"Мисия невъзможна" се оказва вдигането на цените на стоки от производители и доставчици към големите търговски вериги.

Финансово-икономическата криза през последните години принуди потребителите да станат по-пресметливи и да подбират продукти с добро съотношение между качество и цена. От тази гледна точка българските производители са много предпазливи към вдигането на цените. Това става само в краен случай, след като са изчерпани всички други резерви от възможности.

Според българското законодателство всички цени се договарят, с изключение на тези, които се регулират от държавата. Цените обикновено се определят по два основни критерия. На първо място цената трябва да покрие разходите за производство на продукта и да донесе печалба. А на второ - цената трябва да е такава, че да е достъпна за клиентите.

Когато се стигне до вдигане на цените, проблеми с обектите от основната търговия няма. Не е същото, обаче с големите търговски вериги.

След като се вземе решение за вдигане на цените има конкретни стъпки, които се следват. Новата цена на продуктите се залага и се подава дата, от която тя влиза в сила, като минимум 30 дни преди същинското вдигане на цените се подава информация към всички контрагенти. Следват преговори с всички мениджъри на търговските вериги. За съжаление, обаче тези срещи се оказват безмислени, гневни са родните производители.

Почти всяка верига отказва първа да вдигне цените, като преди всичко държи да констатира новите цени по търговската мрежа. 

Друг аргумент от страна на мениджърите е, че новите подадени цени според тях са твърде високи. Успоредно с това при годишните преговори се изискват и допълнителни процентни отстъпки от производителите под различна форма.

Когато големите вериги откажат да приемат новите цени, на пазара настъпва хаос. Традиционната търговия и локалните вериги продават на новите цени, а големите търговски обекти продават на старите и по-атрактивни за тях цени.

Единият вариант за действие от страна на производителя е да свали всички цени и да продължи да работи на загуба. Другата опция на производителя е да спре доставките към веригите, които не са приели увеличението на цените.

В този случай веригите губят топ продукти от портфолиото си, което води до негативни финансови и имиджови последствия. От друга страна производителят се лишава от продажби през големите търговски вериги, в които през годините е инвестирал сериозни средства под една или друга форма.

Веригите започват да смятат цените на производителите и доставчиците с цел дори да им ги определят. Като това определяне на цената винаги е за сметка на доставчиците. Отстъпките на някои от големите търговски вериги достигат до 40%, плюс надценката им от минимум 25% на даден продукт, като в повечето случаи крайната надценка достига до рекордните 50-60%. За сравнение българският производител в най-добрия случай се бори за печалба от 2-3%.

Различни са и критериите за отстъпки към чуждите и българските производители. Вторите отново са ощетени. 

Дялът на българските производители, които предлагат продуктите си в големите търговски вериги е в пъти по-малък от този на вносните стоки.

От работата си с големите търговски вериги, много от производителите не само че не реализират печалба, но и са на загуба. Идеята на всеки бизнес са взаимните ползи, а не едната страна да печели за сметка на другата, възмущават се български предприемачи.

Според тях чуждите вериги декларират, че работят на загуба и по тази причина не внасят корпоративен данък в държавния бюджет. В същото време българските производители, които се борят да продължат да работят, плащат 10% данък от печалбата си.

Родните предприемачи са твърдо убедени, че държавата трябва да се намеси, за да прекрати порочната практика, която им извива ръцете и ги поставя в неравностойно положение. В противен случай българските производители ще алармират Брюксел!