Европейските субсидии, които българските фермери получават след 1 януари 2007 г., повишават доходите им, но те не са стимул за увеличаване на производството на основните земеделски култури. До този извод са стигнали учени от Икономическия институт на БАН в проучването „Продоволствените ресурси на България при осъществяване на Общата селскостопанска политика на ЕС”.
Научната разработка е дело на старши научните сътрудници д-р Дарина Русчева, д-р Петко Тодоров и д-р Саша Грозданова. Според тях проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари. Необходима е нова, дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС, но и да предвижда национални мерки за намаляване на суровинната зависимост от внос.
Сравнителният анализ в изследването показва, че дори и след членството на България в ЕС тенденцията за намаляване на производството на селскостопански стоки и продукти от хранителната индустрия се задълбочава. Спадът в производството на някои стоки достига кризисни нива, а при 75% от отглежданите култури има трайно намаление на добивите.
Според експертите дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури. Договореното постепенно повишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно, смятат от БАН.
В първата година на членство субсидията на площ у нас бе 25% от размера на плащанията в старите държави – членки на ЕС, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35%. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г.. Политиката „на час по лъжичка” означава, че парите ще потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.
За да излезе българското земеделие от кризата, фермерите имат нужда от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Заради въведените изисквания за минимален размер на площите близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС.

---

Има свободни пазарни ниши, но нямаме производство

Спадът в земеделското производство рефлектира и върху хранителната индустрия, която става все по-зависима от вносни суровини. Прогнозата на икономистите е, че в близките години няма да има никакво увеличение на износа на месо и месни продукти. Проблемът с млякото и млечните продукти е заради наложения ограничителен режим за производство, но той може да се компенсира с увеличен експорт на овче, козе и биволско мляко, за които няма квоти. Значителни възможности за разширяване на износа има и при биологичните продукти. Сега у нас се произвеждат ограничени количества зеленчуци, сладка, сушени плодове, подправки, мед, чайове, мляко, въпреки че има пазар за тях. Търсенето на биохрани в ЕС расте и те са ниша, която може да стимулира износа и реабилитира качеството на българския продукт, добавят изследователите от Икономическия институт на БАН.

---