Зденка Тодорова е известна правозащитничка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Родена е в Цариброд, където завършва средното си образование на български език. След това завършва българска филология във Филологическия факултет в Белград, работи известно време като журналист и преводач в списанието „Мост” в Ниш.През 1990 г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия, а през 1997 г. създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини– Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия. 

Автор е на седем книги, две от които - поезия, на два документални филма за историческото наследство в Цариброд и на стотици статии, касаещи правата и историческото наследство на българите в Сърбия. Води и свое предаване по телевизия СКАТ.

Зденка Тодорова е сред най-добрите анализатори на българо-сръбското задкулисие през последните двадесет години, от което най-потърпевшо се оказа, че е българското национално малцинство. 

- Зденка, ти си един от най-добрите познавачи на Сърбия, на балканските проблеми и, разбира се, на проблемите на българите в западните покрайнини. На 16 октомври руският президент Владимир Путин посети Белград. Отрази ли се тази визита на съдбата, на статуса, на сделките най-вече в бивша Югославия на най-известния българин, който пребивава със заповед за арест от Интерпол в сръбската столица – шефа на КТБ Цветан Василев, който теоретично би трябвало да е екстрадиран в България.
- Когато чета анализите на сръбски, хърватски и черногорски журналисти, намирам много интересни факти, които тук се подминават. 
Например сръбският президент Томислав Николич целуна три пъти Путин – това е т.нар. сръбско тройнство, те вдигат и три пръста за победа вместо два. До такава степен коленичеха пред него, че поведението на сръбските политици беше срамно и унизително. 
Най-интересното беше, когато слънцето изгря след дъжда. Преди пристигането на Путин валеше, а когато той слезе от колата, веднага изгря слънце. 

Според най-нова информация от медиите България е инвестирала в Сърбия 110 млн. евро. България се намира на 10-о място по инвестиции, което е сериозно.

- Този радостен на първо четене факт по никакъв начин не се отрази на българската икономика, а, предполагам, и на сръбската. Защо?
- Да, не се отрази. Ако следваме фактологията обаче, тези „инвеститори” са купили 28 фирми. По едно време се говореше, че и Ковачки е имал бизнес интереси в Сърбия, искал е да купува, 

даже някои от хората му там бяха арестувани 

за неспазване на договорките...

- ... и...?
- ... бяха освободени после /смях/. Въртят се едни пари, но това остава „без отзвук” за българската икономика. 

На 10 февруари 2014 г. сръбският президент Томислав Николич, бивш съратник на Воислав Шешел, посещава фабриката за производство на стъкло в Парачин – прочутата „Парачинска стаклара”, както я наричат сърбите. Една от най-значимите и най-успешно реализирани български инвестиции в Сърбия. Фабриката е открита още през 1907. Значи, е с традиции. При вълната на съмнителни приватизации в Сърбия, както и в България, тя се запази. Можеха да я продадат на много инвеститори, но те я продадоха на българския инвеститор Цветан Василев, високопоставен бизнесмен и банкер, а и тогава още не се беше случил скандалът с КТБ. 

Писа се, че фабриката е купена за 35 млн. евро и че след това в нея са инвестирани още 150 милиона евро. Така Василев стана много популярен в Сърбия, защото даде поминък, работни места на сръбски граждани в Парачин... 

Доскоро фабриката беше издигана на пиедестал, но след заповедта за ареста на Цветан Василев започна да се говори, че трябва да бъде продавана на парче. 

Най-интересно разкритие обаче направи сръбският вестник “БЛИЦ”, който разкри, че съветниците на президента - Павле Башич и Предраг Милкич, са закриляли най-богатия българин – Цветан Василев. Президентът отива на откриването на фабриката в Парачин, а медиите пишат, че с това посещение, което не се среща почти никъде в света, той показва политическия чадър над Василев. По-късно президентът се оправда, че не знаел за какъв бизнесмен става дума, че просто бил поканен и понеже в Сърбия най-често се купуват такива фабрики, той отива там и се показва като политик, загрижен за съдбата на хората. 

Още през 2012 г. обаче се разкри, че банкерът планирал да купува в Сърбия и банка. 

Но понеже след разписания бюлетин от Интерпол за издирване на Василев, за когото не се знае точно къде е – дали в Парачин, където е фабриката, дали в Белград, говори се, че пребивавал в луксозен хотел в Белград, стигаме до скандала и търсенето на „българската връзка” на президентските съветници. 

От началото на 2014 г. в Сърбия са арестувани общо 110 души /от всякакви националности/ с разписан бюлетин от Интерпол, и сърбите казват: ето, ние ги предаваме, но за Цветан Василев не се говори нищо. Отива в съда, явява се, твърди се, че искал сръбско гражданство, после се отказал, но става ясно, че 

бизнесът, капиталът, интересите на Цветан Василев са много преплетени с полицията, със съда... 

Единственото, което може да помогне в цялата тази бъркотия, е натискът на Европейската комисия, за да се види колко честни или нечестни са сделките, които сръбската страна е подписвала с определени бизнесмени, в случая с Цветан Василев. Ситуацията е много деликатна за сръбските власти, но след посещението на Путин темата някак замлъкна, заглъхна. 
Не присъства толкова в сръбските медии. 

- Връзката между двете събития обаче е много ясна!
- Няма как да не е така, защото аз попаднах на много интересна статия в един от най-авторитетните хърватски вестници, в която пише, че Цветан Василев искал да разшири бизнеса си и в Хърватия. Имал намерението да купи заедно с руската ВТБ клонове на Хипо банка. 
Интересното е, че ВТБ е отпуснала на известната словенска фирма за бяла техника „Горенье” кредит от 72 млн. евро, както и обещаните 76 млн. евро на президента на република Сръбска в Босна и Херцеговина, краен националист, с когото дори сръбските управляващи намалиха контактите си напоследък. 
Същото издание споменава още, че 

Цветан Василев е имал големи интереси заедно с руснаците на Балканите и в Югоизточна Европа 

Предполагам, че става въпрос за републиките от бивша Югославия.

Споменава се и, че Василев възнамерявал да инвестира в сръбските въглищни мини, както и в построяването на нови мощности в енергетиката за производство на ток - в ТЕЦ-овете, които работят с въглища. Според хърватски сайт става въпрос за инвестиции в размер на 1 млрд. долара!

Заради офертата на българския банкер чешките инвеститори били изтласкани от Сърбия, след като вече е била сключена сделката с тях. Ще се види кой ще дойде, разбира се, след него, тъй като мястото е свободно...

- ... и стратегическо, като сега няма да се задълбочаваме в обяснения по какви точно параметри, само ще уточним, че който държи ключа към енергетиката на дадена страна, държи и ключа за нейната икономика и за военната й промишленост. 
- Сръбските управляващи повтарят като папагали: ето, ние спазваме всички европейски права, всички европейски изисквания! Няма такова нещо. 

Задкулисието, за което се говори в България, е същото в Сърбия. 

Само че там се получава впечатлението, че политиците застават пред народа. На сръбския премиер такава му е политиката – всичко да споделя с народа. А всъщност нелицеприятната истина се показва само от някои независими сайтове и медии.

Всичко – бизнес, банки, енергетика, е толкова преплетено между Сърбия и България още от време на югоембаргото, че сега процесът продължава, ако мога така да се изразя, на „нов етап”. 

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА