Диана Йосифова
Людмила Куюмджиева

След мрачните новини от последните дни и седмици, че редица европейски държави изпадат в икономическа рецесия, вчера стана ясно, че и България не прави изключение. От Националния статистически институт (НСИ) потвърдиха за спад от 3,5% през първото тримесечие на 2009 г. спрямо същия период на м.г. Това е второ поредно понижение на БВП на тримесечна база, което според техническото правило означава навлизане в рецесия.
Спадът за януари-март 2009 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2008 г. е 5%, а понижението през четвъртото спрямо третото тримесечие на м.г. Е 1,6 на сто. През 2008 г. родната икономика успя да постигне ръст от 6%, а в бюджетната рамка за 2009 г. правителството заложи оптимистичните 4,7%.
От януари до март произведеният БВП възлиза на 13,96 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, той е съответно 7,138 млрд., а при среден за тримесечието валутен курс от 1,501134 лева за долар, БВП възлиза на 9,300 млрд. долара. Според изнесените данни на глава от населението се пада 936 евро произведен продукт, т.е. по-малко от 1000.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 11,606 млрд. лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност намалява с 2,8 на сто спрямо съответния период на предходната година.
Заетите лица в икономиката за периода са 3,65 млн., а общият брой отработени часове е 1,498 млрд. това означава, че на човек от населението средно се падат по 9,3 лв. БВП за един отработен час.
Според вицепремиера Ивайло Калфин „този, който казва, че е някакъв факир и ще направи така, че неговата държава да върви нагоре, просто лъже, при положение че европейските страни излизат на минус в икономиката“. По думите на Калфин България е влязла в кризата от последните държави и е с един от най-ниските проценти рецесия - за първото тримесечие по данни на Евростат средно за Европейския съюз тя е минус 4,4 %, у нас – минус 3,5 %. След България са страни като Португалия, Великобритания, Холандия, Унгария, Словакия, Румъния, Италия и други, посочи Калфин.
Георги Ангелов, старши икономист в институт “Отворено общество”, коментира пред „Класа“, че икономиката на страната няма да започне да се възстановява, преди да има подобрения в Европейския съюз. По думите му изборите ще имат много голямо значение за това какво ще се случи от тук нататък заради опасността от евентуална политическа нестабилност. Планираният в бюджета 4,7% ръст той определи като нереалистичен още от самото му залагане.
Ангелов бе категоричен, че в момента трябва да се преразгледа бюджетът и да се въведат по-сериозни мерки за ограничаването на разходите. Той заяви, че рестрикцията на бюджета е важна, защото ще осигури стабилност на доверието. Освен това трябва да се подобри средата за бизнеса, като се намалят административните пречки и корупцията. В случая не са необходими допълнителни средства от бюджета, твърди той.
„Това, което аз очаквам, е следващото тримесечие да има подобен спад на брутния вътрешен продукт от около 3,5% или 4%. След това да има забавяне на темповете и в края на годината или да има минимален спад, или ръст. БВП може да остане същият като предходната година“, коментира пред „Класа“ Красен Йотов, макроикономист от Industry Watch. По думите му, това дали България е в рецесия или не, е доста спорно, защото чисто техническата дефиниция на думата, която е традиционно призната, никъде не включва спада на БВП като индикатор, както някои считат - че две поредни тримесечия спад означават рецесия. Той бе категоричен, че има вероятност и това тримесечие да не сме в рецесия, но следващото или по-следващото вече ще бъдем.
„Правителството в тази ситуация едва ли може да предприеме някакви мерки, които да имат силен краткосрочен ефект. Може би това, което някои предлагаха – ускоряване на процедурата по възстановяване на ДДС и отпадане на някои лицензионни режими, би имало някакъв положителен ефект“, допълни той.

---

Строителството се сви с 9%, промишлеността – с 20 на сто за година

---

Икономическите показатели на България за април също са песимистични. Общата строителна продукция е намаляла с близо 9% в сравнение със същия месец на предходната година, което е резултат от спада с 13,9% на сградното строителство, отчитат от НСИ. През януари то бе 6,1% спрямо същия месец на 2008 г., през февруари 5,8%, а намаленият обем през март бе с 4,3%. Гражданското строителство се увеличава с 2,8% спрямо април 2008 г. и потвърждава тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
По предварителни данни през април 2009 г. промишленото производство е с 4,7% по-малко в сравнение с предходния месец. В сравнение с април 2008 г. промишленото производство е спаднало с една пета или 20%. Индексът на преработващата промишленост нараства с 2,6% спрямо индекса за март 2009 г. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия с 52,7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини с 11,7%. Намалява производството на основни метали с 16,4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, с 4,5%. Значителен е спадът при електрическата и топлинната енергия и газообразни горива - с 25,2%. По предварителни данни през април 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 3,8% в сравнение с предходния месец. Общият оборот в промишлеността е с 20,7% по-малко в сравнение с април 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е с 26,6%.