-Комисар Боел, кога ще има решение на казуса с блокираните финансови средства по програма САПАРД?
-Работихме в тясно сътрудничество с българското правителство по регистрираните значими проблеми по САПАРД. В резултат на съвместната ни работа изготвихме План за действие, който изискваше от България да направи редица подобрения, преди да възстановим плащанията. Напредъкът бе разочароващо бавен, но наскоро все пак получихме серия документи от българските власти, които в момента експертите ни проучват и които се надяваме да придвижат нещата в правилната посока. Ще подновим плащанията само когато сме напълно уверени, че системата работи по правилния начин. Не мога да кажа кога ще бъде взето това решение.

-Има ли пречки да бъде възстановено отпускането на средствата?
-Последните одиторски отчети показаха, че важни части от Плана за действие са били само частично изпълнени и има нужда от по-нататъшни действия.
България трябва да въведе процедура, чрез която системно да се следи дали хората не са регистрирали нови компании „параван“ единствено с цел да привлекат допълнително финансиране по САПАРД. Искаме да видим и доказателства за съответните последващи действия в случаите на нередности, за които е била уведомена прокуратурата.

-Каква е вашата оценка за изпълнението на програма САПАРД в България?
-Ясно е, че имаше много сериозни проблеми. Надявам се, че те почти са приключили, защото периодът за извършване на плащанията по САПАРД изтича в края на годината.
Силно се надявам, че уроците, научени при работата по САПАРД, ще помогнат на България за контрола по финансирането на проектите по Програмата за развитие на селските райони.

-Преходният период за сектора мляко на България изтича на 1 януари 2010 г. След това трябва да бъдат закрити две трети от фермите, защото не произвеждат мляко по европейските стандарти. Българската страна вече е изразила желанието си да получи 18 месеца удължаване на преходния период. Възможно ли е това да се случи и при какви условия?
-България не е искала удължаване на преходния период за структурните изисквания за млекопроизводителните заводи, но поиска повече време за хармонизация с изискванията за качеството на суровото мляко. С този въпрос се занимава колегата ми Андрула Василиу, разговорите с българите продължават. Нещата ще се изяснят вероятно през септември.

-Поискала ли е българската страна допълнителен финансов ресурс за модернизация на малките ферми? Има ли възможност да бъдат предоставени допълнителни помощи?
-Българската Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 предвижда възможности за подкрепа на фермерите и преработвателите с инвестиции, които да им помогнат да спазят стандартите на ЕС в сектора.
Според условията на българската програма има възможност за още €86 млн. допълнителна публична помощ за модернизиране на сектора, от които €69 млн. трябва да дойдат от ЕС.
Тъй като периодът за инвестиране на тези средства е ограничен, най-важното нещо е властите в България да помогнат на фермерите да получат достъп до значителната помощ, която вече е налична.

-Проблемите на пазара на мляко в ЕС бяха причина за протестите на европейските фермери. Какви мерки се налага да бъдат предприети в сектора мляко?
-Вече направихме много неща в подкрепа на стабилизацията на пазара на мляко и млечни продукти. Активирахме и всички пазарни инструменти, които имаме на разположение.
Поддържаме и политиката си по рефинансиране на износа, като не подбиваме цените на световните пазари, но все пак предоставяме жизнено необходима помощ на износителите. Скоро ще предложим удължаване на периода за намеса и помощ за частното съхранение на млечни продукти.
Ще позволим и плащанията за фермерите да бъдат превеждани по-рано от обичайното. Това значи, че 70% от плащанията ще бъдат осъществени до октомври, ако чековете бъдат обработени. Има и вариант правителствата да предлагат заем на фермерите, но трябва да се спазват пазарните правила. Остава ни да направим още доста неща.
Миналия месец лидерите на ЕС помолиха комисията да извърши подробен анализ на пазара в рамките на 2 месеца. И ние ще го направим. Всъщност аз ще го представя още на 22 юли.
Спешността обаче не трябва да ни позволява да губим от поглед крайната цел, която е създаване на един по-силен сектор за мляко.
Знам, че някои хора обвиняват сегашната криза за решението ни да отменим квотите. Това твърдение е не само погрешно, но и може да ни попречи. В последната година с квоти производството падна с 0,9% въпреки увеличението им. Вече сме с 4% под квотата в целия ЕС.
Ако обаче обвиним квотите за всички беди, вместо да се изправим лице в лице с реалните проблеми, как изобщо ще имаме шанс да ги решим?
Има вече няколко нови идеи: обмисляме дали можем да обогатим продуктовия асортимент по схемата „Училищно мляко“. Млечните продукти са включени в промоционалните програми на ЕС, за които бюджетът за цялата 2009 г. е 56 млн. евро.
Ще трябва също така да отстъпим крачка назад и да огледаме цялата хранителна верига. Защо спадът в цените на производителите не води до спад на потребителските цени? Защо млякото е лидер по загуба, това е продуктът, който се продава под себестойността си?
В момента проучваме сектора „от обора до масата“ и ще докладваме изводите, колкото е възможно по-скоро.

-Реформата на Общата селскостопанска политика е широко обсъждана през последните месеци. Кои са, според вас, основните промени, които трябва да бъдат реализирани след 2013 година?
-Дебатът за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2013 г. вече започна на неформалните срещи на Европейския съвет в Анеси и Бърно. Комисията планира да публикува комюнике рано през есента, за да даде старта на обществен дебат.
Предложенията ще бъдат поставени на масата през 2011 г.
Все още нямам представа как точно би изглеждала ОСП след 2013 г., но вярвам, че трябва да се придържаме към няколкото водещи принципа.
Трябва да водим „обща“ политика. Аз съм абсолютно против ренационализирането на ОСП.
Вярвам, че трябва да запазим и едно определено ниво на преките плащания за фермерите. Тези изисквания трябва да бъдат доста по-добре фокусирани, отколкото са сега, например в посока опазване на околната среда и грижата за животните.
Вече няма логика в извършване на плащания на историческа база, така че се нуждаем от по-рационална основа за директните плащания.
Разбира се, ще има и изключително тежък натиск от страна на новите страни членки за преразпределение на бюджета.
Мисля, че ще трябва да укрепим политиката за развитие на селските райони, както това вече бе посочено в „здравния“ преглед на ОСП, най-малкото защото трябва да отговорим на новите предизвикателства пред земеделските и селските райони, особено във връзка с климатичните промени.
И, както показаха проблемите в сектора за мляко напоследък, ни трябва осигурителна мрежа, която да помага на фермерите в период на истинска криза на пазара.

-В момента българските фермери получава 35% от подкрепата на фермерите от старите държави - членки на ЕС. Дори през 2015 г. плащанията да бъдат изравнени, това ще е само на пръв поглед. Причина са т. нар. референтни периоди, на чиято база се изчисляват субсидиите. За България това е 2000 - 2002 г., когато аграрното производство беше паднало до най-ниското си ниво. Ще бъдат ли изравнени действително субсидиите между българските фермери и техните колеги от ЕС?
-Това ще е предмет на една от най-големите дискусии относно реформата на ОСП за периода след 2013. Страните, които са се присъединили към ЕС от 2004 г. насам, дадоха ясно да се разбере, че искат преразпределение на бюджета за селско стопанство. Затова бе изготвена декларация към финалното споразумение за „здравния“ преглед на ОСП миналия ноември, в която се призоваваше за мнения в тази насока.
Този дебат ще бъде много труден и всички участници трябва да бъдат готови за компромиси. Все още е твърде рано да се каже какъв ще бъде изходът.

Интервюто взе: Маргарита Димитрова