Стийв Уилиамс е посланик на Великобритания в Република България от октомври 2007 година. Той е роден на 20 юли 1959 г. в град Ковънтри. През 1980 г. завършва география в Сидни съсекс колидж на университета “Кембридж”. Уилиамс започва работа в британското министерство на външните работи през 1981 г. - Ваше Превъзходителство, какво беше постигнато на срещата на Г-20 на 2 април? То отговаря ли на очакванията на Великобритания? - Президентът Обама го обобщи много добре. Той каза: „По всички критерии срещата на върха в Лондон е историческа.“ Беше договорено увеличение от 850 милиарда долара на ресурсите на международните финансови институции като МВФ, Световната банка и други международни банки за развитие. Това ще бъде от полза както за развитите, така и за развиващите се страни. Беше съгласувана също и допълнителна помощ от 50 милиарда долара за най-бедните държави, които често са най-силно засегнатите от настоящата криза. Беше отчетено, че несполуките във финансовия сектор и във финансовото регулиране и надзор са основните причини за кризата и бяха съгласувани конкретни стъпки за поправяне на тези неуспехи. Лидерите потвърдиха отново ангажимента си за противопоставяне на протекционизма и за постигане на амбициозно световно търговско споразумение на настоящия кръг от преговорите в Доха. 250 милиарда долара ще бъдат отпуснати за финансирането на търговията. Сега ключовото предизвикателство е да придвижим действията напред на съответните форуми включително и в ЕС. - Донесе ли положителен ефект за британската икономика планът на премиера Гордън Браун за спасяване на банките? - Без съмнение. Реакцията на правителството предотврати рухването на няколко банки, като по този начин защити британските вложители, стабилизира банковата ни система и поддържа общата финансова сигурност. Здравата банкова система е решаваща за всички икономики: кредитирането на бизнеса и домакинствата е жизненоважно за растежа и заетостта. Но състоянието на реалната икономика е също решаващо за банките: растежът и заетостта означават, че кредитополучателите ще могат да изплащат кредитите си и техните банки ще могат да отпускат нови кредити. Така че проблемите в банките пораждат проблеми в реалната икономика, а проблемите в реалната икономика пораждат проблеми в банките. Последствията от това взаимодействие се усеща от домакинствата и от бизнеса в цяла Великобритания. - Отрази ли се големият спад на курса на британската лира на чувствата на британците към имигрантите? Разполагате ли с конкретни данни за броя на българските граждани, които работят и живеят във Великобритания? Има ли промяна в цифрите преди и след кризата? - Британската икономика и британското общество винаги са били толерантни и отворени към миграцията. Великобритания си остава световно привлекателно място за работа, за образование и за посещаване. Има няколко хиляди българи, които законно живеят, учат и работят във Великобритания въпреки някои преходни ограничения след приемането на страната ви в ЕС. Великобритания привлича и все повече важни български фирми, които искат да растат и да се развиват. Засега обемът на българските инвестиции във Великобритания е скромен – около 15 милиона евро за 2008 г., но през последните 7-8 години нараства стабилно. Икономическата криза неизбежно ще окаже въздействие върху нивата на заетостта и инвестициите, но аз очаквам основната дългосрочна тенденция, свързана с българите във Великобритания, да остане положителна. - През последните години България стана свидетел на огромен растеж в покупките на недвижими имоти от британски граждани. Имат ли те някакви проблеми с финансирането и кредитите? А въздържат ли се в момента от недвижима собственост в България? - Броят на британските граждани, които трайно са се преместили в България, през последните няколко години продължава стабилно да расте. Причините да се преместят тук са различни, но главно става въпрос за избор на начин на живот. България е достъпна за живеене и гостоприемна страна, лесно се стига от Великобритания и има забележителни природни красоти. Това е абсолютно печеливша комбинация! Друга, по-голяма категория британски граждани са закупили собственост в България като инвестиция – главно по черноморските и ски курортите. Този „британски бум” в България се дължеше и на бързия растеж във Великобритания на пазара за жилища, който, разбира се, приключи. Затова сега сме свидетели на рязък спад на броя на нови покупки на собственост в България от британци, въпреки че засега не се наблюдават и мащабни продажби. - Може ли България да очаква съществен спад в интереса за инвестиции? Кой е най-лошо засегнатият сектор и кои са „оазисите“? Имате ли информация за фирми, които продължават да инвестират в България при сегашния икономически климат? - През последните години има нарастващ интерес от страна на британски фирми за инвестиции и работа в България. Сериозни инвестиции напоследък бяха направени от фирми като „Мелроуз Рисорсиз“, „Юнайтед Ютилитиз“, ESAB, „Вектор мениджмънт“ и „Тишман мениджмънт“. Британските инвестиции през 2008 г. спаднаха в сравнение с 2007 г., но Великобритания продължава да държи позиции сред водещите чуждестранни инвеститори с над 570 милиона евро (съгласно предварителни данни на Българската народна банка). Секторът на недвижимите имоти определено претърпя тежък удар, но инвеститорите в реалната икономика – както в производството, така и в услугите – все още се интересуват от предимствата, които предлага България, дори при сегашния икономически климат. Секторите, които са подкрепени с финансиране от ЕС, като околна среда и инфраструктура например, ще предлагат нови възможности, които ще балансират негативния ефект от забавянето на икономиката. - Има ли интереси от страна на британски фирми за инвестиции във възобновяема енергия в България? Могат ли новите източници да заместят традиционно добиваната енергия, без да се увеличат цените за потребителите (както знаете, това е проблем за България)? - Европейският съюз е поел ангажимент за производство на нарастващо количество енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Правилно е да се стремим да увеличаваме енергийния си микс – последните проблеми с газа в България служат като сериозно предупреждение за рисковете, когато се разчита силно на единствен източник на доставки. Може да се спори дали България е най-добре поставената държава - членка на ЕС, която да се възползва от разширяването на използването на ВЕИ. България и сега произвежда значителни количества енергия от ВЕЦ и има добър потенциал да развие производството от биомаса, на геотермична, вятърна и слънчева енергия. Ние активно рекламираме този потенциал и възможностите, които дава той за британските фирми. Наблюдаваме и растящ интерес сред британските фирми от сектора, особено в областта на вятърната енергия и добиването на енергия от преработка на отпадъци. Техният експертен опит може да бъде от полза за България – това са връзки, от които всички печелят и които ние насърчаваме и подкрепяме. Но трябва също да бъдем реалисти: различните, по-чисти източници за производство на енергия е малко вероятно да бъдат по-евтини от съществуващите, изхвърлящи въглеродни емисии източници, и потребителите вероятно ще са изправени пред повишени енергийни разходи. Обаче, ако не предприемем действия сега, разходите в бъдеще е много вероятно да бъдат още по-високи предвид социалните разходи и разходите, свързани с околната среда, както и по-високите цени на горивата. - Каква е позицията на Великобритания относно разширяването на ЕС към Източна Европа? - Разширяването беше един от най-ярките примери за успех на ЕС. Великобритания винаги е била лидер в разширяването и беше един от най-силните поддръжници за приемането на България. Днес Великобритания и България споделят възгледа, че по-нататъшното разширяване към страните от Западните Балкани и Турция е стратегически приоритет. Страните трябва да са присъединяват само когато са изпълнили необходимите критерии – ние сме „за” условията и „за” разширяването. Великобритания няма да подкрепи фиксиран план-график за разширяване: ходът на преговорите трябва да зависи от хода на реформите. Но поддържането на ясна перспектива за членство е от изключително значение за помощ и насърчаване на страните кандидатки за продължаване на процеса на реформите. Интервюто взе Рая Атанасова