Критични доклади с негативни послания, които ще попарят надеждите на България за скорошно влизане в чакалнята на еврозоната, предстои да публикуват Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). За това съобщава Ройтерс, позовавайки са на собствени източници в комисията и ЕЦБ, които са предоставили чернови от документите.
Става дума за конвергентните доклади на двете институции, които се публикуват веднъж на всеки две години. За разлика от миналото, сега в черновите се съдържат няколко особено негативни обвинения към управляващите в България, сред които липса на независимост на централната банка и притеснения, че корупционната среда заплашва стабилността на банковия сектор.
„В светлината на оценката относно правната съвместимост и изпълняването на критериите за конвергенция и взимайки предвид допълнителни релевантни фактори, Комисията смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото", се казва в доклада на ЕК, цитиран от „Ройтерс".
Споменаването, че няма изпълнение на условията, сред които критериите за конвергенция означава, че според Еврокомисията политиката на българското правителство не води към устойчиво нарастване на доходите и догонване на богатите западноевропейски страни. Подобно заключение на фона на реалното увеличение на доходите в България означава, че темпът на ръста според Брюксел не е достатъчен и не е устойчив.
Припомня се също, че за да се откаже тактично на българското правителство, отскоро като условие за ERM 2 (механизмът, известен като чакалнята за еврозоната) бе поставено и членството в европейския банков съюз, което означава да се започне с така нареченото „тясно сътрудничество" с еврозоната. То предполага страната ни да преотстъпи в полза на Европейския банков орган правото да надзирава български банки и да изисква тяхното преструктуриране. Последното ясно се посочва като опит ЕЦБ да се предпази от потенциалния риск да се проявят стари проблеми, след като приемем еврото и българската банкова система получи възможност да ползва ликвидна подкрепа от ЕЦБ.
По информация на „Капитал" в България днес пристигат представители на ЕЦБ и ЕК, които да обсъдят съдържанието на докладите с българското правителство. Те ще посъветват управляващите да не подават заявка за присъединяване към чакалнята на еврозоната.
Пресичането на тези амбиции на правителството не е изненадващо за мнозина наблюдатели. Според тях, за разлика от управляващите, в Брюксел има осъзнаване на факта, че приемане на еврото на този етап ще пречи на нарастването на доходите и на евентуално противодействие на бъдещи финансови и икономически кризи. Затова, както и заради неправилното разбиране, че покриването на номинални макропоказатели е достатъчно, ГЕРБ ще бъдат посъветвани България да не кандидатства за ERM 2.
Превантивната мярка е необходима, защото формален отказ на формална заявка винаги предизвиква разочарование и критики, които в момент като сегашния може да се развият и във вълна от евроскептицизъм. Източник, близък до правителството коментира за „Икономист", че този тип отношения много напомнят предложението за брак. „Както отказът да се встъпи в брак разрушава отношенията, по същия начин би навредил и официален отказ за допускане на България в ERM 2", обясни представителят на кабинета.
Допълнителен проблем на правителството този път е, че огласи амбициите си на няколко пъти. Финансовият министър Владислав Горанов нееднократно обясни, че ще работи страната ни да подаде заявка до края на юни, а премиерът Борисов заговори за изготвянето на пътна карта с конкретни изисквания, чието изпълнение в кратък срок ще гарантира положителен отговор за чакалнята на еврозоната. Така различно от обявяваното развитие ще е признак за проблем.
Подобно развитие имаше и през първата половина на 2010 година. Тогава първото правителство на ГЕРБ разбра отново по дипломатичен начин, че страната ни няма да бъде допусната в чакалнята на еврозоната, с каквито амбиции взе властта месеци по-рано. В опит да се обясни неуспеха се стигна и до трактовки, че на България не й трябва да става част от валутния съюз, докато не се мине през нестабилността, създадена от дълговите кризи в Гърция, Италия, Испания, Ирландия и, Португалия.
Тази непоследователност, както и неконсултираното с Брюксел и Франкфурт смело афиширане на българските амбиции от началото на тази година също са причина за отказа и критичния тон в предстоящите доклади, коментираха за „Икономист" експерти с опит в комуникациите с Европейската комисия и Европейската централна банка.
