Народното представителство и българската нация за пореден път ще слушат в петък известни факти за участието на България в газопровода "Южен поток". В общи линии е ясно какво ще чуем, както и какво няма да разберем. Преди всичко някой разбра ли какви са разходите, които вместо нас поема "Газпром" и което е по-важно, как ще връщаме тази инвестиция? С транзитни такси, с част от досегашния транзитен газопровод, или и с двете? А по колко ще плащаме синьото гориво, което ще идва за вътрешни нужди? Интересно е също какво ще стане с останалите проекти, в които Русия мисли да участва на наша територия. Първият ефект вече е налице - цената на модернизацията, която ще удължи живота на двата хилядника в АЕЦ "Козлодуй", вече е двойна. А ни предстои и арбитраж за АЕЦ "Белене".
Както обикновено, говорители ще бъдат именно тези, които досега скриваха повечето важни детайли от въпросния проект, а може би и договор за България - премиерът Пламен Орешарски и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Така че ни предстои отново да чуем каква дължина ще има тръбата, какъв капацитет за пренос на газ ще има, откъде ще минава и откъде - не, както и факта, че въпросният проект, ако стане, ще осъществява диверсификация на маршрута, а не на доставчика на природен газ у нас. И че част от подводната тръба няма да минава в шелфа на страни-членки на ЕС и т.н. В съзвучие с досегашните традиции може да чуем също колко бихме спечелили от цялата работа примерно някъде към 2030-та година и нееднократно повтаряната мантра за това, колко е важна "сигурността" на енергийните доставки. Възможно е някой да отвори дума и за двойния стандарт на ЕК, която разреши без проблеми "Северен поток", но се запъна за "Южен".
И понеже темата все пак би трябвало да е енергийната сигурност на България, а не интересът на Русия или отношенията й с ЕС, може би трябва все пак да чуем защо все още нямаме интерконектори със съседни държави. При това положение интерес представлява и информацията, преговаряме ли с Украйна и как точно, тъй като единствената газова тръба за България все още минава оттам.
А цялата работа тръгна по обичайния начин. Първо дойде полуофициалната информация, че САЩ ще санкционират българските фирми, подизпълнители по проекта. Ден по-късно на посещение у нас дойдоха двама-трима щатски сенатори. Събитие, само по себе си достойно да оглави новинарската колонка на някой регионален вестник и нищо повече. Виж, това, че премиерът на България Пламен Орешарски избра именно чрез въпросните сенатори да информира нацията, че работата по "руския", "европейския" и пр. газпровод "Южен поток" е спряна, вече кандидатства за първите места във всички новинарски емисии.