По Wall Street Journal Напоследък много от компаниите са изправени пред следния проблем – какво да правят със служителите си, при условие че няма работа за тях? Най-честа практика е да се прибегне до съкращения на персонал, но по-човечните бизнесмени, които предпочитат да разпределят бремето от рецесията сред по-голям кръг от служители, решават просто да намалят заплатите на всички или ги пускат в отпуск. Американският стъклопроизводител Pella Corp. например е засегнат от свиването на строителството, но вместо да уволни някои от работниците, компанията нарежда през февруари служителите да се редуват при излизане в едноседмичен отпуск. По-рано вестникарското издателство A. H. Belo Corp. отхвърли идеята за отпуски и уволни 500 души – повече от 14% от работната си сила. „Тенденциите при генериране на приходи, които продължаваме да наблюдаваме, просто не изискват същия брой служители като този, който първоначално бяхме наели“, казва изпълнителният директор Робърт Дечерд. Различните решения на двете компания подчертават избора, който мениджърите са принудени да направят, за да намалят разходите за труд по време на рецесия. Работодателите в САЩ са съкратили повече от 5,1 млн. работни места от декември 2007 г. насам, като 3,3 млн. от тези служители са загубили работата си през последните пет месеца. Алтернатива на уволненията Много от работодателите експериментират с даване на отпуски с надеждата да запазят талантливите си служители, да спечелят допълнителна лоялност и по-добре да се позиционират за възстановяване. От 245 американски фирми, анкетирани от консултантската компания Watson Wyatt Worldwide Inc през февруари, 17% казват, че ще наредят задължителен отпуск, докато 19% заявяват, че са предложили доброволни отпуски на служителите си. Голяма част от анкетираните обаче – около 65%, казват, че са съкратили или планират да съкратят работни места. Вместо да уволняват служители, някои мениджърите ограничават отпуски и намаляват работните часове. Според икономисти тези алтернативи забавят ефекта от рецесията, като задържат хората на работа макар и на по-ниско заплащане. Експертите в областта на човешките ресурси смятат, че отпуските може да са удачни, когато мениджърите са убедени, че спадът в продажбите ще е само временен. Тогава целта е да се избегнат разходите и да се запазят квалифицираните служители, защото те са, които трудно се намират. Някои от мениджърите използват едновременно и съкращение и отпуски. Този месец например A. H. Belo намали заплатите и предложи на служителите си допълнителни почивни дни. Междувременно Pella съкрати 309 служители, когато затвори две малки фабрики миналата година. Поради продължилия спад в продажбите мениджърите на Pella ще прибегнат до допълнителни съкращения в краен случай. „Ние наистина имаме добри служители и не искаме да ги загубим“, казва Карин Питърсън, мениджър по човешки ресурси в компанията. Производителят на полупроводници ON Semiconductor Corp обяви през януари и февруари и съкрати 1850 работни места, или 13 на сто от работната си сила и предложи отпуск на останалите служители. По думите на финансовия директор на компанията Доналд Колвин мениджърите са затворили фабриките с най-ниска ефективност, съкратили са част от поддържащия персонал и са премахнали позиции, получени в резултат на сливания. За по-нататъшна редукция на разходите компанията обаче е избрала отпуските. „Ние разгледахме различните алтернативи“, казва Колвин. „Чрез отпуските и по-ниските заплати имаме повече време да стигнем до най-мъдрото решение“. „Принудителната“ почивка често е по-евтина за компанията Някои адвокати насърчават работодателите да обмислят пускане на служителите в отпуск, който често е по-евтин за компанията в сравнение със съкращенията. В краткосрочен план работодателят избягва плащането на обезщетения при съкращения. Когато бизнесът отново потръгне, работодателят също спестява от разходи за подбор и обучение на нови служители. Според някои експерти обаче съкращенията са често пъти по-ефективни. „Ако не виждаш светлина в края на тунела, тогава има смисъл да освободиш нископродуктивните работници“, казва Сатиш Дешпанд, професор по мениджмънт. Той дава пример с технологична компания, която вместо отпуски, прибягва до съкращения на три етапа в края на миналата година, оставайки с 260 служители от 310. Мениджърите в компанията не очакват бизнесът да се възстанови в следващите три години. В крайна сметка най-добрият начин на действие зависи от всеки конкретен бизнес и е въпрос на време да стане ясно дали взетото мениджърско решение е било правилно.