Едно от многото опасения по отношение на президента на САЩ Доналд Тръмп беше, че той ще окомплектова Федералния резерв (Фед) с лоялни нему хора. Сега тази загриженост беше заменена с друга: редиците на централната банка остават непопълнени. На 6 септември Стенли Фишер, опитен експерт и специалист по кризи, обяви, че се оттегля по лични причини от поста заместник-председател. Това означава, че в борда на Фед се е отворило четвърто място; а в резултат на това четири от 12-те места в комитета за определяне на лихвените проценти на Фед също ще останат вакантни. Този брой може да нарасне до пет през февруари, когато мандатът на Джанет Йелън като председател на Фед ще приключи.
Тръмп по принцип не бърза с висшите назначения, но един обезсилен Федерален резерв е особено притеснителен. От политиките на централната банка зависи всичко – от здравето на американската икономика до цената на кредита на развиващите се пазари. Най-добрият начин президентът да навакса изоставането е да преназначи Йелън. Това може да влезе в колизия с инстинктите му, защото Тръмп цени повече лоялността, отколкото компетентността. Джанет Йелън, назначена от Барак Обама, е демократ, и тя отхвърли предложенията на Министерството на финансите, които щяха да отслабят финансовите регулации. Но неин втори мандат ще даде ясен сигнал за бъдещата посока и независимост на Фед и ще направи по-лесно попълването на другите места.
Аргументите за повторното назначение на Йелън не са железни. По принцип е по-добре шефовете на централните банки да не изпълняват повече от един мандат, защото има голяма вероятност кандидатът за втори да изпълнява волята на политиците. Президентът на Европейската централна банка е ограничен до един 8-годишен мандат отчасти поради тази причина. Алън Грийнспан бе председател на Фед за достатъчно дълго време, за да инспирира нездравословен култ към личността.
Но аргументите за опитен ръководител също имат голяма тежест, особено сега. Федералният резерв е изправен пред трудни технически задачи – от обръщането на количественото облекчаване до решаването на пъзела за това, защо ниската безработица не е довела до отслабване на инфлацията. Американската икономика е в добра посока. Само два пъти в историята БВП е растял за повече последователни тримесечия. Грешките в паричната политика често се правят, когато икономическият цикъл изтича и когато преценките за правилния лихвен процент са най-трудни. Един опитен ръководител ще бъде още по-ценен в такава ситуация, тъй като и в Министерството на финансите няма много подготвени хора.
Втората причина да оценим Йелън е, че кандидатите на републиканците, които трябва да я заместят, не са впечатляващи. Гари Кох, старшият икономически съветник на Тръмп, няма опит като централен банкер. Кевин Уорш е работил в комисията по свободния пазар на Фед от 2006 до 2011 г., където свърши добра работа. Но по това време той показа някои съмнителни преценки, като например изказването му, че паричната политика е твърде разхлабена във време, когато американската икономика все още се нуждаеше от подкрепа. Той е и съавтор на книга, възхваляваща предложенията за икономическа политика на Тръмп, което повдига въпроси за неговата независимост като председател на Фед.
Трети аргумент в нейната подкрепа е традицията. От края на 70-те години всеки председател на Фед е получил втори мандат от президент от друга партия. Демократът Пол Волкър беше преназначен от Роналд Рейгън. Бил Клинтън даде на републиканеца Грийнспан втори мандат. Бен Бернанке беше реноминиран от Обама.
Още четири години
Нито един от тези аргументи не би имал значение, ако Йелън не си вършеше добре работата. Но тя го прави. От нея се оплакваха едновременно, че е повишила лихвените нива твърде скоро и че е твърде предпазлива по отношение на темповете на увеличение. Но ястребите трябва да признаят, че инфлацията е под целта от 2%. А гълъбите следва да отчетат здравословния ръст на работните места от 185 000 на месец. Фед на Йелън е намерил приличен баланс и Тръмп трябва да ѝ даде следващ мандат.