Таско Ерменков е завършил специалност международни икономически отношения в Московския институт за международни отношения. Работил е във външнотърговски фирми и в държавната администрация като координатор на инфраструктурни проекти, финансирани от външни организации. Изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност от юни 2003 г. - Г-н Ерменков, в условията на криза банките помагат ли на бизнеса за намаляване използването на енергия? - Определено помагат. Още утре (бел ред. - днес) Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ ще представи ново продължение на линията си за финансиране на малки и средни предприятия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Няма проблеми с финансирането на подобни проекти. Нещо повече - в момента се опитваме да намерим начин за капитализиране на фонда за енергийна ефективност. Така ще може да се продължи финансирането на проекти, защото се оказа, че това е успешен инструмент и досега няма нито един лош кредит по схемата. Но финансовият ресурс вече се изчерпи и трябва се търсят варианти за попълването му, за да продължи да функционира. - Колко пари ще се търсят за финансиране на схемата? - Нямам представа. То не е искане, а е въпрос на събиране на средства. Ние не можем да търсим някой да ни дава пари насила и това е въпрос на пазарен механизъм. И на интерес на тези, които искат да участват в управлението на фонда. Дарители в него имат такава възможност. Но по-важното е, че институционално нещата сега се укрепват от гледна точка на това, че директивата на ЕС за енергийната ефективност от 2006 г. е изцяло транспонирана в българското законодателство. На последното заседание на Министерския съвет бе приета и наредбата за методиката по индикативните цели по Закона за енергийна ефективност. Така че оттук нататък всеки, който е задължено по закона лице, ще знае какво трябва да изпълнява и какви са му ангажиментите към държавата. - Какви са индикативните цели сега? - Целта, поставена ни от ЕС до 2016 г., е 9% намаление на енергийната интензивност. За база се използва средното потребление за периода 2001 – 2005 г. Това са около 630 хил. т нефтен еквивалент, които трябва да спестим. Равномерно до 2016 г. трябва с по 1% да се подобрява енергийната ефективност. Междинните цели дотогава не са показател, а ни служат за ориентир, като целта е да се постигне договореното до 2016 г. Когато говорим за намаляване на енергийната интензивност, това не означава, че ще намалим потреблението на енергия. Означава, че ще се намали консумацията за единица БВП, но се надявам, че дори в условията на криза ще имаме прираст на БВП, от една страна. От друга страна, след кризата пак ще преминем на устойчивите темпове на развитие на икономиката с около 6-7% годишен прираст. На практика това, към което се стремим, е не енергийното потребление да следва ръста на БВП, а да има отстояване. Тоест, ако брутният вътрешен продукт се повишава с 6%, то енергийното потребление да не се повишава с повече от 1,5-2%. Трябва да се разширява ножицата между потреблението и произведената продукция с това потребление. От тази гледна точка ние не можем да кажем, че ще съкратим изцяло вноса на първични енергийни ресурси. Затова тук се включват и възобновяемите енергийни източници. Те са местни суровини и позволяват разнообразие на енергийния микс. От друга страна, дават възможност за децентрализирано енергийно снабдяване. В съвременния свят да се говори за енергийна независимост е малко екзотично, защото няма държава или община, която да е напълно независима. Примерът на немската община Гелзенкирхен в това отношение е повече пример за енергийна взаимозависимост. Аз така бих го нарекъл това. Но ако говорим какво ще се постигне по този начин, то това е точно енергийна сигурност. Тоест ще бъде минимизиран рискът от сривове в енергийната система на една държава. Разбира се, не може да се разчита само на енергийна ефективност и на възобновяеми енергийни източници. Трябва да говорим и за диверсификация на видовете първична енергия и диверсификация на източниците и трасетата, по които идва тя. Трябва да се направи оптимален микс от източниците на енергийни ресурси, което да ни позволи да постигнем европейските си ангажименти, от една страна. От друга страна, това трябва да бъде направено на социално поносима