Рая Атанасова За да се пребори, Европа превърна борбата с климатичните промени в търговия, така че и вредните емисии, и инвестициите в екологично производство се оказаха борсова стока. Кризата обаче повлия и на този пазар. Схемата предвижда през март всички предприятия да верифицират своите доклади за отделения през 2008 г. въглероден диоксид. При малки вредни емисии предприятията получават повече квоти, които могат да продават на другите, чиито емисии превишават еконормите. Механизмът насърчава екоинвестициите, реално „глобява“ големите замърсители и дава възможност на „зелените предприятия“ да печелят. От заверените доклади зависи дали дадената компания трябва да купува квоти, ако имат недостиг от тях, или да продава при излишък. У нас това трябва да стане до края на април. Но в България, Унгария, Малта и Кипър фирмите все още не са наясно със своите задължения, за да могат да вземат такова решение. Възможностите сега През периода 2008 -2013 г. се очаква след одобрение от ЕК фирмите да получат квоти едновременно за 2008 и 2009 г., прогнозират експертите в бранша. Вместо 100 квоти например предприятието ще получи 200, но за две години. По време на криза обаче пари за покриване на дефицити от квоти няма. Прогнозите са за спад в производството и нивата на емисиите, което е нормално, обясни Невена Петрова, регионален мениджър на Източна Европа на консултантската компания „Сагакарбон”. През февруари цените на тон въглероден диоксид паднаха до 8-10 евро на тон, сега има леко покачване до 13 евро на тон. Очакванията на бизнеса бяха за цени от 25 евро, които до края на периода да достигнат 35- 40 евро на тон. Пазарът на квоти е функция на производството и енергетиката. Спадът в него веднага понижава пазара на квоти. Те са много ликвиден актив и фирмите предпочитат веднага да ги продадат, за да генерират печалба, дори и тези квоти да са им нужни след това. Няма кой да купува Прогнозите досега бяха за дефицит, но се оказва, че голяма част от предприятията ще бъдат с излишък и искат да спечелят от това. Очакванията са, че квотите от този период ще могат да се използват след 2012 г. и дори да има излишък на пазара, цените няма да се сринат. Затова, вместо да ги продадат на много ниска цена, инсталациите ще ги прехвърлят за след 2012 г. и ще ги използват за новите по-високи изисквания, прогнозира Петрова. Според консултантите през 2008-2012 г. се очаква цените да се покачат бавно до 20 евро на тон. Корпоративните стратегии Едната от стратегиите на компаниите в тази ситуация е да не правят нищо, или изцяло да поемат риска на пазара. Решението за поемане на риск често е продиктувано от няколкодневен анализ. Квотите са безплатен актив и се разпределят от правителството. Ако на пазара има излишък и фирмата не може да вземе максималната цена на квотите, тя предпочита да ги продаде, защото така или иначе е на печалба. При дефицит обаче трябва да се подходи дългосрочно, а компаниите да не предприемат действия, докато не видят квотите си по сметките. Ако няма разпределение на квоти в България за нормално отчитане, всичко друго е извън нормалното функциониране на пазара, смятат консултанти в сектора. Миналата година единствено за България бе направено изключение поради закъснение при разпределението на квотите и отчитането се направи на база верифицираните доклади. Сега отново няма видимост кога фирмите ще разполагат с квоти. Другите възможности Вместо да се отчитат само с европейски квоти, предприятията могат да използват и определен процент Киото кредити. Те са друг актив, генериран от проекти „Съвместно изпълнение“ и „Чисто развитие“. При тях фирмата инвестира в екологични проекти, от които генерира кредити. Транзакциите сега са именно за замяна на квоти с кредити. Тук България може да размени 12,5% от разпределените й квоти от 42,3 млн. тона за Киото кредити. За целия петгодишен период всички инсталации имат право на 26 млн. тона. Ако дадено предприятие е наясно със собствените си квоти, които ще получи, то може да замени 12,5% от тях директно за кредити. Тези транзакции се правят независимо от това дали компаниите са в дефицит или излишък. Интересът за тази замяна е продиктуван от разликата в цените на квотите и кредитите. Сега тя достига две евро при едва 10-20 цента в началото на годината. Ситуацията в България По данни на Изпълнителната агенция по околна среда около 70% от предприятията имат излишък и могат да продават квоти заради спада в производството. Някои дори са намалили емисиите до три пъти. Само 30 от общо 150 предприятия ще имат недостиг на квоти и ще трябва да купуват. Почти една трета от тях са в енергийния сектор. Липсата на разпределени квоти обаче възпрепятства търговията, коментира председателят на Асоциацията на топлофикациите в България Валентин Терзийски. Към юни вероятно ще има окончателен план за разпределение. Тогава агенцията по околна среда пак ще завери квотите служебно, подчерта Терзийски. Сега единственият вариант да се прави търговия в страните, където няма квоти, както в България, е да се работи със сделки, отложени във времето. Инсталациите могат да определят цената на техните квоти, а през декември реално да доставят квотите и да получат съответните пари. За такава сделка фирмите се нуждаят от свободен паричен ресурс, какъвто нямат, обясни Терзийски. Липсва каквато и да е информация от страна на екоминистерството. Чака се решението на ЕК.