Георги Ангелов

Валутният борд навърши 12 години на 1 юли и това е първият и най-важен повод да говорим за постигнатото от него. В допълнение, в момента се намираме в първата рецесия от въвеждането на валутен борд насам, която, естествено, е предизвикателство за икономическата политика. Сравнително лесно беше да се пази стабилност в добрите времена – сега е въпросът да се покаже, че в България може да има икономическа и финансова стабилност и във времена на рецесия и трудности.
Нека да припомним, че преди въвеждането на валутния борд инфлацията в България беше средно 233% годишно, като в някои години надхвърляше 500 или 1000%. След въвеждането на валутния борд инфлацията е средно 6% годишно – драматично по-ниска, и то за дълъг период от време. В същото време чуждите инвестиции преди въвеждането на валутния борд на практика липсваха, докато след въвеждането на валутния борд те са средно 3 млрд. лева годишно. Подобно е положението и с други индикатори – икономическият растеж се появи устойчиво едва след въвеждането на борда, преди това икономиката беше в постоянна стагнация и свиване. Всичко това ни говори, че бордът е голям успех и заради това трябва да се запази.
За радост няма някакъв официално изразен поддръжник на отмяна на валутния борд. Дори обратното, всички го подкрепят, включително явяващите се на изборите основни политически партии. Почти 55% от гражданите подкрепят борда, докато само 15% са против него, като съотношението постоянно се подобрява. На практика валутният борд е най-подкрепяната институция в България. И неслучайно – все пак това е реформирана и добре работеща институция и е заслужила доверието си.
Разбира се, във времена на трудности и рецесия винаги има хора и фирми, за които периодът е тежък и болезнен и които предпочитат някакво „магическо“ решение на проблемите. Други пък си спомнят с умиление времената от 1996-1997 година, когато беше райско време за валутните спекуланти и за тези, които имаха дългове /които бяха обезценени от хиперинфлацията/. С други думи винаги ще има интереси, които биха искали да разклатят стабилността – в ущърб на мнозинството от гражданите. И те търсят по един или друг начин влияние върху политиката.
Други заплахи за борда са индиректни. Политиците, от една страна, се определят като поддръжници на борда – но въпросът е

готови ли са на реални действия в тази посока

В крайна сметка не е необходимо просто да се оказва „морална“ подкрепа, необходими са реални действия за запазване на макроикономическата стабилност. И тук е реалният тест дали политиците освен вербална и морална подкрепа са готови да окажат и реална подкрепа на стабилността – дали са готови да не допуснат бюджетен дефицит и да предприемат необходимите намаления на държавните разходи, за да го постигнат.
С други думи имаме един потаен, но директен интерес против борда – на тези, които искат да си обезценят дълговете отново, и една индиректна заплаха, свързана с въпроса, дали политиците осъзнават каква отговорност трябва да поемат. Заплахата, разбира се, за момента не е голяма – но за да се запази това положение, са необходими реални мерки. Изпускането на стабилността и падането на валутния борд от контрол ще ни доведат до хиперинфлация, рязка обезценка на лева, масово обедняване, фалити на банки, компании и домакинства и въобще сценария, който си спомняме от 1996-1997 година.
Много страни от региона на теория имат плаващ валутен курс. След няколко месечно обезценяване на валутите им обаче те правят всичко възможно, за да спрат обезценката – именно поради проблемите, които тя поражда. Това е доказателство, че дори тези страни, които имат плаващ валутен курс и могат да си позволят обезценка, не го правят, защото тя вреди. Неслучайно именно тези страни взеха пари от МВФ, за да имат повече валутни резерви и да спрат обезценката на валутите си. Министърът на финансите на Полша директно си го каза – на нас не ни трябват пари от МВФ за държавния бюджет, на нас ни трябват пари за валутните ни резерви, за да спрем рязката обезценка на валутата.
Ние за радост нямаме подобни проблеми.

