Маргарита Димитрова Виненият бизнес набира сила в последните години. От 1999 г. до сега световното производство се е увеличило с 3,6% и през 2008 г. е достигнало 287 млн. хектолитра. Франция, Италия и Испания държат първите три позиции. В шестицата са още САЩ, Австралия и Аржентина. 100 млрд. долара е световната търговия на вино, толкова е оборотът на козметичната индустрия. Впечатляващо е, че за тези 10 години консумацията на вино в света се е увеличила с 10%, сочи анализът „Новите тенденции във винения бизнес“, представен по време на „Винария 2009“ от инж. Галина Нифору, маркетинг мениджър на „Белведере България“. Франция, Испания и Италия държат 50% от световния износ, сериозни експортни позиции имат Австралия, Чили, САЩ, Германия, Португалия, Аржентина. Най-много вино внасят Германия, Великобритания, САЩ, Холандия, Белгия, Канада, Швейцария, Дания, Швеция, Япония. Забележително е, че консумацията в Съединените щати се е повишила с 22% през последните 10 години. Обратна тенденция се забелязва в страните от Стария свят, например във Франция потреблението се е свило с 9,8%, а в Португалия с 6,1%. Италия – вносител номер едно отвъд Океана Американците държат първото място в света по потребление на вино, на този пазар се правят най-големите продажби като обеми и като стойност. Изводът е, че отвъд Океана не само пият най-големи количества, но и плащат най-високи цени. Там за миналата година са похарчили 26 млрд. долара и са изпили 283 млн. каси. 74% от консумацията се пада на американските вина, 26% е делът на вносните. Забележително е, че младите хора веднага минават на вино, те консумират все по-малко спиртни напитки. Има и още нещо, което би било от полза на българския производител - американецът е любопитен да пробва нови продукти, а доказателство за това е ръстът в потреблението на чуждите вина. Италия е вносител номер едно отвъд Океана. България има потенциал да продава на този голям пазар, казва Галина Нифору, но засега „Белведере“ е единствената група, която заедно с „Катаржина“ изнася роден еликсир там. Разбира се, този голям пазар си има и своите претенции. Американците харесват по-обикновени бутилки с изчистени етикети, на които ясно са отбелязани сортът на гроздето и мястото, където е произведено виното. Купувачът трудно възприема френските объркани и натруфени етикети. Масово се продават вина до 12 долара за бутилка, което също е шанс за българските, които са в границите на 10 долара. 47% от американците на възраст около 30 години предпочитат виното, еликсирът е любимо питие за 37% от 40-годишните и само за 30% от хората, които са прехвърлили 50-те. Американците на по-солидна възраст вероятно още помнят българското вино с доста съмнително качество „Принц Хенри“, което преди години било заляло американския пазар. Новото поколение обаче няма спомени и предразсъдъци и това е шансът на България. Статистиката сочи, че младите жени пият повече вино, отколкото младите мъже. В момента на мода сред дамите са „Шардоне“, „Ризлинг“ и „Совиньон блан“. Всяка държава, която иска да пробие на този огромен пазар, ще трябва да се съобразява с вкусовете там. И още нещо особено - американецът купува продуктите, които е видял в медиите. Затова Испания води много агресивна кампания в Страната на неограничените възможности. Повече от 75 млн. евро отделя европейската държава, за да рекламира своя продукт. България не може да се похвали с подобно нещо. За съжаление не стоим добре на международните пазари. В Англия през 1996 г. сме продали 48 млн. бутилки, а сега по-малко от 5 млн. бутилки, коментира Иван Захариев, консултант на Vintners & Brands. Фирмата внася у нас вина от Аржентина, Южна Африка, Калифорния, Испания, които са своеобразен тест за българската конкуренция. Великобритания купува 1 млрд. и 500 млн. бутилки Избите, които са направени в последните няколко години, са локомотивът на възстановяването на българската винарска индустрия, казва Иван Захариев, който от двадесет години живее във Великобритания и продава българско вино там. Според него качеството на новите български продукти е високо, забелязва се повишено внимание към всеки един детайл. Той твърди, че страната ни е изгубила масовия си пазар и заради лошото маркетиране. Има и чисто икономически причини, например цената на гроздето в един период е достигнала невероятно високи равнища - 1,20 – 1,30 лв. за килограм. За сравнение в Аржентина произвеждат грозде при цена 8 – 10 – 15 доларови цента за килограм. Освен това много строг е държавният контрол върху качеството. Много зависи от политиката на държавата, казва Захариев и припомня, че Франция подкрепя експорта на френските вина във Великобритания с около 20 млн. английски лири годишно. Отделно вината от Бордо, Бургундия и други местности са спонсорирани от регионални организации. Английският пазар е най-големият в света като внос на вино, там купуват годишно 1 млрд. и 500 млн. бутилки годишно от цял свят. Средната цена на бутилка вино е вече над 4 лири, което е продиктувано и от ежегодното увеличение на акциза. Този данък в момента е 1,5 лири за бутилка. Над 78% от вината се продават на цена под 5 лири. Във винарските среди казват, че ако успешно продаваш във Великобритания, ще можеш да продаваш навсякъде. Заради кризата вероятно напоследък се забелязва повишено търсене отново на българските вина. Износ за скандинавските страни и Великобритания от началото на април започва „Ловико“- Сухиндол, съобщи по време на „Винария“ управителят на дружеството Цветелин Братоев. За разлика от германеца англичанинът по-лесно би опитал непознат продукт. Ако българското вино е на една цена с френското, но му хареса повече, ще го купи, без да страда от предразсъдъци. Според Иван Захариев интересни пазари са богатите страни, защото там хората си позволяват да дават повече пари за вино. Интелигентните хора имат повече желание да четат за виното, да се образоват и да опитват различни марки. 80% от българския износ в момента е насочен за руския пазар, макар че и там продажбите са паднали. Според Михаил Любосердов, съветник в посолството на Руската федерация и представител на тяхното министерство на селското стопанство, българският винен износ е намалял с 19,5 млн. л през последните години. Руският пазар условно може да се раздели на две основни групи – големите градове, където има концентрация на богати хора и се консумират скъпи вина с високо качество и на сериозни цени. В останалата част от страната продължават да вървят по-евтини и по-нискокачествени вина с високо съдържание на захар.