- Г-н Русев, в сряда се проведе експертен съвет за проекта „Бургас – Александруполис“. Какви теми обсъдихте и какви решения бяха взети? - На експертния съвет бе взето решение да се използва т. нар. монобуй за разтоварване на танкерите. Основанията за това са няколко – пристанище „Росенец“ сега не може да поеме кораби с размери от 100-110 хил. т съвместимост. За приемането на по-големи кораби трябва да се изкопае дъното, а това би довело до екокатастрофа. Всички международни консултанти гарантират, че съвременните буйови системи са много по-безопасни, отколкото използването на нефтеното пристанище в Бургас. Самата буйова система ще бъде разположена на 15-18 км навътре в морето, извън Бургаския залив. Ще изградим съоръженията максимално навътре, за да не пречат на никого. Подобни танкери се използват сега в Черно море и те са универсални. Чрез тях оптимално ще можем да използваме танкерния флот, защото ние ще товарим нефт от два тръбопровода – единият е терминалът на „Транснефт“, а другият е на Транскаспийския консорциум (CPC). И двата терминала са в Новоросийск. Предвижда се една флотилия от 7-8 танкера да се движи непрекъснато, за да доставя петрол за тръбата. - Какво обсъдихте по отношение на трасето? - Основният вариант, който разглеждаме, е трасето да минава южно от Бургас през територията на „Лукойл Нефтохим“. В непосредствена близост до рафинерията ще бъде построен и нашият резервоарен парк. От екологична гледна точка може да има промени, за да не бъдат засегнати чувствителни зони. Освен това тръбите ще минават под Мандренското езеро, за разлика от сегашните тръби на „Лукойл“. Това ще оскъпи с около 10 млн. евро проекта. В резервоарния парк ще бъдат изградени от 6 до 8 големи резервоара за съхранение на петрола. Има подобни инсталации в Новоросийск, като системите им за контрол и предотвратяване на разливи са много добри и няма как да се допусне изливане на петрол. Тези методи ще бъдат приложени и в нашия проект. Заради настояване на екоминистерството да има подготвени два алтернативни маршрута на тръбата, ще продължим да разглеждаме варианта за преминаване на трасето на север от Бургас, независимо че за нас този маршрут е неподходящ, защото така системите на тръбата ще минават близо до летище Сарафово и Атанасовското езеро, което е част от Via pontica. Искаме нашият проект да има най-малко влияние върху околната среда. Нефтената база „Росенец“ от години се използва за обработка на петрол и затова именно там е най-добре да минава тръбата на Бургас-Александруполис. - Откъде ще идва петролът за тръбата? - Част от нефта ще идва от CPC или с други думи от Каспийския регион. Останалите количества ще идват от тръбите на „Транснефт“ от различни региони на Русия. Така в Бургас ще се съхраняват два типа петрол – единият е руски бренд, а другият е каспийски петрол. Те се различават по показатели, което означава, че от „Росенец“ до резервоарния парк ще минават две тръби, по които ще текат двата типа гориво. След това тръбата ще бъде само една. Затова трябва да има поне шест резервоара. В Гърция резервоарният парк ще бъде много по-голям. Очаква се голяма част от нефта, който ще минава през петролопровода, да отива за САЩ и страните от Средиземноморския регион. - Обсъждана ли е идеята българската страна да купува танкери, които да оперират по тръбата? - Не, но това е една добра възможност България да възстанови в някаква степен танкерния си флот. Той беше в Бургас и много хора си изкарваха поминъка по танкерите. 7-8 танкера не са малко, защото Черно море е затворен басейн и които и компании да се заемат с оперирането на танкерите, при всички случаи ще бъдат под контрола на българската и руската морска администрация. Танкерите най-вероятно ще плават под флаговете на двете държави и приходите от това ще отиват за двете страни. Не виждам някой държавник да се откаже леко от такава възможност за създаване на работна ръка и нови приходи за страната. - Ясно ли е откъде ще дойде финансирането за строителството на нефтопровода? - Схемата е ясна. Съвместно с изготвянето на техническия проект ще бъде направено пазарно проучване. Всички тези данни ще се предоставят на финансовия консултант на проекта „Сосиете женерал“. Този финансов модел ще бъде представен на кръга от банки, които желаят да финансират проекта. Той е нискорисков и сегашната криза донякъде ни помага, защото докато ни потрябва финансиране, банките вече ще са намерили свежи капитали. Самият проект ще бъде изплатен за 15 години. Не виждам никакъв проблем по отношение на средствата, а и цените на продуктите сега са много по-ниски в сравнение с тези от преди две години. Обсъжда се и проектно финансиране. В този случай собственият ресурс е около 20-30%, а останалото - от привлечен капитал. Най-изгодно е да се използват азиатските капиталови пазари, защото лихвеният процент там е нисък. При всички положения водеща роля ще играят най-големите банки в света. Колко струва проектът точно не може да се каже, защото сме в първоначалния му етап. За да се прецени, първо трябва да се изготви техническият проект. Според старите изследвания от 2001 г. цялото строителство ще струва около 1-1,2 млрд. евро. Според мен преките инвестиции в България от този проект ще бъдат за около 600-700 млн. евро. Тоест, като започне строителството през 2010 г., тези пари ще започнат да влизат в страната ни. Тръбата ще се строи от международни компании с опит в сектора, а български и гръцки дружества ще бъдат подизпълнители. - Не ви ли притеснява ниската цена на петрола сега? - Цената на петрола няма никакво значение за проекта. Върху него оказва влиянието потреблението на суровината. За разлика от цената, самото потребление е спаднало само с 2-3 процента в световен мащаб. Кризата оказва влияние върху потреблението, но не толкова пряко. Не съм забелязал например автомобилите у нас да са намалели заради кризата. - Заседанието на Националния експертен съвет за проекта съвпадна с протест на поморийци, които пристигнаха за целта в София. Как си обяснявате тяхното недоволство? - Поморийци преди известно време декларираха, че ще протестират, защото някой им бил казал, че на тяхна територия ще има съоръжения на нашата компания. Такива съоръжения не се планират. Няма предмет на протеста. За пореден път казвам, че в България предизборната борба напредна и много хора използват това като начин да трупат евтини дивиденти. Те заблуждават местното население, че там, където са им хотелите и къщите, ще минават тръбите и ще се изливат тонове нефт. Не само че няма да разтоварваме нефт в община Поморие, но няма и да имаме инфраструктура. Единственото, което компанията може да направи в Поморие, е да използва яхтеното им пристанище за почивка. Като частна компания за нас е приоритетна икономическата страна на въпроса. Затова не бихме искали да ни въвличат брутално в предизборните кампании на някои партии, както и на наш гръб да се трупат дивиденти. Поморийци могат да бъдат напълно спокойни. На тяхна територия никой не е планирал изграждането на съоръжения. Интервюто взе Георги Велев