- Г-н Петров, като участник в един от дебатите на БСК и представители на различни политически сили заявихте, че конкурентоспособността на България като страна за инвестиции се изчерпва. Защо сте на това мнение и до каква степен е намаляла привлекателността на страната ни за бизнеса? - Трудно е да се посочи точно в каква степен са изчерпани ресурсите, но когато се анализира кои са факторите, заради които имахме толкова много инвестиции, ще се види, че голяма част от вложенията са в недвижимости. Другата по-значима част е в индустрията. Не е тайна, че много от индустриалците са дошли в България, понеже има един временен «кредит» от ниска цена на енергоносителите и на работната ръка. Тук ще добавя и ниската цена на редица услуги, които съпътстват бизнеса. Всичко това вече се изчерпва. Цената на енергията не е толкова ниска. Трудът също е по-високо заплатен, а ако се съпостави с производителността, цената му става по-висока дори от някои съседни държави на нашата . Изчерпаните ресурси обаче не се заместват с нищо ново. Тогава защо един бизнес да дойде в България – защото по-лесно се вземат разрешителни? Или пък държавата е на мястото си и гарантира политиката на едно предприятие...? Към момента се ограничаваме до ниския корпоративен данък от 10%. - С какво Румъния например е по-привлекателна за инвеститорите? - Дори нищо да не правят там, а те правят, с 24 млн. потребители пазарът им е три пъти по-голям. Пристанище Констанца на Черно море е конкурентно заради тарифите, бързата обработка на товарите и прекия достъп до крайния потребител. Ние имаме Бургас и Варна – остарели пристанища, с ниски норми на товаро-разтоварна дейност, високи цени, скъпо и непредвидимо БДЖ. Когато една страна има малък излаз на море, вътрешната транспортна инфраструктура трябва да е добре осигурена и надеждна. - Заявихте, че през последните години на прехода нямаме индустриална политика. Как трябва да се провежда подобна политика според вас? - Индустриалната политика трябва да включва ясно описани правила за бизнеса. Те може да бъдат извлечени от законодателството, от инициативите на правителството или по браншове. Бизнесът, преди да инвестира в България, трябва да знае какви данъци ще плаща, какво ще направи страната за своята инфраструктура през следващите 4 или 5 години, ще има ли енергийна борса, каква ще е цената на електроенергията... Тук ще добавя прозрачната цена на природния газ и предварителната яснота за нивата на социалното осигуряване. Това е индустриалната политика. Ние имаме наистина много недостатъци, но ако се каже, че по тях ще се работи например следващите 5 години, за да бъдат отстранени, и ако мерките бъдат разписани конкретно във времето, бизнесът се успокоява. Инвестициите предполагат доверие в управлението. - Преди няколко дни кабинетът предложи някои промени в Закона за насърчаване на инвестициите, сред които е идеята да се намали прагът за инвеститори от клас А и Б съответно на 32 млн. лв. и на 16 млн. лв. - И какво от това? Агенцията за инвестиции е добра институция, но с почти никакви права. Екипът там е квалифициран, но хората просто са спънати. Какво като станеш инвеститор клас А? Дали ще получиш обслужване на едно гише, или пък държавните институции ще ти дават по-бързо отговори? Това не се случва. Единствената полза е, ако държавата отдели пари за инфраструктура около твоя обект. Но това е относително предимство и няма гаранции, че ако си инвеститор клас А, ще получиш тази инфраструктура. Предлагам обратното – ако инвестираш определена сума, задължително държавата да изгради за своя сметка път, да прокара ток и вода. Сега положението е пожелателно. - В проекта има още едно предложение – инвеститорите да придобиват при определени условия имоти на цени под пазарните, стига цените да не са по-ниски от данъчната оценка на терена. - Ето това е индустриална политика. Но може да се продават и земи под данъчната оценка, дори на нулева цена, за да се привлекат капиталовложения. Кое е по-добре – да се спечели от продажбата на един терен в индустриална зона, или на този терен да се вложат четири-пет пъти повече пари, да се изгради предприятие, в което