- Г-н Маринов, какво е състоянието на българската икономика в момента? Докога може да продължи кризата? - Със сигурност кризата няма да отмине бързо. Вероятно ще се пренесе и в следващата година. Основното, в което се изразява кризата в България, е намаляването на преките чуждестранни инвестиции, което за съжаление ще продължи със сигурност и догодина. Безспорно спадът на износа и на покупателната способност на западноевропейските държави, към които България има експорт, също ще се отразят отрицателно. Оттам пазара на труда ще бъде засегнат с увеличаване на безработицата. Рекордно ниските нива, които бяха постигнати, ще останат в историята. Поне в следващите 2 г. безработицата ще расте. Изпитвам големи съмнения, че многото хора, работещи в областта на строителството, ще успеят да бъдат ангажирани по различни инфраструктурни проекти, каквато е амбицията на правителството. - С колко очаквате да намалеят чуждите инвестиции в страната? Вече разбрахме, че за първите месеци на годината има спад от близо 30%. - Със сигурност ще има чужди инвестиции през годината. Най-малкото и европейските фондове също помагат за привличането им. Не може да се отрече, че се правят усилия да се задвижат инфраструктурни проекти, които са изоставали с години. От значение са и предстоящите избори. А техният изход ще бъде от значение за това как администрацията, която ще се състави след вота, ще подходи към проблемите. Един инфраструктурен проект не може да бъде решен за няколко месеца, а за няколко години. Инфраструктурата обаче е предпоставка за ръст на преките чуждестранни инвестиции. Очаквам спадът на капиталовложенията все пак да стигне около 35-40% на годишна база за 2009 г. - Можем ли да очакваме висока инфлация през годината? - Инфлацията според нашите изследвания ще бъде в границите между 7 до 8 на сто на годишна база. Аз не допускам, че годишната инфлация може да спадне под 6-7%. - Тогава какво се случва с влизането ни в еврозоната? - Това ще е трудно и в момента изобщо не стои на дневен ред. - Какви са наблюденията ви по отношение на чуждите инвеститори? - Чуждите инвеститори в момента в най-голяма степен се опитват да запазят работните места. В различни сектори много хора на оперативни длъжности вече се освобождават. Надявам се обаче с подобряването на инфраструктурата да бъдат привлечени повече инвестиции. Основен проблем за бизнеса у нас винаги е бил инфраструктурата. - По инерция ли се движи в момента българската икономика и може ли да затъне? - Според мен вариант българската икономика да не последва западноевропейската няма. Тя е прекалено малка. Със сигурност всеки трус, който се усеща отвън, ще даде отражение и в България. Факт е, че преките чужди инвестиции бяха физическата сила на нашата икономика. Не мисля, че това, което се прави с увеличаването на публичните разходи, ще успее да компенсира намаляването на преките чужди инвестиции. - Българската банка за развитие може ли по някакъв начин да помогне в ситуацията? - Аз имам малко по-различно мнение за тази банка. Още при преобразуването й в Банка за развитие преди известно време нейната цел беше да се стимулират предприятията, без обаче да се отчитат негативните влияния на икономическата криза. Сега в известна степен се преекспонират нещата и на практика в банката се търси панацея за икономическата криза, което няма как да се случи. Чрез Българската банка за развитие отново ще се подпомогнат търговските банки, които през последните години реализират свръхпечалби. В същото време се търси начин да се подпомогне отпускането отново на кредити. Но без активно функционираща банкова система е немислимо да има стабилност в икономиката. - Как в такъв случай може да се възстанови отпускането на кредити? - Всъщност кризата в САЩ бе на пазара на ипотечни кредити. Надявам се в България това да не се получи – броят на необслужваните кредити да се увеличи драстично. Вариант за справянето с кризата би било създаването на фонд, който да гарантира тези ипотечни кредити. Това ще бъде изключително важно, тъй като се очакват големи съкращения и освобождаване на персонал и се смята, че тези кредити не могат да се покриват. - Кой трябва да отговаря за този фонд, ако той бъде създаден? - Смятам, че един такъв фонд трябва да бъде под управлението на Министерството на финансите. - Във връзка с оперативните програми зам.-министър Нина Радева каза, че има опасност и тази година да останат средства, които няма да бъдат използвани. Това не са ли свежи пари, които трябва да се усвоят? - Така е, но органите, които отговарят за оперативните програми, от една страна, са притиснати от недостатъчния процент усвояемост. От друга страна пък се вижда, че и усвояването, без да има качествени проекти, също води до проблеми. Смятам, че на този етап е възможно да се прибегне дори и до услугите на външни наблюдатели, които да следят процеса на отчитане. Последващият контрол, който се извършва от структурите, ми се струва, че не е достатъчен. - Има ли възможност страните-членки на ЕС да се разберат за бюджетния излишък на общността от 5 млрд. евро? - На този етап няма консенсус как парите да бъдат разпределени и на кого по колко. Вариантите пред България са чрез много силно лобиране точно да се представят загубите на икономиката от кризата, също така и от блокирането на границата с Гърция. Проблемът с кризата, който всъщност засяга цяла Западна Европа, също ще окаже влияние и тези страни също ще имат интерес да не се отпускат свободно средства. Очаква се позициите на Великобритания за общата селскостопанска политика коренно да бъдат променени, тъй като в края на тази година и в началото на следващата вече ще започнат дискусии за следващата бюджетна рамка на европейския бюджет за 2014-2020 г. За съжаление отзивите, които се чуват от Острова, са да се промени коренно системата на директните плащания към фермерите. В крайна сметка обаче желанието на Великобритания е селскостопанската политика да се подобри чрез спиране на тези плащания. Това няма да бъде постигнато лесно, тъй като Франция също има големи претенции относно селското стопанство. Така че във връзка с бюджетния излишък на ЕС предстоят доста интересни обсъждания. Тук става въпрос също така и за въвеждането на общ европейски данък, да се смени системата на приходи, която в момента се начислява на основа на ДДС. - Може ли България да повлияе на решенията? - Всичко зависи от силата, която българските политици ще имат при обсъждането на този бюджет, тъй като това на практика ще е първото участие на България с позиция при обсъждането. При предишната финансова рамка – за 2007-2013 г. нашата страна участваше само като наблюдател. Предварителните преговори на ниво институции би трябвало да започнат 2010 г. и на този етап дискусиите се очаква да бъдат още по ожесточени. Интервюто взе Георги Велев