Маргарита Димитрова Има реална възможност преходният период за българското мляко да бъде удължен с 18 месеца, научи „Класа“. Ясен сигнал, че страната ни има шанс да се пребори за отсрочка в сектора „Мляко“, е дала Андрула Василиу, европейски комисар по здравеопазването, която беше на посещение у нас на 18 и 19 март т.г. В срещата освен представители на генералната дирекция са участвали министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, заместничката му Светла Бъчварова, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба д-р Йордан Войнов, ръководството на Националната асоциация на млекопреработвателите /НАМ/. Според договора за присъединяване след края на тази година мандрите нямат право да изкупуват краве мляко, което не отговаря на европейските норми за качество. Но това е около 70% от цялата суровина, която се произвежда у нас. „Поставихме като сериозен проблем изтичането на преходния период в края на тази година. По време на срещата обяснихме, че България е страна с полупланински и планински райони, с екстензивно животновъдство, а фермите с по две-три животни са масовият случай. Казахме също, че ако не се предприеме някакво решение, рискуваме след 1 януари 2010 година да бъдат ликвидирани повече от 220 000 животни. Смятам, че бяхме добре разбрани“, коментира пред „Класа“ шефът на НВМС д-р Йордан Войнов. До края на август българската страна ще подготви доклад, в който ще опише състоянието на българското животновъдство и през септември -октомври ще се вземе решение, допълни д-р Войнов. „Към Генерална дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" е структуриран Комитет по хранителна верига. В него влизат 27 представители на страните членки, които ще обсъдят предложението за удължаване на преходния период за суровото краве мляко“, обясни Диляна Славова, изпълнителен директор на НАМ. Според нея българската страна трябва да представи много строги разчети и план за действие през тази година и половина. Трябва да докажем, че ще се подобри качеството на българското краве мляко, така че то да отговаря на европейските стандарти. Въпрос на преговори е сега какво ще успее да защити българската страна. „Нашето предложение е неотговарящото по качество мляко на малките ферми да се преработва на сирена и кашкавали с дълъг срок на зреене – над 60 дена. Това е допустимо от регламент 853“, обясни Диляна Славова. Но през въпросните 18 месеца задължително трябва да защитим национална мярка за продуктите от планинските райони, а за Родопите да се приемат правила на Алпийската и Карпатската конвенция, обобщи Диляна Славова. Животновъди пак стягат протести Животновъди от страната готвят протестен поход с животни към столицата дни преди изборите за национален парламент у нас. Целта е да провалят избирателния процес, защото държавата не решава проблемите в сектора. Тази крайна мярка ще предприемат фермерите, ако в близките месеци няма някакви положителни промени на тежката им ситуация. „Няма повече какво да губим“, заяви Танчо Колев, член на УС на регионалната асоциация на млекопроизводителите от Стара Загора. Причината за недоволството на фермерите са драстично падналите изкупни цени на млякото. Председателят на Националната асоциация на млекопроизводителите Андриан Цаконски пък съобщи, че аграрното министерство е заменило 1500 дка земеделска земя във Враца за 25 дка ливади от село Нефела. Според Цаконски заменените земи са собственост на Димитър Зоров. Самият Зоров, който е собственик и на млекопреработвателното предприятие „Пършевица” и председател на Млечния борд, по-късно обясни, че 25 дка е предоставил на земеделското министерство само от Врачанско. Освен тях aрговедомството е получило и площи от землищата на община Видин, община Димово, община Ружинци и други.