цена, за да могат хората в крайна сметка да живеят не само за да си плащат електричеството и топлинната енергия, но да задоволяват и други свои нужди. - Индустрията продължава ли да е най-малко ефективна при производството на продукция? - 34% е делът на индустрията в крайното енергийно потребление. Тя е с най-голям дял, а след нея са транспортът и домакинствата. Положението с транспорта е много тревожно не само у нас, но и в Европа и света като цяло. Ако с такива темпове се развива секторът, нищо чудно в скоро време да излезе на първо място по потребление на енергия. При транспорта енергийната интензивност изпреварва ръста на БВП, там се харчи и продължава да се харчи повече, отколкото се произвежда. На първо място, при индустрията трябва да се идентифицират проблемите, които съществуват, и да се вземат мерки за намаляване на потреблението на енергия за сметка на произведената продукция. Един от тези начини е замяната на технологичните линии, подобряване на енергийното управление и на енергоснабдяването. Най-неефективният начин за употреба на енергията е за производство на топлина. Тоест там, където може, тя да бъде заменена с други източници и газифициране, там би било най-успешно подобряването на енергийната ефективност. Разбира се, и употребата на възобновяеми енергийни източници и употребата на биомасата и водата като източник е важно да се използват, защото цената им е най-достъпна в социален план. Тук затова използваме опита на австрийската Агенция за енергийна ефективност. Апропо вече сме го използвали. Изградената централа на биомаса в Ихтиман стана след споразумение на нашата агенция с провинция Каринтия, подписано преди 4 години. Централата там използва австрийския опит. Сега се правят проучвания за изграждане на такива централи в смолянски и други родопски общини. Проекти се изготвят и в районите на Благоевград, Сандански и Петрич. - Какви усилия трябва да положим за подобряване на енергийната ефективност? - Когато говорим за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, ние всъщност говорим за основата на устойчивото развитие. Трябва по такъв начин да се използват природните ресурси, за да могат да се задоволяват потребностите не само на днешното поколение, но и на бъдещите. Подобно използване е възможно само ако ние се отнасяме с грижа към ресурсите, с които разполага планетата ни. Защото, ако цялото население на Земята започне да потребява енергия, колкото използват развитите страни сега, на нас ще ни трябват три планети с такива енергийни ресурси, за да задоволим потребностите си. Ясно е, че това няма как да стане и затова трябва да бъдем по-умерени – тоест устойчивото развитие като прогрес на човечеството е не да ползваме по-малко енергия, а да я използваме по-добре. Това трябва да бъде в основата на политиката и на отделните държави, и на междудържавните организации като цяло. За България този въпрос е още по-важен, защото 6 млрд. евро от външнотърговския ни дефицит се формират от вноса на първични енергийни източници – основно течни горива. Тези пари биха могли да бъдат използвани значително по-добре за по-добро развитие на държавата и за по-висок жизнен стандарт. Но това е въпрос само ако ние положим усилия за по-добра енергийна ефективност, за повече производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и всичко това - в енергийния баланс, пречупено през социалното развитие на държавата и социалната поносимост на проектите. Това всъщност е и политиката, която страната ни се опитва да провежда, а това е и перспективата, която ни очаква. Целите, който сме си заложили съгласно изискванията на ЕС за 2020 г., могат да бъдат постигнати само чрез съвместните усилия на държавата, обществото и неправителствените организации и всеки отделен гражданин. Трябва да се поучим от това, което правим сега - с по-малко да се опитаме да правим повече и да преминем към написаното в Зелената книга на Европа. И тогава можем да говорим, че имаме успешно развитие. Само държавата обаче не може да направи това. Трябва да бъде с помощта на неправителствените организации, с взаимодействие с международните организации, с които имаме добри отношения. Трябва и гражданското общество да се включи. Общество, което е осъзнало необходимостта да се отнася разумно към енергията. Интервюто взе Георги Велев