Йордан Йорданов е завършил Московския институт по енергетика през 1976 г. Специалността му е атомни централи, а по професия е инженер топлофизик. Започнал е работа в АЕЦ „Козлодуй” през 1976 г. като оператор на втори блок. През 2000-2001 г. е изпълнителен директор на централата. В момента е собственик на консултантска агенция, която работи в областта на ядрената енергетиката. - Г-н Йорданов възможно ли е да получим нови компенсации за спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй” и реалистични ли са нашите искания по въпроса? - Краткият отговор е да, възможно е. И е реалистично, защото нашата помощ е до 2009 г., а при другите страни с аналогични случаи е до 2011 г. Така че логично бе да се поискат помощи да има до 2013 г. Въпреки че и в този случай помощтa ще бъде малка, тъй като закриването на реакторите е доста дълъг и сложен процес и изисква доста пари. - Реалистична ли е сумата, която сме поискали? - За периода до 2013 г. е реалистична, но след това пак ще трябва да се искат пари. Горе-долу закриването на работили реактори се равнява като време на техния период на работа. Стойността за закриването е приблизително равна на стойността, за която са били построени. Например, ако са били построени за 1 млрд. евро, то за закриване са нужни още толкова. Ако получим 800 млн. евро през 2013 г., то тази сума изглежда добра като компенсация. - Парите за закриване на реакторите не отиват ли за друга дейност, а не за закриване на реакторите? - Тези суми не постъпват конкретно в АЕЦ “Козлодуй”, много малка част отива за там. Останалата част се насочва за енергийна ефективност, за прокарване на тръбопроводи, газификация и за намаляване на енергийната интензивност. - Да разбираме ли, че щом искаме пари, изцяло отпадна идеята за рестартиране на блоковете като например IV блок? - Идеята, която се възприе от правителството на Симеон Сакскобурготски, за получаване на компенсации за по-ранното затваряне на четирите реактора, е идея, която предвижда окончателно спиране. Имаше и мисля, че все още има възможност за рестарт на блоковете заради възникналата от средата на м.г. финансова и икономическа криза в света, която виждаме, че засяга изключително тежко и България. В тази връзка съгласно условията ни за присъединяване към ЕС можеше да поискаме от Брюксел отваряне на блоковете. Това можеше да стане, ако притежавахме добра стратегия за развитие на енергетиката. В момента страната ни няма такава стратегия, официално приета от Народното събрание, има само разработена такава. Но ако имаше план, който да показва енергийното състояние на България и региона и в условията на финансово-икономическа криза, можеше да се поиска рестартирането на III и IV реактор. С условието за тези блокове да се закупи свежо ядрено гориво. И тогава те да работят толкова време, колкото е необходимо, и в АЕЦ „Козлодуй” да се направи заместваща мощност на двата блока със собствени средства. VII блок, например, може да се направи за 5-7 години с около 100-150 млн. евро годишно – точно колкото ще бъде и печалбата от производството на двата малки блока. В момента нашият пазар е задоволен и произведената електроенергия ще се продава на свободния пазар. А със спечелените пари може да бъде построена заместваща мощност, тъй като единствената реална алтернатива сега е продължаващото изграждане на блокове VII и VIII на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. - Защо това не беше направено преди години? - Това беше идеята, когато аз бях директор на централата. Трети реактор да се спре, когато се пусне седми, а четвърти реактор - когато е готов осми блок. Ние работехме по този план. Но той бе променен, когато дойде царското правителство на власт и реши да строи АЕЦ „Белене”. Този план обаче все още може да бъде задействан от правителството на България, като доста удачно беше, когато Русия спря кранчето през януари и когато се случиха събитията по българо-гръцката граница. Икономическата криза не се знае докъде ще се задълбочи. Ако беше направи един анализ, който бързо да бъде представен пред ЕС, това щеше да е реален план за рестартиране на малките блокове. Сега обаче с течение на времето планът става все по-нереален. И както виждам, това правителство се съгласи на получаването на още компенсации за периода 2009-2013 г., което автоматично означава, че се забравя за повторното пускане на двата реактора. - Остава ли тогава идеята за строителство на VII блок в АЕЦ „Козлодуй”? - 800 млн. евро могат да се използват точно за строителството на този реактор, така че ето откъде могат да дойдат парите. Така е и при румънците, които сега строят III и IV блок на тяхната АЕЦ „Черна вода”. - А тези 800 млн. евро за блокове, използващи руска технология, ли ще бъдат? - Въпросът в случая не е толкова до технологията, колкото до ядреното гориво. И понеже диверсификацията е задължителен елемент в българо-европейските отношения, трябва тези реактори, които ще бъдат построени, да могат да работят и на друг вид ядрено гориво освен руското, например това на американската компания „Уестингхаус”. Това важи и за реакторите на АЕЦ „Белене”. По подобен начин е направена и чешката централа АЕЦ „Темелин” – така винаги имаш алтернатива. - Вече се появиха информации, че има възможност страната ни да загуби