Даниела Стефанова Българската текстилна индустрия отчита 47% спад на производството на платове за януари 2009 г. в сравнение със същия месец на предишната година, а предприятията - производители на облекла – 23 на сто. Това заяви председателят на управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Валерия Жекова на форума „Българската модна индустрия по пътя към Европа“. Такива са данните на националната статистика. „Скромно като обем е производството на текстил в България и производителите ни работят с вносни материали. Очаквам март и април да бъдат най-тежки“, каза Жекова. В сектора работят 150 хил. души, от които близо 20 хил. са заетите в обработката и създаването на изделия от кожа. От браншовите асоциации не посочиха данни за безработицата в сектора. Шивачките от Виетнам Има и фирми като „Неди стил“ от Търговище, производител на дамско облекло, която планира да открие работни места. „Кандидатствам за внос на шивачи от Виетнам“, каза за „Класа“ нейният управител Светлан Стойчев и допълни, че не очаква да получи работни визи. По информация на Бил Лакин, генерален секретар на EURATEX, текстилната и шивашката индустрия изпитват проблемите на всички сектори в условия на криза. „Поръчките намаляват, банките фалират, губят се работни места, закриват се предприятия“, посочи Лакин и допълни, че през 2007 г. текстилната промишленост на ЕС е изгубила 160 хил. работни места, или 6% от човешките си ресурси. Загуба на работници отчита и европейската кожарска индустрия. По данни на Густаво Гонзалес от COTANCE (Европейска федерация на производителите на кожени изделия) в нея са заети около 1 млн. души - от обработката на суровини до производството на обувки, като за последните 10 г. те са намалели с 30%. Основната причина за това според Гонзалес не е само финансовата криза, а различни проблеми пред сектора. Сред тях са липсата на ликвидност на банките и невъзможността за кредитиране на малките и средните предприятия, от каквито най-вече е съставен отрасълът, както и протекционизмът, от който се ползват страни като Индия, Русия, Бразилия и Аржентина. Те въвеждат сертификати за внос на кожа, които не подлежат на обжалване. Според Гонзалес проблем специално за кожарската индустрия е и ниското признание на кожата като продукт. „Тя е уникален материал от възобновяеми суровини, който трябва да се популяризира“, каза той и допълни, че само една европейска директива урежда етикетирането на кожени изделия. Фирмите от бранша се обединиха около няколко проблема, чието решение би било изход от кризата. Липсата на кредитиране може да се компенсира от фискални мерки Според тях липсата на кредитиране може да се компенсира с фискални мерки като например по-нисък ДДС за детските обувки, по-ниски мита, по-ниски разходи на работодателите за служителите им. По данни на Министерството на икономиката от началото на 2009 г. търговските банки са раздали на малки и средни фирми кредити в размер на 43 млн. лева. Те са част от 500-те млн. лева, които Българската банка за развитие отпусна на търговските банки за кредитиране на малкия бизнес. Слабост на текстилната и кожарската индустрия е и липсата на технологични иновации. Шефове на фирми се оплакаха, че процедурата за финансиране на иновационни проекти била тромава и дълга. Според Георги Митков, производител на облекла, изискването за 5 млн. лева годишен оборот за участие в проекти, финансирани от ЕС, е твърде висок за малките и средните фирми. „Поискахме от администрацията глътка въздух и облекчения, но отговорът беше отрицателен“, каза председателят на БАТЕК (Българската асоциация за текстил и конфекция) Цонко Недялков. Според него въпреки липсата на държавна подкрепа секторът „няма да загине“, защото търговското му салдо е положително. Фирмите от сектора се надяват ЕС да пренасочи поръчките си от азиатските държави към България. Има надежда и за появата на нови възложители на ишлеме - от високи ценови нива, които търсят облекла с добро качество. Такива индикации идват от Япония, която не е традиционен партньор на българския текстилен бранш, но японски фирми вече проверяват възможностите да поръчат облекла. Валерия Жекова, председател на УС на БАПИОТ: Правителството не забелязва сектор със 150 000 заети Дълго време се опитваме да накараме държавата да ни обърне внимание. Кой отрасъл е приоритетен за правителството, щом не забелязва сектор със 150 хил. заети като нашия? Фирмите ни са малки и средни, модерно обзаведени, предлагат добро качество на ниски цени, имат кратки срокове на производство и доставка. Надяваме се ЕС да пренасочи поръчките си от азиатските държави към България.