Моника Стоянова Нерегламентираното частично саниране на сгради трябва да бъде премахнато, тъй като има редица негативни последици, каза Ангел Минев, изпълнителен директор на Асоциацията за реновиране на етажната собственост (АРЕС) по време на конференция за положителните и отрицателните страни на частичното обновяване. По думите му това ще стане, ако се направят необходимите промени в Закона за устройство на територията. Според Минев за разлика от пълното обновяване частичното не оправдава напълно вложените инвестиции. „Не всеки може да си позволи цялостно обновяване на жилището и затова голяма част от хората прибягват до саниране на парче“, каза Стефан Кинарев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Той допълни, че този тип частично обновяване на жилищата е опит всеки да се спаси самостоятелно. По думите на Кинарев институциите не са успели да си свършат работата и да убедят хората, че сградите трябва да се санират цялостно. „Рано или късно и българите ще започнат да обновяват жилищата си така, както се прави в цяла Европа. Причината за това са постоянно нарастващите цени на енергоносителите“, категоричен беше Кинаров. Внимание трябва да се обърне и на старите градски сгради, които се нуждаят от незабавна реконструкция. На много места състоянието на сградите е толкова лошо, че цялостното реновиране може да достигне до 40% от общата цена. Други сгради пък трябва да бъдат изцяло освобождавани, за да може да се санират. „Това в България няма как да стане, защото между 40 и 50% от хората в тези сгради са пенсионери и няма къде да отидат“, каза още Кинарев. „Временното изселване е уредено добре в Германия“, каза арх. Валентин Димитров от Агенцията по енергийна ефективност. Жителите на сградата се настанят в луксозни бунгала. Ако хората са социално слаби, инвеститорът санира за собствена сметка, а си връща вложенията от договорираните ползи.