Маргарита Димитрова

Около 120 хил. тона е годишното производството на говеждо, свинско и овче месо у нас. Това е едва 40% от необходимото количество за преработвателната ни индустрия. В страната се добиват и около 117 000 тона птиче месо, което покрива 75% от нуждите на фирмите. За да си осигурят работа, те са принудени да внасят суровина, съобщи вчера инж. Павлина Лилова, главен експерт в Асоциацията на месопреработвателите в България по време на конференцията „Предизвикателствата пред хранително-вкусовата промишленост“. Според Лилова липсата на държавна стратегия за селското стопанство е причинило тази ситуация.
След 1 януари 2010 г. ще бъдат затворени преработвателните предприятия в сектора месо и мляко, които не отговарят на европейските стандарти, каза директорът на ДВСК д-р Любомир Кулински. България имаше двегодишен срок след присъединяването си, в който преработвателите от секторите „Месо“ и „Мляко“ трябваше да изпълнят европейските стандарти за сграден фонд и оборудване. У нас в момента работят 575 предприятия в двата сектора, около 160–170 още не са изпълнили евроизискванията. Надявам се повечето от тях да успеят да приключат бизнес плановете си и да работят според изискванията, допълни д-р Кулински. Вероятно проблеми ще имат фирмите, които сега смятат да купуват оборудване, защото банките много трудно дават кредити. Всяко предприятие трябва да бъде проверено от регионалната и след това от националната комисия. Процесът трябва да приключи до края на октомври, защото през ноември българските власти са длъжни да изпратят списъка в Брюксел.
На 1 януари изтича и преходният период за млякото. Имаме вече сигнали, че срокът ще бъде удължен с още 18 месеца, коментира шефът на ДВСК. Според него обаче кравето мляко, което не отговаря на европейските изисквания ще остава за българския пазар. Фирмите, които го преработват, ще продават млечните продукти само на националния пазар. Изключение ще се направи за сирене и кашкавал, ако срокът на зреене е повече от 60 дена.
Тази отсрочка няма да има никакво значение, ако няма финансов ресурс, който ще помогне да се модернизират малките ферми, смята Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). Браншовата организация предлага пакет от законодателни промени, които ще вдигнат на крака сектора. Трябва да бъде създадена система за субсидиране на млекопроизводители, които се кооперират и създават индустриални ферми. Да има специални стимули за изграждане на малки мандри, които произвеждат продукти, специфични за съответния регион. 10% ДДС за производителите на мляко и млечни продукти е сред предложенията на НАМ.