Цветан Симеонов, председател на БТПП: Не бива България да дава погрешни сигнали за вдигане на данъците
Цветан Симеонов е роден през 1955 г., завършил е право в СУ „Климент Охридски“. Има следдипломни квалификации по международна продажба на стоки по правото на Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, международен арбитраж и патентно право. Специализирал е трудово право и социални отношения в Международния център на МОТ в Торино.
Член на делегацията на работодателите на Република България към Международната организация на труда, Женева, на икономическия и социалния съвет и на Борда на директорите на Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати. В продължение на 10 години е заместник- председател на Българската търговско- промишлена палата. На 17 юни 2009 г. е избран за председател на палатата. Владее английски, руски и испански език. Женен, с едно дете.
- Г-н Симеонов, как се чувства бизнесът в момента – посред икономическата криза и между две правителства?
- Бизнесът усеща известен стрес. Понеже държавните фирми бяха закрити, продължително време в България имаше възможности за развитие на частната инициатива. Съществуваха добри пазарни ниши и това откри възможности за новите предприемачи. Сега обаче кризата върна нещата обратно, пазарът се насити и оттук нататък бизнесът ще се развива по строгите правила на сериозната конкуренция. Не са добри очакванията, че някой отвън ще ни свърши работата или че трябва да изчакаме да мине ураганът. Дори със сериозни ограничения и много жертви компаниите са длъжни да вървят напред. Пазарният дял трудно се извоюва, но ако се загуби, влизането наново в пазара ще е още по-тежко. Верният път е да се мисли и да се работи всеки ден, всяка минута. Мениджърите задължително да прегледат вътрешните условия и правила, да се опитват да въвеждат стандартите, които ще им осигурят по-голяма конкурентоспособност. Не бива да си създават впечатлението, че след като тръгне нагоре търсенето, с магическа пръчка ще се възвърнат предишните благоприятни условия.
- Вярвате ли в прогнозите за масови фалити на компании и големи съкращения на персонал през есента?
- Зависи кой с какви резерви разполага. Ще има период, в който фирмите ще разчитат на резервите, за да останат на пазара. На някои ще им се наложи да работят без особена печалба. Колкото до съкращенията в София-област и региона, статистиката показва, че все още безработицата е около 2%, което засега не е заплаха. Не така обаче е в провинцията. Като цяло за страната данните за безработицата не показват голям ръст, но то е защото част от персонала е задържан на четиричасов работен ден и получава някакъв минимум. Но фирмите, които едва съществуват, произвеждат малко и не мислят да въвеждат нови технологии, ще имат сериозни затруднения, когато се възстанови търсенето на пазара.
- „Насоки за дейността на БТПП за периода 2009 – 2013 г.“ сте кръстили един доста обемен документ, който членовете на палатата приеха на 17 юни по време на общото събрание. Какво конкретно ще иска бизнесът от управляващите?
- Тези т.нар. насоки са плод на доста задълбочена и продължителна работа и са програма за следващите 5 години. И понеже документът на практика включва очакванията на бизнеса, вече сме го разпратили на всички политически сили, които участваха в изборите. При това с обратна разписка, за да сме сигурни, че са го получили. Някои от предложенията може да звучат еретично, но само ще припомня, че с резерви беше приета идеята на предишното общо събрание на палатата през 2004 . за 10% данък. Но виждате, че това се случи. В насоките е поставен един по-далечен хоризонт, има числа, които и сега се струват непостижими на някои икономисти. Например смятаме, че преразпределителната роля на държавата трябва да падне до 35% от бюджета, за сравнение – в момента е около 41%. Настояваме още за рязко намаляване на регулативните режими и за прехвърляне на регистрационни режими в браншовите организации.
Стриктно да се спазва нормативното изискване за предварителна оценка на въздействието на проектите за нормативни актове. Смятаме, че трябва да се увеличи контролът на данъчния, осигурителния и митническия режим, бързо да се реализират административните и наказателните санкции при нарушенията, за да се ограничат сивият сектор и корупцията.
