В процес на учредяване е сдружение с нестопанска цел, което ще се нарича Информационна група за популяризиране на стандарта пасивна сграда в България. Това съобщи в интервю за БТА арх. Георги Николов - основател на архитектурно студио АРХЕ.
Пасивна е онази сграда, която отговаря на следните задължителни изискванията: енергията за отопление, вентилация и климатизация да не надвишава 15kWh/m2 годишно, а общото потребление на сградата за всички нужди да не е повече от 120kWh/m2 годишно. Постройките трябва да отговарят и на стандарт за въздухонепроницаемост на външната обвивка.
Тези параметри показват изключително ниска енергийна потребност, близка до нулевите стойности. Възможно е дори да се постигне положителен енергиен баланс, което означава, че сградата произвежда повече енергия, отколкото използва, посочи арх. Николов.
Целите, които си поставя бъдещото сдружение, са да популяризира концепцията на пасивните сгради чрез разпространяване на професионална информация; да изтъква енергийната ефективност, комфорта на обитаване, приноса към екологията и финансовите предимства за собствениците, както и да направи възможна сертификационна процедура за стандарта. Ще бъдат събирани добри строителни практики, материали и системи, подходящи за постигане на този стандарт.

Германия, Австрия и Швейцария вече прилагат новата концепция

Големи международни компании са проявили вече интерес към този вид строителство. През последните няколко години концепцията "пасивна сграда" успешно се прилага в Германия, Австрия и Швейцария. Идеята е използвана при строителството на еднофамилни и многофамилни къщи, офисни и жилищни сгради, училища.
Арх. Николов припомня, че Европейският парламент прие всички сгради след 2019 г. да бъдат нулево енергийни. Това означава, че тепърва концепцията на пасивните сгради ще става все по-актуална, защото те практически се топлят "на свещи", казва арх. Николов.
Според него изключително ниската нужда от енергия за отопление и охлаждане е най-вече предимство за собствениците, но е реална стъпка според него към устойчиво развитие в строителството. Заедно с енергийната ефективност се постига и много по-висок комфорт на обитаване.

Оскъпяването на строителството е в рамките до 15%

Това прави тази иновативна концепция много примамлива и икономически обоснована. В България е въпрос на малко време това строителство да добие популярност и да "избухне", така както се случва в Австрия например, посочва арх. Николов. Той допълва, че в момента у нас все още липсва информираност по темата, дори и сред представителите на институциите.
Дали могат и как да бъдат преобразувани масовите (панелни) блокове в пасивни сгради и колко би струвало това? Стандартът е напълно възможен не само за панелните блокове, но и за всички стари сгради. Като че ли само беседка няма да успеем да превърнем в пасивна сграда, обяснява арх. Николов. За панелките той е убеден, че нещата са финансово възможни, изгодни и освен това възвръщаемостта ще бъде в достатъчно разумен срок.
Преди няколко месеца Андреас Хермелинг - старши консултант по енергийна ефективност и обновление от Ecofys - Германия, представи в София пред архитекти и строителни предприемачи опита на компанията от Унгария за превръщането през 2005 г. на стара жилищна сграда в пасивна. Сега обитателите й плащат между 80 и 90 на сто по-ниски енергийни разходи. Хермелинг тогава коментира, че потенциалът на България за тази концепция е голям – не само за жилищните сгради, а така също и за училищата.
През последната година и половина ръководеното от арх. Николов студио АРХЕ разработва пореден, четвърти проект за пасивна сграда в България и според него въпрос на малко време е да се стигне до първата реализация.
Със задълбочените проучвани по конкретни примери извън България имаме амбиции да покажем възможностите на стандарта и за по-мащабен проект за многоетажна жилищна или пък за офис сграда. Налице са и първи запитвания за такива проекти, обяснява арх. Николов. Проблемът е, че инвеститорите все още са доста плахи, защото нямат достатъчно пълна информация.