Валутните резерви на БНБ са достатъчно високи

и покриват изцяло парите в обращение. Това означава, че дори всички българи да си обменят левовете в евро, БНБ ще има достатъчно евро за тази цел – дори ще й останат. На практика валутните резерви на България са сред най-високите в региона и това е едно безспорно предимство за страната и съответно добра отправна точка за запазване на стабилността, валутния борд и фиксирания валутен курс. Разбира се, необходима е и съответната благоразумна бюджетна политика, която също да подпомага стабилността.
Някои си играят на математика и се опитват да изчислят реалния валутен курс на лева. Те обаче не разбират сложността на това занимание и подхождат към него изключително повърхностно. Реалният равновесен валутен курс се влияе от различни фактори – инфлация в България и ЕС, различия в производителността на труда, приток на капитали и пр. Ако се вземе само един от тези фактори, както често се прави, резултатът е тотално изкривяване на реалността. Например, ако се вземе инфлацията, излиза, че левът е надценен. Но ако се вземе производителността на труда, се оказва, че е точно обратното.
С други думи единственият начин за изчисляване на реалния равновесен валутен курс е, когато се вземат всички фактори заедно – а това в България са го правили много малко хора. И тези, които са го правили, доказват, че курсът на лева към еврото е точно такъв, какъвто е фиксиран в закона. Отклоненията от този курс са минимални – в рамките на няколко процента, и те бързо изчезват. Ето защо всеки, който задълбочено се е занимавал с въпроса за курса на лева, ще препоръча запазването на борда. Останалите, те просто не са имали време да се задълбочат в изследванията.
Интересното при валутния борд в България е, че той

трудно може пряко да бъде атакуван от спекуланти

Просто защото, за да се атакува валутен курс, са необходими големи количества от местната валута, които да се пуснат на валутния пазар. Но в България няма големи количества левове (междубанковият пазар е едва 200-300 милиона лева, което е минимална сума) и няма откъде да се вземат, освен ако не се купят от БНБ. Но БНБ може да продаде левове само срещу валута, т.е. купуването от БНБ всъщност прави борда дори по-силен. Бордът не може да бъде атакуват пряко – може да бъде атакуван само косвено, чрез разпространение на притеснения за стабилността му. Но при едно силно правителство, което не допусне бюджетен дефицит, подобни притеснения няма как да бъдат подплатени с нещо реално.
Учебникарският пример, че девалвацията помага на износа, не работи в повечето страни от Източна Европа, защото в тези страни не са изпълнени условията за подобен процес (например не е изпълнено изискването на Маршал-Лернер, което означава, че дори при девалвация ще има влошаване, а не подобряване на износа). В допълнение, при силно евроизирани страни обезценката на собствената валута не помага – а Източна Европа е силно евроизирана, ползва се еврото дори повече от собствената валута.
Накрая, нека си припомним, че валутният борд ни спаси от популистки политици, които, вместо да правят реформи, просто завъртаха печатницата с пари и така финансираха огромни бюджетни дефицити – с цената на висока инфлация. Валутният борд забрани на политиците да печатат пари, ако те не са покрити с валутни резерви, и по този начин не им остави избор, освен да избягват бюджетните дефицити. Именно затова валутният борд работи, защото пречи на популизма и стимулира реформите. Затова и сега той е още по-важен.

---

При обезценка Е1 млн. = Е5 млн.

---

Да си представим една компания, която дължи 1 милион евро – при стабилност и валутен борд това са 1,95 милиона лева. Ако обаче се допусне обезценка, тогава 1 милион евро вече ще струват много повече – да кажем, 4-5 милиона лева. С други думи освен тежката криза тази компания ще бъде поставена и пред много по-тежко дългово бреме. Ето как отмяната на борда просто би фалирала голяма част от икономиката, дори тази, която успява да се справя до момента с кризата. Именно и поради тази причина не е вярно, че обезценката на лева подпомага икономиката – точно обратното, тя би съсипала икономиката.