Маргарита Димитрова 1500 животновъди има в Димитровградско, а само 500 от тях имат коректна информация в идентификационната система. Често реалният брой на животните е значително по-голям от отчетения в системата и фермерите не могат да си получават субсидиите. Софтуерът е купен преди няколко години и постоянно дава грешки, съобщи Пени Ботева, заместник-председател на Националната асоциацията на млекопроизводителите. Организацията вчера събра на митинг пред сградата на аграрното министерство недоволни фермери. Досега те получаваха пари според предадено мляко, но категорично изискване на Брюксел е субсидии да се дават според броя на животните. Двете асоциации – на млекопроизводителите и на животновъдите ще се слеят, съобщи още Ботева. Председателят на млекарската асоциация Андриян Цаконски е подал оставка, за да стане възможно обединението. Не е тайна конфликтът, който съществува между него и водачът на животновъдите Бойко Синапов, който вчера представляваше фермерите на среща при премиера Станишев. В разговорите участваха още представители на Асоциацията на индустриалното свиневъдство, Националната асоциация на зооинженерите, Асоциацията на месопреработвателите, Българския пчеларски съюз, Националния млечен борд. Държавната администрация беше представена от земеделският министър Валери Цветанов, заместниците му Светла Бъчварова и Димитър Пейчев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Ализан Яхова. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се ангажира да постави пред ЕК искането за увеличение на държавната субсидия за Националния генофонд от 9 на 17 млн. лв. Представителите на животновъдите поставиха пред министър-председателя проблемите си, свързани с код 6, размера и начина на предоставяне на държавните субсидии, контрабандата и данъчните измами. Премиерът възложи на МЗХ да обсъди с фермерите проблемите и да търси начини за решаването им. След срещата в МС министър Цветанов се появи на протестния митинг пред аграрното ведомство. Да се ускори адаптирането на идентификационната система, за да може до средата на 2009 г. фермерите да получат парите си според броя на животните, поискаха млекарите. Те настояват да бъде въведена защитна изкупна цена – 80–90 ст. за литър краве мляко и 1,30 лв. – за овче. Освен това фермерите искат по 200 лв. на тон предадено качествено краве мляко и по 250 лв. – за овчето и биволското. Продаваме млякото по 55 ст. с ДДС, но тази цена съвсем не ни устройва и сме принудени да ликвидираме животните, казва Пени Ботева. По нейна информация у нас се внасят сухо мляко, което е произведено за животните в Германия. В страната има голямо възпроизводство, млякото е субсидирано и е много евтино. Сиренето от българското първокачествено сурово мляко обаче отива за износ, в Австралия килограмът е 32 долара, във Франция е 15–16 евро. Хората масово ликвидират животните, в селото имаше 450 крави, останаха само 100 в нашата ферма, но и тях ще ги продам на кланицата по 1,2-1,50 лв., защото не можем да изплащаме кредитите, каза Керанка Христова от с. Каравелово, община Тунджа. Най-хубавото българско мляко, което е аналог на алпийското, отива в нашите спомени. 99% от всички ферми в Смолянския и Кърджалийския район са поставени в трета категория и не могат да участват в никакви програми, твърди Милкана Тодорова от Национално сдружение „Планинско мляко“. Животновъдите ще могат да получават европейски плащания на глава животно, едва след декември тази година, съобщи министър Цветанов пред протестиращите производители, с което предизвика недоволството им. Като компенсация той им обеща кампания на тема „Спасете българското кисело мляко“.