Повишаване на прозрачността на процедурата по обществените поръчки е нещо много съществено за компаниите и може да се случи, ако в комисиите по оценка бъдат включени представители на браншови организации. Необходимо е също преструктуриране на монополните дейности, ускоряване на административното обслужване чрез електронизация на документите, стандартизиране и опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местна или държавна власт.
- Първото нещо, на което акцентирате, обаче е запазване на макроикономическата стабилност и дори подчертавате - запазване на валутния борд. Но се появиха слухове, че е добре валутният борд да бъде изоставен. Какъв е вашият коментар?
- Тези възгледи бих нарекъл наръчник за загробване на държавата. Вярно е, че ще се облагодетелстват онези, които са натрупали огромни левови заеми, без да имат насреща добър бизнес план. Но това ще е болезнен период за българската икономика и ще ни върне много години назад. Не вярвам нашето общество да има толкова къса памет и да е забравило какво се случи през 1996 – 1997 г. При запазване на валутния борд и на макроикономическата стабилност мисля, че когато кризата попремине, ще продължаваме да привличаме чуждестранни инвеститори, защото страната ни има конкурентни предимства. Разбира се, ще трябва да се положат доста усилия за подобряване на вътрешния ред, на съдебната система, очевидна е необходимостта от по-голяма сигурност за имуществото. Надявам се също България да не подаде грешни сигнали за увеличаване на данъци или за навлизане на държавата отново в стопанисването. По-добре ще бъде да се предприемат сериозни и решителни ограничения на държавните разходи. Въпреки че подкрепям европейската интеграция, не бива безкритично да приемаме всичко, например раздуването на бюрократичния апарат. Има достатъчно неправителствени и браншови организации, на които могат да се прехвърлят различни функции.
- Но нали не отричате, че вече се чува думата на работодателските организации?
- Въпреки че сме канени в много работни групи, все още съгласуването на мненията протича формално – или късно ни дават материалите, или пък нашите предложения се игнорират без мотивация и обяснения. В органите, в които участваме, обикновено държавните представители имат мнозинство и не сме в състояние да променим предварително съгласувания от тях резултат. Затова по-добре държавната администрация да си ограничи разходите. Съзнавам, че е мъчително за всички да съкращават хора, но след като частният сектор го прави, публичният не може да остане встрани. С огромни усилия успяхме да склоним управляващите да ограничат бюджетните разходи поне за заплати, но за съжаление постановлението дойде твърде късно. Изхарчиха се доста сериозни средства, които можеха да бъдат спестени в период, в който администрацията и без това не работи.
- Ако подредите проблемите на бизнеса сега, кой е на първо място?
- Огромният проблем в момента е затрудненото финансиране. Събраха се няколко отрицателни фактора, които още повече затрудняват живота на българските фирми. Например у нас лихвите се движат нагоре и действията на Централната банка не улесняват пласирането на кредитен ресурс. За да посрещне толкова високи лихви по кредитите, компанията трябва да предложи доста иновативна идея за финансиране, която след реализацията да остави и печалба.
Много време беше пропуснато и при усвояване на европейските фондове, а те са източник за финансиране, на който разчиташе и самата държава. Наистина забелязахме раздвижване през последната година, но това време не е достатъчно, за да се възстанови позицията на България като ползвател на европейските ресурси. Договореното си е договорено, но само част от средствата по проектите се изплащат. Другата част трябва да дойде от собствени ресурси или от кредити, което поставя в още по-тежко положение фирмите. Липсата на ресурс се отрази в известен спад на активността. Точно тази липса на ресурс принуди фирмите да използват арбитража, за първата половина на тази година броят на делата и на исковите суми се е удвоил, до средата на годината са достигнали обемите за цялата миналата година. Това показа крайното състояние на липсата на ресурс.
Все пак аз съм оптимист, ако повечето предложения се възприемат и се случат както в държавата, така и във фирмите.
Интервюто взе Маргарита Димитрова
