Рая Атанасова Моника Стоянова Светът е в глобална криза. Приоритет даваме на икономическата и финансова нестабилност, но пропускаме проблемите със жизненоважните ресурси. Устойчивото управление на водните басейни е политика, то е икономика, превърнало се е дори в бизнес. На Световния форум на водата в Инстанбул с участието на лидери от 120 страни тази седмица Световната банка предупреди, че глобалната финансова криза може да върне назад с десетилетия развитието на водоснабдяването. Инвестициите са затруднени, а хората все по-трудно плащат сметките си. Всеобщо е мнението, че водоснабдяването в световен план трябва да стане по-ефективно, за да се убедят правителствата, че това е надеждна инвестиция. До 2015 г. трябва да се намали наполовина дялът на населението, което няма достъп до чиста питейна вода. Сега 1 млрд. души нямат достъп до безопасна, а 2,6 млрд. нямат достъп до вода за санитарни нужди, подчерта Анхел Гурия, генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това, с една дума, означава ревизия на политиката, на цялостното разбиране за уж неизчерпаемите ресурси. Развиващите се страни трябва постепенно да преминат към система, основаваща се на тарифи. Тя трябва да е по-благосклонна към тези, които имат по-малки възможности за плащане. Изводите стават достояние дни преди Световния ден на водата на 22 март. Той ще акцентира върху мотото „Споделена вода, споделени възможности“. Специален фокус ще се постави на трансграничните води. Генералната асамблея на Обединените нации реши първият световен ден на водата да бъде 22 март 1993 г. Но какво се е променило оттогава? Данните са повече от тревожни. Близо 97,5% от цялото водно количество на планетата е солена вода, а само 2,5% - прясна. 70% от водата е по полюсите, другите 30% са в почвите и подпочвените води. Да осигурим основните си нужди всички ние се нуждаем от 20 до 50 литра вода - чиста от вредни замърсители, всеки ден. Въпреки достатъчното общо количество на водата в света една пета от световното население няма чиста питейна вода, а на 40% от населението липсват основните хигиенни уреди. За тази част от хората пречиствателните съоръжения представляват непознат и в същото време невъзможен лукс. В райони, бедни на вода и без канализации, 3900 деца умират всеки ден от болести, които се пренасят по мръсната вода. И още от тази стряскаща статистика: в развиващите се страни 70% от индустриалните отпадъци се изхвърлят във водите, където те замърсяват използваната питейна вода. Приблизително 70% от всички водни ресурси се използват за напояване. Задължително е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да инвестира поне 200 млрд. долара на година за подмяна на водната инфраструктура, за да се гарантира предлагането и да се намали разхода на вода. През 2015 г. броят на хората в региони с хроничен недостиг на вода ще бъдат между 3-7 млрд. души, сочат прогнозите на Световната здравна организация. Заради изчерпването на водните ресурси в световен мащаб най-засегнати ще бъдат хората в Африка. До 700 млн. души, които живеят в области със силно засушаване пък ще бъдат принудени да изселят от тези територии. Старият континент също е сред застрашените от водна криза в близките няколко десетилетия. Смята се, че страни като Испания, Гърция и Турция могат да се сблъскат с недостига на вода още през 2050 г. Причина за това ще бъде не само глобалното затопляне и намалелите обеми валежи, но и разточителното и нерационално използване на питейна вода за напояване в селското стопанство. Безспорно една от най-силно застрашените от недостига на вода страна в момента е Китай. В азиатската страна живее 21% от световното население, които трябва да се задоволяват едва със 7% от световните водни запаси. До 2025 г. и югозападните щати в Америка ще се изправи пред липса на питейна вода. Причина за това ще е огромният ръст на потребление в земеделието. Около 40% от водните ресурси в САЩ се използват за производството на енергия, а само 3% от водата отива за нуждите на домакинствата. Запасите на прясна вода са разпределени неравномерно по континентите. Най-малка водообезпеченост имат Европа и Азия, а най-голяма - Южна Америка и Австралия. Анализите показват, че годишно на жител в САЩ се падат около 11 500 куб. м вода, в Канада - около 128 000 куб. м, Австрия - около 7560 куб. м, Франция - 4240 куб. м, Италия - 3290 куб. м, Великобритания - 2730 куб. м, а в България - само 2300 куб. метра годишно. За България, казват, малко са местата на света, където човек може да пие с пълни шепи... може би затова толкова нехайно, дори престъпно замърсяваме и не управляваме ефективно разнообразието от водните си ресурси, което до година ще се окаже сериозен проблем. След кислорода водата е най-жизненоважното вещество за организма. Тялото на възрастния човек съдържа около 70% вода, която за около седмица се подменя изцяло. Какво става всъщност при дефицит на вода? При 1% дефицит усещаме жажда, при 5% ни сполетява треска, при 8% слюнчестите ни жлези спират да отделят слюнки, кожата посинява. Вече при 10% бъбреците блокират, мускулите не действат. При 20% кожата се напуква, половината от обема на вътрешните органи намалява. Затова е препоръчително да пием по 2-3 литра вода на ден.