---

Костадин Манев е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1988 г., а две години по-късно и Висшата школа по патентно дело към Техническия университет. През 1994 г. става представител по индустриална собственост с правомощия за марки, промишлен дизайн, изобретения и полезни модели, а от 1995 г. е член на Хасковската адвокатска колегия. От ноември 2005 г. е председател на Патентното ведомство на Република България. През декември 2007 г. е избран за алтернативен член на Надзорния съвет на Европейската патентна академия. Владее руски и английски език. Женен е с две деца.

---

- В продължение на три дни – от 10 до 12 юни т. г., у нас се провежда Световният симпозиум за географските означения. Форумът, организиран от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) и Патентното ведомство на Република България, е най-значимото събитие в сферата на защитата на индустриалната собственост. Какво може да покаже страната ни, г-н Манев, в тази област?
- Наистина този форум е изключително важен, защото се провежда на всеки две години в различни страни - членки на СОИС, и на различни континенти. Първото издание е било през 1997 г. в Унгария, след това мероприятието е било в Южна Африка, Уругвай, САЩ, Италия, Китай. Сегашното домакинство на България може да се разглежда и като оценка за голямата активност на страната ни през последната година.
Ние успяхме доста силно да се позиционираме в международната правна система за закрила на географските означения. А на 12 ноември 2008 г. за пръв път беше подписан меморандум за разбирателство между българското правителство и СОИС. В симпозиума участват повече от 200 души – представители на световната организация, на националните патентни ведомства, сдружения на производители, представители на академичните среди от цял свят, неправителствени организации. Основни акценти са използването на географските означения и усъвършенстването на закрилата им като обекти на индустриална собственост. Официален гост е новият генерален директор на СОИС д-р Франсис Гъри. На 12 юни сме планирали да покажем на чуждестранните гости Казанлъшката долина, за да видят розобера. Така ще им представим едно от най-силните български географски означения – розовото място, което има изключителен потенциал за развитие на района и въобще на страната ни.

- Бихте ли обяснил същността на понятието географско означение и колко са българските регистрации?
- Действително темата не е особено популярна. Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. В България има 117 регистрирани по национален ред географски означения, от тях 69 са наименования за произход, а 48 са географски указания. По реда на Лисабонската спогодба 51 български наименования за произход притежават международна регистрация. Тези регистрации са получени в периода от 1968 г. до днес. Любопитно е, че първото защитено означение у нас е „Шуменско пиво“. Най-много – общо 48, са националните регистрации за вино, 14 са за минерални води, 10 - за тютюни и т.н. „Каолин” АД има 7 регистрирани географски означения, следва „Ел Би Булгарикум” ЕАД с 6 регистрации и „Винарна Лясковец” АД с 5. България е на трето място по брой на международно регистрирани географски означения, на първо е Франция, която има 508 регистрации, следвана от Чехия - със 76.

- Кои са най-известните български географски означения?
- Разбира се, емблематичното розово масло! Но досега е вписан само един ползвател /„Българска роза“, Карлово/, а са известни повече от 35 фирми, които работят в тези сектор и на територията на Розовата долина. Необяснимо ми е защо до този момент те не са пожелали да са ползватели на регистрацията и да се възползват от имиджа на този продукт, който е защитен обект на интелектуална собственост в чужбина.
През март в Казанлък по време на среща с представители на браншовата асоциация и с бизнеса се опитахме да обясним колко са важни тези неща особено на международния пазар, където се предлага нашето розово масло. Всички, които произвеждат продукта в този район, могат да ползват защитата.
Друг изключително силен пример е българското краве кисело мляко. Качествата му са определи от традицията, от изискванията за технологията и спецификата на нашия географски регион. Отново обаче имаме записан само един ползвател – „Ел Би Булгарикум“, а знаете колко много производители на кисело мляко има в страната. За да може наистина потребителят да получи гаранцията, която дава географското означение, той трябва да е убеден, че зад надписа „Българско кисело мляко“ стои продукт с точно определените свойства и характеристики. Смятам, че производителите трябва по-внимателно да се замислят за потенциала, който им дава географското означение. И това важи както за националния, така и за международния пазар. Виждате колко е успешен бизнесът с българската закваска в Япония. Има и други пазари, които биха реагирали по подобен начин.

- Какъв е икономическият смисъл една фирма ппроизводител да поиска да бъде ползвател на определено географско означение?
- Учебникарски пример е защитата на шампанското, коняка, на сиренето рокфор, на пилзенското пиво и пурите от Хавана. Това са само примери за изключително силни национални продукти, които са надлежно защитени. И потребителят реагира веднага при избора между тях и други конкурентни продукти. Затова не е изненада, че цените на стоките, които се продават под тези географски означения, са значително по-високи, отколкото на обикновените продукти.
Под нашите 117 географски означения са записани само 139 ползватели. Затова в момента се опитваме да убедим българските производители да потърсят точно тази възможност за защита. Географските означения са регистрирани и всеки, който произвежда продукт, отговарящ на изискванията, може да поиска да бъде ползвател.
Българският бизнес трябва да използва спецификата на географските означения, защото това са продукти, особено значими на национално ниво. Това е начин да се стимулира икономическият растеж, нещо особено важно при днешната ситуация на криза.

- Защо бизнесът не се интересува да работи под национално значими и разпознаваеми наименования? Не е информиран достатъчно? А може пък цената за регистрация да не е по силите му?
- Таксите за регистрацията са напълно достъпни и не са повече от 500 лв. Вероятно могат да възникнат определени проблеми за производителите, когато те трябва да удостоверяват характеристиките на продуктите. Защото преди да настъпи регистрацията, стоките трябва да са проверени от контролните органи. В Патентното ведомство изискваме документи, които гарантират, че продуктът е произведен според точно описаната технология. Освен това правната закрила на регистрацията се прекратява, когато престане да съществува връзка между качествата и особеностите на стоката и географската среда.

- Това означава, че няма начин сиренето да съдържа растителни мазнини и сухо мляко, а да е защитено като българско географско означение, нали?
- Точно така! Продукт, върху чийто етикет са изписани четирите думи Българско бяло саламурено сирене, не може да съдържа растителни мазнини, нито пък сухо мляко. А за да има доказателства, производителят трябва да е поставен в система за контрол. И само когато всички условия при технологията са спазени, едва тогава може да има претенции да постави надпис върху стоката си. Ние, потребителите, пък ще имаме гаранция какво купуваме и ще правим коректен избор. Логично е да дадем повече пари за стока, която е с гарантиран произход.
Трябва да обърна внимание, че цената на продуктите, които се продават със защитата на географското означение, е доста по-различна от цената на останалите. Например сиренето рокфор струва повече от другите сини сирена. Статистиката показва, че минимум 20% е разликата в полза на стоките със защитено наименование за произход. Това е много важно да разберат българските производители. Затова ще използваме сегашния форум да убедим бизнеса, че е задължително да промени отношението си към българските продукти, които са регистрирани като географски означения. Сигурен съм, че производството на уникални продукти е потенциалът на страната ни.

Интервюто взе Маргарита Димитрова