Около 40 на сто от занаятчийските фирми са в сивия сектор. В момента на финансова и икономическа криза като настоящата обаче фирмите в бранша оцеляват. Това каза Тодор Стоянов, председател на настоятелството на Националната занаятчийска камара, цитиран от БТА. Като причина за това оцеляване Стоянов посочи съпротивлението и процесите на самоопазване. Условията на висококонкурентна среда, в каквато браншът постоянно се намира, са го научили да се справя с подобни ситуации, добави той. Стоянов не можа да уточни колко от занаятчийските фирми все пак са фалирали, но липсата на очевидни права, по думите му, както и на достъп до европейските фондове е потенциална заплаха. Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров предложи промяна в поведението на всички държавни институции за решаване на проблемите. Сред предизвикателствата пред сектора той изброи - голямото разнообразие на интереси сред малките и средни предприятия, ниското равнище на синдикално представяне в тях и най-вече в микропредприятията, както и сивата икономика. По думите на Лазаров значителна част от фирмите, които са част от сивия сектор, са преобладаващо малки и микропредприятия. Малките и средни предприятия според Лазаров по-лесно се адаптират към променящите се условия. Андреа Бенаси, генерален секретар на Европейски съюз на занаятчиите на малките и средни предприятия, отчете, че в европейското законодателство дефиницията за малки и средни предприятия е количествена, некачествена и че липсва дефиниция за занаят. Средният брой заети лица на предприятие е 2,8 на сто, а 92 на сто от предприятията имат по-малко от десет работници. Бенаси посочи, че ръководената от него организация има 87 членове, които пряко или непряко представляват почти 13 млн. предприятия от общо 27 млн. предприятия. Те са работодатели на общо 55 млн. заети лица.