И така, икономическата стагнация е новото нормално състояние за Европа, а южната периферия е ахилесовата пета на еврозоната? Съвсем неотдавна Испания отчете най-силния си тримесечен растеж от осем години и прогнозира, че тази година като цяло икономиката й ще нарасне с 3,3 %.
Може би тук има какво да се научи.Има, но то е малко по-сложно от посланието "мерките за икономии дават резултат", върху което европейските финансови министри и Международният валутен фонд вероятно биха поставили акцент. Финансовият контрол е част от микса, но само част. Късметът също имаше значение. Най-важното е, че Испания взе някои смели, непопулярни решения, които изглежда работят.
Икономиката бе засегната от тежък спад през финансовата криза, след това се препъваше до 2012 година, без някой да направи кой знае какво по въпроса. В този момент правителството се обърна с молба за спасителен финансов пакет на стойност 100 милиарда евро от ЕС.
Ситуацията бе мрачна. Испанският балон на недвижимите имоти се бе спукал, безработицата (болно място на Испания от години) прехвърли 25 %, а непрекъснатите фалити допълнително подкопаха доверието. Лихвите по 10-годишните испански облигации през юли 2012 година се движеха с повече от 5 процентни пункта над германските, което накара Европейската централна банка да се намеси и да спаси Испания от спекулиране с дълговите книжа на страната.
Правителството на премиера Мариано Рахой се съгласи с исканията за икономии, с орязването на заплатите в държавния сектор и социалните плащания, а освен това увеличи ДДС от 18 % на 21% (с някои изключения). Ако той бе спрял дотук, Испания можеше да се задържи на дъното доста по-дълго, а не да отчита възстановяването, на което се радва сега.
Ниската инфлация, евтиното евро, спадът на цените на енергоносителите и възстановената финансова стабилност в Европа подкрепиха потребителските разходи и подобриха състоянието на затруднените испански търговци на дребно.
Туристите също дадоха рамо на Испания този сезон - отчасти защото да посетиш Гърция без пачки кеш създава затруднения. Можем да припишем голяма част от всичко това на късмета.
Испанското възстановяване днес дължи много и на тежките реформи, насочени към определени слабости в икономиката на страната. Правителството на Рахой не се изплаши от уличните протести и надигането на лявата опозиция, която е срещу реформите. Не се отказа от внимателните промени в испанската икономика с акцент върху мащабните данъчни реформи и реформи на пазара на труда.
През 2014 година правителството посочи, че постепенно ще намали корпоративния данък от 30% на 25 %. Най-високият праг на облагане на личните доходи ще спадне от 52% на 45 процента. Правителството ограничава удръжките, разширява данъчната основа и полага сериозни усилия да намали укриването на данъци.
На компаниите им е дадена по-голяма свобода да определят заплатите и условията на труд. Растежът на заплатите, който изпреварваше производителността, се позабави. Механизмите, които създадоха прословутия испански трудов пазар на две нива с беден слой от работници на временни трудови договори, започват да се разпадат.
Нямайте илюзии: работата далеч не е свършена. Структурната безработица (когато търсенето и предлагането на пазара на труда се разминават - бел. прев.) все още може да остане 18%, което е три пъти над равнището в САЩ. Данъчната реформа и реформата на трудовия пазар трябва да продължи.
Правителството би могло да помогне повече на търсещите работа, много от които не са завършили средно образование, да намерят подходящо работно място или обучение. Преди всичко обаче, за да се избегне повторение на грешките от миналото, правителството ще трябва да внимава при поддържането на финансовата си дисциплина, докато икономическото възстановяване повишава приходите, а финансовият натиск отслабва.
Въпреки всичко Испания доказва нещо важно: противно на твърденията, географията и членството в еврозоната не обрича никоя страна на икономически провал.