контролния 51-процентен пакет от акции в АЕЦ „Белене“. Смятате ли, че това е възможно, както е казал един ваш колега, също бивш шеф на централата? - Аз смятам, че там вече играта е загубена, предварително загубена. Още когато се правеха плановете, трябва да напомня, че търгът беше направен при условие, че ще се използва построеното и ще се използва наличното оборудване. След това неизвестно защо след търга и в нарушение на правилата му се реши оборудването да бъде продадено обратно на Русия на много по-ниска стойност и построеното да бъде разрушено. Демонтажът струва над 100 млн. лв. и е за сметка на НЕК. То е извън проекта. Това удължава предварително заложените срокове, което означава оскъпяване и на самия проект. И както твърдяхме тогава, тези 4 млрд. евро, за колкото беше спечелен търгът, вече са 8 млрд. евро. Аз не виждам кой реален инвеститор ще задели тези пари и по какъв начин той ще си получи парите. Строител на атомна централа може да бъде само една много мощна държава или държава с централизирана икономика. Ние не сме нито едно от двете, така че казусът за АЕЦ „Белене” за мен засега е загубен. - В руския бюджет има заделени 3.7 млрд. евро за проекта „Белене”. Смятате ли, че въпреки кризата Русия още пази тези пари и може да ги даде за централата? Вчера министър Петър Димитров съобщи, че страната ни води преговори за отпускане на кредит от Москва? - Сега Русия е в огромна криза и мисля, че няма да си позволи този лукс да извади такива пари. Но основният въпрос е дали България може да си позволи това и да вземе такъв огромен кредит. Този заем трябва да бъде държавно обезпечен и ще трябва доста години да се изплаща. Получава се така, че една централа ще трябва да се изплаща дори след като тя бъде затворена. Това е нежелано за нашата държава. - По този начин проектът „Белене” не става ли повече политически, отколкото икономически? - Аз пак ще се върна на въпроса за енергийната стратегия. В момента ние строим централи на вода, вятър, биомаса и слънце. Ще пускаме нови централи на въглища и на природен газ и правим АЕЦ. Знае ли някой колко мощностите има, каква е себестойността и на каква цена ще се продава тази енергия. Някъде в енергийната стратегия разписано ли е това? Всеки трябва да си прави сметката, защото всеки инвеститор иска да си върне час по-скоро парите и да започне да печели. Тук не може да се прецени точно каква ще бъде ситуацията в дадения случай. Това е големият въпрос – липсата на стратегия поражда неопределеност и оттам вече държавата не може да регулира този енергиен пазар. Другият проблем е липсата на енергийна борса – липса на пазар. Ако има пазар, то той ще покаже дали има нужда от строителство на нови мощности. Третият въпрос е либерализацията, която е само на книга засега. На практика само привилегировани търговци на ток могат да продават. Когато ти нямаш борса и нямаш пазар, не можеш да определяш нуждите. Така не може да се ориентират инвеститорите. И не се знае всеки, който строи нещо, какво ще направи утре. Забелязвам в последно време доста хора, които строят вятърни или фотоволтаични централи - те тръгват да ги продават още на стадий проект. Това означава несигурност. Такъв е и случаят с АЕЦ „Белене”. Ако ние го построим, къде ще продаваме тази енергия? - Има ли пазар за тока от АЕЦ „Белене”? - Бих казал, че няма пазар. Токът от тази централа, ако тя бъде построена в близките 10 години, при сегашните международни цени ще бъде непродаваем, защото цената му е прекалено висока. Това са големи мощности – 2000 мвт. В страната максималното потребление през зимата е 6000-7000 мвт., а през лятото е около 3000 мвт. Доколкото чувам, вече на различни места се правят вятърни централи с обща мощност 2000 мвт., фотоволтаици за общо 1000 мвт. Това са огромни цифри за България. Кой ще я купува тази енергия? - Има ли според вас възможност стратегическият инвеститор на НЕК в АЕЦ „Белене” – немската RWE, да се откаже от участие в проекта? - Доколкото разбирам, вече Electrabel се отказа, а RWE още около година ще проучва възможността дали може да участва с 49% в предприятие „Белене”. Но аз не ги виждам като евентуален притежател на този пакет, защото тези средства, за които се говори – близо 2 млрд. евро, няма да бъдат достатъчни да се построи окончателно АЕЦ „Белене”. С други думи, този анализ, който те правят вече половин година, ще покаже, че за германците не е рентабилно участието им в АЕЦ „Белене”. - Все пак цените на металите падат. Това няма ли да се отрази положително на проекта? - Въпросът не е в цената на металите. Въпросът е в това за колко години ще се построи и за каква цена ще се купува ядреното гориво. Важно е и да се знае дали ще има пазар. Турция строи АЕЦ и Македония строи газови централи, Гърция също. Тогава се пита къде България ще продава тази електроенергия. - Смятате ли, че трябва да се промени енергийната стратегия на страната ни и по какъв начин? - Смятам, че новото правителство, което ще дойде на власт, трябва да се заеме първо с разработването и официалното въвеждане на енергийната стратегия. В нея трябва да се отразят нещата, за които говорихме. Обезателно трябва да има енергийна борса и пазарът трябва да регулира както появата на нови енергоизточници, така и цената на енергията. Интервюто взе Георги Велев