки и услуги – брутния вътрешен продукт (БВП). Различна от заложената е и инфлацията. Преките чуждестранни инвестиции са се сринали до ниво, близко до това от времето на валутно-финансовата криза през 1996-1997 г. Различен е и балансът по текущата сметка.
Коректността налага да признаем, че не сегашното правителство, а световната финансова и икономическа криза промени коренно ситуацията в страната.
Лошото е, че нейният ефект ще се увеличава през годината, подобно на снежна топка, пусната по склон, и ще набира скорост. Ако сегашният кабинет има някаква вина, то тя е, че не коригира очакванията си за развитие на националното стопанство през 2009 г. , а заложи на прогноза, за която още при представянето й в парламента беше ясно, че не отговаря на действителността.
Каква всъщност е истината за макрорамката, която е еманация на икономическата политика, начертана от съответното правителство? И по-важното – каква ще е тя в края на годината? Само през първото тримесечие на 2009 г. отчетеният спад в БВП е 3,5% или 2,572 млрд. лв. Към тази сума трябва да прибавим и несъстоялия се ръст от 4,7% от БВП, който сегашното правителство заложи в бюджета за тази година - 3,454 млрд. лв. Общо това прави над 6 млрд. лв. по-малко БВП. Което пък означава, че страната ни няма да произведе и изтъргува 73,485 млрд. лв., а в най-добрия случай 67 млрд. лв. За сравнение, заложеният миналата година БВП е 66,4 млрд. лв.
Ако се запазят темповете на спад на БВП, в края на годината икономиката ни ще е произвела с около 10%-14% по-малко брутен продукт или между 8 млрд. и 10 млрд. лв. При това положение БВП за 2009 г. ще е около 63-65 млрд. лв. Следователно под формата на данъци, такси и други приходи в хазната ще влязат между 3 и 4 млрд. лв. по-малко.
Да припомним, че реално разминаването между прогнозата на кабинета и случващото се в българската икономика е по-голямо. Само през първото тримесечие на тази година несъответствието е около 8,2 процентни пункта – нереализираният ръст от 4,7% и инкасираният спад на БВП в размер на 3,5%.
Далече от правителствената представа за макрорамката е и инфлацията. Според бюджетната прогноза средното поскъпване на живота за 2009 г. ще е 6,7%. По данни на НСИ до момента инфлацията с натрупване от януари до май е 1,1% заради дефлацията – през март (минус 0,2%) и през май (минус 0,3%). През останалите месеци тя не може да достигне 1% и варира от 0,1% до 0,8%.
Голямата драма на българската икономика обаче са преките чуждестранни инвестиции. В макрорамката за бюджета за 2009 г. са заложени 5,374 млрд. лв. или 14,3% от БВП. Фактически отчетеното от БНБ е 955,4 млн. лв. с натрупване от януари до май. Спадът е почти 6 пъти.
Разминаване има и в прогнозата за дефицита по текущата сметка. В макрорамката на правителството за тази година е записано, че текущата ни сметка ще е на минус с 8,344 млрд. лв. или 22,2%. БНБ отчита съвършено различни числа. Към края на април дефицитът е едва минус 1,690 млрд. лв., което е 5% от БВП. Разликата между прогноза и действителност е близо 5 пъти
Всички тези различия автоматически ще се отразят на постъпленията в бюджета. Намалелите приходи ще рефлектират и върху разходите на новото правителство. Ако не се промени бюджетът, то ще бъде поставено в тежката ситуация да изпълнява заложените в разчетите разходи при стабилно намалели приходи.
Бъдещият премиер Бойко Борисов вече обяви, че най-късно през септември ще коригира бюджета, за да не носи негативите на сегашното управление за хаоса в разчетите на хазната. Така той ще постигне два ефекта. Първият е, че ще покаже каква е била действителната картина към момента на гласуването на разчетите на държавата за 2009 г. Втората, че обществото ще добие сравнително реалистична представа къде се намираме и какво ни чака. На тази база ще имаме възможност да следим и как се справя с кризисната ситуация новият кабинет.