да работят примерно 3000 души? Този, който изгради завод, не може утре да си го събере и да си тръгне с него. Това се прави дългосрочно. Трябва да привлечем хора, които са склонни парите им да се вложат в нашата страна, но да строят работещи и модерни предприятия, които не замърсяват околната среда. В крайна сметка дали цената на земята ще бъде под пазарната, или под данъчната оценка – това е безпредметно да се обсъжда, ако се пресметне какво ще даде едно предприятие на българската икономика. - Какви са данните за металургията в България през първото тримесечие на годината? - Определено има спад от около 30% спрямо първото тримесечие на миналата година, за някои предприятия даже и повече. Отдаваме това на складираните стокови наличности по цял свят и желанието на клиентите ни да ги използват оптимално. По преценка на експертите тези наличности постепенно се изчерпват, което означава, че може би ни чакат и по-добри времена през третото тримесечие на тази година. Тогава може и да има увеличаване на производството. Индустрията в световен мащаб не е спаднала с повече от 10%. Спадът при нас е 30% и повече – но това е временна диспропорция. - Около газовата криза от началото на годината изчислихте над 20 млн. преки загуби, 120 уволнени в бранша и 1000 останали без работа. Актуализирахте ли данните? - Газовата криза ще ни се види като бял кахър спрямо това, което се случва сега. Проблемът е колко ще продължи кризата. Моментът е труден, особено за тези, които остават без работа. Достатъчно трудно е и за работодателите, защото те са инвестирали в своите служители. - Като изключим ситуацията с „Кремиковци“, има ли риск от фалити на предприятия? - Към момента не. Но ситуацията е доста тежка. Работи се на загуба. Ако сегашното положение се задържи още няколко месеца, други фалити няма да има. Но ако продължи, развитието става неизвестно. - Има ли шанс за реанимация на „Кремиковци“? - „Кремиковци“ е болна история, за която голяма отговорност носи и правителството. Чрез непазарни методи се правят опити за реанимация на неработещ обект. Не че „Кремиковци“ няма бъдеще или пък не може да бъде работещо предприятие. Но именно когато то можеше да бъде работещо и цените на металите бяха най-високи, то продължи да бъде ограбвано, и то пред очите на правителството и под защитата на определени фактори. - Каква е ситуацията за дружествата от групата на "Виохалко"? - Общата картина в металургията важи и за тях. В цветната металургия нещата са малко по-леки. Опитваме се чрез гъвкава политика и добрия екип, с който разполагаме, да понасяме по-малки щети от кризата. Ние сме силно конкурентни, защото сме инвестирали в модерни технологии. „Стомана индъстри“ има една от най-модерните линии за производство на бетонно желязо, и то в Европа. Ако това предприятие не оцелее, тогава кое? „Стилмет“ е подобен пример за алуминиевите профили. Така че силно притеснение за нашето развитие нямам, единствено се забавя темпото на инвестициите. - Поискахте повече усилия, за да привлечем инвеститорите. Какво конкретно предлагате? - Съчетанието между кризата и сегашната конкурентоспособност на нашата страна е много опасно. Диалогът с бизнеса напълно липсва. Изпълнителната и законодателната власт трябва да разберат, че е абсолютно необходимо да се помага на бизнеса. Нямам предвид да се дават пари, а да има организация. Тогава България ще върви напред. В нашето положение са много други страни. В някои държави валутите девалвираха, те станаха много по-експортно ориентирани, конкурират ни. Затова трябва да се предприемат много мерки. Дори и в образованието трябва да се направи много, за да стане трудът по-производителен. Ние сравняваме заплатите си със съседни страни. Но в Германия произвеждат шест пъти повече. Надявам се вакуумът около изборите да бъде бързо прескочен и България да остане привлекателна за чуждите инвеститори. Защото имаме какво да предложим. Българинът е работлив и лесно се организира. Можем да излезем по-леко от кризата и с по-малко щети, ако използваме предимствата си. Все още имаме такива. Затова апелирам да не ги загубим, а да добавим към тях още. Интервюто взе Надежда Бочева