---

Инж. Димитър Тодоров е роден през 1955 г. във Варна. Завършил е „Корабни машини и механизми” в Техническия университет в града през 1980 г. Цялата му професионална реализация протича в КРЗ „Одесос”. От 1994 г. е търговски директор, а от края на 2003 г. е изп. директор на дружеството.

---

- Г-н Тодоров, в годишния консолидиран доклад на „Кораборемонтен завод „Одесос” отчитате сериозни приходи за 2008 г. На какво се дължат тези резултати?
- Приходите на дружеството от 65 млн. лв. наистина са рекордни. Преките ни постъпления от ремонти на плавателни съдове стигнаха 56,7 млн. лв. Финансовият резултат след облагане с данъци е около 12 млн. лв.
Това основно се дължи на благоприятната ситуация в края на 2007 г. и през 2008 г. През този период имаше голямо предлагане на съдове за ремонт. През завода минаха 59 кораба, от които 52 чуждестранни.
Търсенето надвиши възможностите ни. В интерес на нашите клиенти приемахме толкова кораби, колкото имахме възможност да ремонтираме.

- В какво основно инвестирахте?
- Най-мащабната ни инвестиция за 22 млн. долара e в строеж на нов плаващ док. Съоръжението беше построено в град Херсон. Очакваме да пристигне в завода през юли.
Това е най-голямото вложение на завода от 1985 г. досега. Основно я направихме със собствени средства. Освен това си обновихме автопарка.

- Как се развиват заявките за ремонти през тази година?
- През 2009 г. рязко спаднаха поръчките за ремонт. В момента работим с 50% от мощностите си. Ситуацията се развива особено неблагоприятно, тъй като много бързо попаднахме от най-големия пик на пазара в най-големия спад. Това стана само за 2 – 3 месеца.
Очаквахме, че това ще се случи. Независимо от финансовата и икономическата криза по света, специалистите в шипинга прогнозираха, че в сектора ще има криза. От 2006 до 2008 г. се построиха огромно количество нови кораби. Те продължават и сега да излизат на пазара. За съжаление, няма товари и много от тях стоят по рейдовете.
През месец май в целия свят няма нито един договор за строеж на нов кораб. Това е безпрецедентна ситуация.
Бих направил аналогия с бума на строителството по Южното ни Черноморие и прекомерния брой нови хотели.
В същото време старите кораби се бракуваха и заминаваха за скрап. Съответно цената на метала падна. Тази ситуация се отрази и на нашия завод.
Предприели сме антикризисни мерки. Съкращаваме разходите си, като стратегията ни е да оцеляваме в трудния за целия шипинг период.

- Как се измениха международните пазари при търсенето и предлагането на кораборемонтните услуги предвид трудната икономическа ситуация?
- В цяла Европа има спад в бранша. Навсякъде има трудности и поръчките за ремонти намаляха. Проблемите засегнаха цялата индустрия. Аз обаче съм оптимист. При всички случаи ще дойдат по-добри времена за нашия сектор.
Важното е да издържим дотогава. Нашата цел е да си запазим работниците и специалистите, защото те ще ни бъдат нужни, когато ситуацията се подобри. Смятам, че това ще стане още следващата година.
В момента основните ни конкуренти в Черно море са заводите в Турция, Румъния и Украйна. Известно предимство пред нас имат колегите в страните, където националната валута е с плаващ курс спрямо долара. Но ние предлагаме добри срокове и качество.

- След като ремонтите на корабите са ограничени, това не се ли отразява на сигурността?
- Малко са корабособствениците, които си позволяват да рискуват с доброто състояние на корабите. Сигурността е на първо място за съдовете, които плават. Проблемът е при тези, които нямат работа.
Когато един собственик няма товари и съответно средства за ремонти, той няма друг изход, освен да „паркира“ кораба на някой рейд и да чака по-добри времена. Едва тогава може да мисли за ремонт.

- Има ли опасност в резултат на кризата и свитите разходи да се стигне до рискови ситуации за моряците?
- Има известен риск, тъй като някои компании са в тежко състояние. Особено тези, които взеха кредити за скъпи кораби. А сега цената на тези съдове рязко падна. Връщането на заеми е трудно, предвид ниския фрахт.

- Прогнозирате ли фалити в сектора?
- Някои корабни компании няма да оцелеят, вече има обявени фалити. Преди дни корабостроителен завод в Рощок бе обявен в несъстоятелност.
Нашият завод е финансово достатъчно силен, затова сме вън от такъв риск. Освен това в края на миналата седмица на общо събрание решихме акционерите да получат дивидент.

- Какви са прогнозите ви за приходите през следващите две или три години?
- След като въведем в експлоатация плаващия док, ще можем да обслужваме 50 – 60 000-тонни кораби. Това ще разшири кръга на нашите клиенти. Така ни се отварят възможности за повече приходи.
Оптимист съм за близкото бъдеще. След като кризата отмине, нещата ще тръгнат по-добре.

- А за дейността на вашия сектор?
- Корабите рано или късно трябва да се ремонтират, така че винаги за нашия бизнес ще има работа. Има строги правила и никой не може да избяга от тях.

- Ще продължи ли спадът при цените на корабите?
- В края на миналата година през октомври фрахтът падна над десет пъти. Не си спомням друг път да е имало подобен срив, винаги сме наблюдавали плавна цикличност.
В момента пазарът се стабилизира. Индексите на фрахта се вдигнаха над три пъти от началото на годината. Това неминуемо рефлектира както върху цената на старите кораби, така и на новите.
 

Интервюто взе Надежда Бочева