Валентин Кънев е завършил приложна география в Санкт Петербург. Работил е в Института по полезни изкопаеми и „Бритиш газ“. Председател е на асоциацията от 1995 г. - Господин Кънев, защитен ли е според вас българският интерес след визитата на премиера Станишев в Москва? - След преговорите виждам, че двете страни са останали на позицията отпреди година. Тоест не са се коментирали варианти, различни от заявеното от времето на визитата на президента Путин – ще има отделна тръба за “Южен поток” с поделено наполовина участие между “Газпром” и “Булгаргаз”. Доколкото разбирам, целта на България е била да остане този вариант и да не се използва съществуващата газопреносна мрежа. Или ако се използва, то да бъде в рамките на съществуващата собственост. Аз не смятам, че при 50 на 50 процента дял в тръбата е достатъчно да защитаваш интересите на България, но така или иначе този вариант бе приет преди година. Можем да гледаме от тази гледна точка, че поне интересът ни не е бил накърнен повече. Аз смятам, че всички тръби, минаващи през страната ни, трябва да бъдат 100% наша собственост. - След преговорите в Москва стана ясно, че и транзитът на газ ще бъде запазен. Наистина ли Русия се нуждае толкова много от тази тръба, щом се съгласява на всички наши условия? Възможно ли е да има други цели Русия? - Да, проектът има много възможности, като основната цел е да се избегне транзитът през Украйна. Чрез “Южен поток” Русия ще може да упражнява влияние по отношение на транзитните такси и цени. Този проект е важен за Русия дори и само в това отношение. Засега не знаем за какво става въпрос при исканията. Само забелязвам, че за новите договори за доставки на природен газ, както и за премахването на посредниците по веригата няма еднозначни изявления от премиера Путин. Само от президента Димитрий Медведев и от министър-председателя Станишев имаше изказвания, че няма проблеми от руска страна. Така както се простиха с украинската РосУкрЕнерго, вероятно могат и с други посредници да постъпят по същия начин. Все още не е ясно дали руската страна е готова да върви по този път, защото това изисквало според тях ревизиране на договорите, което е много сложно. Видяхме, че през 2006 г. беше ревизиран договорът, когато трябваше да се увеличават цените на транзитния газ и въобще на доставяния газ. - Възможно ли е според вас посредниците при доставките да отпаднат? - След като има консенсус от българска страна между газовата компания и на най-високо държавно ниво, аз не виждам аргументи те да бъдат запазени. Посредникът може да бъде полезен, когато се защитават интересите на едната или на другата страна, а не само на едната, както е в случая. И тъй като това бе демонстрирано по време на газовата криза, това е причината, поради която „Булгаргаз“ иска да елиминира посредниците. „Газпром“ е монополният доставчик на газ на входа на България. А компанията „Овергаз“, която е дъщерна на руския доставчик, развива газоразпределителните мрежи, който са всъщност изходът на пазара. С една такава схема може да се каже, че се прави вид „даунлоуд“ на монопола от входа към изхода. Естествено е „Газпром“ да иска да бъде по-близо до пазара на България, тъй като ако той се либерализира, фирмата ще затвърди своето монополно положение. След това ще бъде много по-трудно да има конкуренция на пазара. Затова ни е необходим „Булгаргаз“, който да бъде междинно звено в условията на монопол на входа на доставките. - Не е ли прекалено скъп “Южен поток” и рентабилен ли ще бъде според вас? - Цифрите, които се цитират в проекта, са доста по-високи от тези на “Набуко”. 25 млрд. евро е много голяма сума и ми се струва, че проектът е доста скъп. Не знам дали толкова е икономически обоснован, или възможността да се упражнява влияние върху транзитните такси не е по-важният момент, отколкото икономическата му обоснованост. - Щом не е икономически обоснован, ще бъде ли осъществен? - Ще видим това в бъдеще. За нас е по-важно да се осъществят проектите, които диверсифицират доставките на природен газ, какъвто е “Набуко”. Конкретно за нас са важни и междусистемните връзки, вътрешни за региона на Балканите. Това са малки инвестиции, които биха ни дали възможности за диверсифициране на доставките. “Южен поток” е проект на “Газпром”, който те могат да го изпълнят или да не го изпълнят. На нас ни трябва по-скоро диверсифициране на доставките за вътрешния пазар, не газ. - Може би това е и причината министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров да замине за Турция, където да участва в енергиен форум. Очаквате ли там да има развитие около позицията на Турция за “Набуко”? - По всяка вероятност ще има преговори и това е част от договарянето, така че да може да се стигне до компромисно решение. Основното нещо, което трябва да се направи сега за строителството на газопровода “Набуко”, е да бъде координирана позицията на Турция по въпроса. Знаем, че Анкара не е уточнила дали и как ще се транзитира газ през територията на страната й. Тя е предложила свой вариант на останалите акционери в “Набуко”. Доколкото разбирам, нещата ще бъдат окончателно съгласувани на 8 май в Прага, така че през юни да бъде подписано и споразумението с Турция. Това, което се очаква в Чехия, ще бъде много важно по отношение на участието на Анкара. Това е и критичният момент в “Набуко” за позицията на Турция. Това, че тя дава някакви варианти, които се смятат за компромисни по отношение на предишните искания, ще бъде обсъдено от членовете на проекта. - Възможно ли е да има финансиране на проекта от САЩ? - Най-много да бъде финансиран от американски банки, защото ние знаем, че част от проекта се финансира от самите участници, а по-голямата част от парите ще идват от банки. Може да има американски банки, както и всякакви други. - Реалистично ли е според вас страната ни да получава природен газ от Египет, при условие че все още няма изградена връзка между египетската и турската газопреносна система? - Тук става въпрос за възможности за доставка на втечнен природен газ, от една страна. От друга страна, включването на Египет към турската система може да стане през арабския газопровод, който ще бъде свързан с турската система. Останало е много малко разстояние за изграждане на връзка между мрежите. Чрез газопровода „Набуко“ също е възможно да има доставки на газ, но в по-средносрочен план. Смятам, че е възможно да се договори да има доставки на газ за нас през терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. - На форума в София се заговори за изграждане на подобен терминал в района на Кавала. Каква ще бъде цената на горивото, което ще се получава през тези терминали? - Цената на втечнения газ може да бъде по-скъпа или по-евтина от доставяния по тръбите в зависимост от динамиката при цените на нефта. Цената на втечнения газ по някой път пада под стойността на този по тръбите. В идеалния случай втечнен газ се купува тогава, когато цената му пада под цената, доставяна по тръбите от „Газпром“. Това по-евтино гориво може да се съхранява в газохранилища и оттам да се използва тогава, когато цената на синьото гориво е по-висока. - Смятате ли, че може да бъде създадена газова борса у нас, при условие че имаме само един доставчик? - Това може да бъде една по-дългосрочна перспектива, защото нашите договори нямат възможност да използваме газа по друг начин освен той да бъде продаван на крайните потребители. Доставките не могат да се препродават и прекупуват или да се включват в дадена борсова схема. Борса би могло да има, когато се диверсифицират доставките на газ и договорите да бъдат такива, че да позволяват препродажба на горивото. Това може да стане и чрез създаването на газохранилища. Когато се диверсифицират доставките, вече може да се говори за създаване на някакви борсови възможности. Обикновено неголеми количества отиват на борсата, но на този етап е трудно да се говори за борса. В момента преговорите за „Набуко“ с Турция са тя да не препродава газа, а да има ясен транзитен път. Когато се изяснят транзитните пътища, доставчиците и има повече газ, може да се говори за създаване на газови борси в България и Турция. Интервюто взе Георги Велев