- Г-н Дачев, ваши партньори от Чехия ви разказаха за своя опит при усвояването на еврофондовете. Имате ли вече обяснение защо у нас този процес върви толкова трудно?
- В началото чехите направиха същата грешка като нас – бяха централизирали на едно място средствата от еврофондовете. Но много бързо те се ориентираха и видяха, че този голям ресурс не може да мине бързо през толкова тесен улей и затова децентрализираха системата.
Затова още с обявяването на оперативните програми предложихме да се учим от опита на нашите колеги от 25-те държави на ЕС, които преди нас бяха минали по този път и децентрализираха администрирането на еврофондовете. Твърдяхме, че държавата не разполага с административен ресурс. Спорехме с г-жа Плугчиева, която беше съгласна с това, но твърдеше, че проблемът ще се реши. Но виждате как отлетяха повече от две години и колко много изостанахме. В същото време БТПП има 28 регионални палати, които работят по голяма част от тези програми. Когато изнемогват малко на брой хора в София, защо да не се използват квалифицираните експерти от провинцията? В Силистра например, малкото предприятие не може по никакъв начин да стигне до София, за да си направи качествени проекти, които да бъдат одобрени. Колкото и да е малка България, централизацията на място дискриминира фирмите в периферията.

- Имаше пробиви в контролната система, вероятно заради това е предпочетено управлението на европарите да бъде силно централизирано?
- Стига критериите да са прозрачни и да е ясна методиката, децентрализацията няма да има проблем. Като направиш една прозрачна процедура и тя е публична, не мисля, че може да има трудности с контрола. Но сега с тази скорост, с която се минава, нищо не може да се сложи на масата и да е публично.

- Как конкретно си представяте, че може да се организира дейността?
- В БТПП нямаме икономически интерес от подобно нещо, пари не правим, но правим сервиз на много компании, защото вече над 50 000 фирми членуват в организацията. По места имаме структури, които помагат, и вместо примерно да се направи един семинар в София, ще се организират на десет места в страната обучения. Трябва бизнесът да може да кандидатства на място. Имаме готов капацитет, хората от фирмите ще дойдат в нашите поделения и там ще обсъждат проектите, а ако има грешки, и ще ги поправят. Това повишава и културата на фирмите, защото ще има комуникация, нещо, което сега напълно липсва. Сега проектите се хвърлят като в черна кутия и ако не отговарят на условията, просто не минават. И никой не знае дали са пропаднали заради печатна грешка, или защото не съответстват на критериите.

- Имате ли някаква представа колко от парите сме усвоили реално досега?
Не и нека да не говорим за това, защото е унизително. Нали не забравяме, че и предприсъединителните средства още не са усвоени. А истината е, че имаме голям ресурс, вода газим, а жадни ходим. Затова предлагаме готов административен ресурс и готови структури. Гарантирам, че ако управлението на европарите излезе от държавната администрация и бъде прехвърлено на браншовите организации, рязко ще скочи усвояването на средствата.
Кажете какво правят фирмите в тази криза. Започнаха ли банките да дават по-лесно кредити?
Кредит се взима лесно, но при недобри условия. Има банки, които отпускат заеми при лихва над 18% .

- Спряхте „Свилоза“ преди три месеца, каква ще е съдбата на фирмата?
- Дори да не се раздвижи пазарът на целулоза, ако българските цени на дървесината са пазарни европейски, ще мога да продавам. Като се разбера с ДАГ, пускам фирмата. Вече имам индикации, че това ще се случи и „Свилоза“ ще заработи най-късно след месец и половина- два.



Интервюто взе Маргарита Димитрова