Андре Гриби, управляващ партньор на „Кол&Партнер“, София: В България няма координация за развитието на туризма

- Г-н Гриби, как се развива консултантският бизнес в Европа по време на криза? - Бизнесът в страните от Централна Европа се развива много добре, търсят се все повече консултантски услуги в туризма. „Кол&Партнер“ например отбеляза през миналата година най-голям ръст на печалбата, откакто е на пазара.
Андре Гриби е швейцарец. Преди да стане управляващ партньор на австрийската консултантска фирма „Кол&Партнер“ в София той е собственик на „Суис Туризъм Мениджмънт“ ЕООД- София. В края на миналата година двете дружества се сливат и той поема франчайза на „Кол& Партнер“ за България и за Швейцария. Негов е и единственият у нас швейцарски ресторант „Chalet Suisse”- София. - Г-н Гриби, как се развива консултантският бизнес в Европа по време на криза? - Бизнесът в страните от Централна Европа се развива много добре, търсят се все повече консултантски услуги в туризма. „Кол&Партнер“ например отбеляза през миналата година най-голям ръст на печалбата, откакто е на пазара. В Австрия тя се увеличи с 20% в сравнение с 2007 г. В Германия ситуацията е почти идентична. Колкото по на юг отиваме обаче, нещата стоят по друг начин. В България хората искат да спестят пари от консултантски услуги, вероятно заради липсата на средства. - Трудно ли навлизат тези услуги в България? - Трудно е. Компанията е нова за страната, но аз съм от три години в България. Имате огромен потенциал за развитие на туризъм. Но има и много лоши примери. Българският туризъм е пример за това как не трябва да правим нещата - Банско, курортите по Черноморието... Грешките се допускат основно поради липсата на координация между публичния и частния сектор. В бранша има прекалено много организации, които не си сътрудничат. Липсва координация и между големия и малкия бизнес. Затова не се постигат качествени резултати. Членовете на всяка организация са големи индивидуалисти и се интересуват по-скоро от частния бизнес, отколкото от общата цел за развитие на туризма. - Прогнозирате спад на приходите от туризма в Европа от около 30%, защо смятате, че България може да не бъде засегната? - Най-важно е съотношението между качество и цена на услугата. Трябва да се повиши възможността българите да пътуват в България. Важно е качеството, защото иначе хората могат да отидат на почивка в Гърция, а това не помага на туризма в България. Очаква се, че хората няма да почиват навън и ще го правят в собствената си страна. В Швейцария и Австрия хората ще направят същото. Миналата седмица например в Швейцария правителството одобри допълнителен бюджет от 2 млн. евро за реклама на вътрешния пазар. Добрият и не много скъп маркетинг е ключа към всичко. Клиентът прави най-добрата реклама. Бизнесът обаче не помага на българския турист. Винаги, когато си тръгвам от някой хотел, нямам чувството, че ще се върна обратно. Не искат моя имейл адрес, не се опитват да ме задържат. А най-евтиното е да останеш в контакт с твоя клиент. Освен това е важно да знаеш кого искаш да привлечеш. Ако искаш чуждестранните туристи, трябва да имаш нужните контакти. Всеки отделен хотел не може да си позволи това. Затова трябва да работят заедно и някой да координира маркетинговата дейност. Всъщност природата е голямото предимство на България. Не с петзвездни хотели може да се привлекат туристи. Трябва да се запази автентичността, те си имат лукс вкъщи. - Ще има ли много фалити на хотели? - Да. Стотици дори. Сега са много и ще стават все повече тази година. В момента навсякъде има такъв проблем заради кризата. Ако успеят да направят баланс между цената и качеството, ще оцелеят много по-лесно. Но със сигурност проблемът ще бъде по-голям за България, отколкото в Швейцария например, заради липсата на баланс. Ако сравняваме с по-близки до България пазари, в Румъния и Унгария ги има същите тенденции. Туризмът за България е много по-важен, отколкото за Румъния. В Унгария стандартът е много по-висок отколкото в Румъния и България и с все още много потенциал. - Основната идея на компанията ви е да консултира усвояването на европейските средства. Ще могат ли общините да се справят? - Разбира се. Необходимо е да се изготвят мастер планове за развитието на туризма в общините. Нашата задача тук е да бъдем нещо като ръководители на проектите и да пренасяме ноу-хау. Целта е да се съчетае регионалното развитие на туризма с българската култура и природа. Все още сме съвсем в началото. Ще се фокусираме в региони, одобрени за кандидатстване по програмата за „Регионално развитие“, която включва получаване на европейски пари за развитие на туризма. По тази програма ще бъдат отпуснати около 148 млн. евро. Всички общини по програмата трябва да имат такъв план. В противен случай няма да им бъдат отпуснати средства. Има обаче много общини, които имат проблеми с финансирането. - Какви са възможните решения? - Те могат да финансират изработването на тези планове по програма ФЛАГ. Тя покрива точно този проблем, предоставяйки нисколихвен кредит. Но все още нямаме поглед върху нея. Така общините ще могат да направят своя план и впоследствие да реализират проектите си. Европейските проекти представляват само 10% от всички, които „Кол&Партнер“ осъществява. ЕС не инвестира в региони, които са развити в туристическо отношение. През последната година направихме мастер план за цялата провинция Баден-Вюртемберг в Германия, която е с близо 8 млн. души население. В подобен план се включват първо ресурсите и атракциите, с които дестинацията разполага. След това се обръща внимание на това какво трябва да има в този регион и на маркетинговата част. Накрая се прави заключение какво трябва да има в този регион - дали повече хотели или места за къмпинг например. Имаме екип, който се занимава само с атракциите. Този екип от хора например би могъл да реши какви видове атракции могат да се направят на Витоша, за да стане тя по-привлекателна. Ние всъщност освен изготвянето на плана може да помогнем в неговото изпълнение. Когато има готов план, може да се кандидатства с проекти за европейски пари, но винаги се търсят и частни инвеститори. Интервюто взе Рая Атанасова

Станете почитател на Класа